Кабинетът одобри Плана за възстановяване, утре го внася в ЕК

България е готова със своя План за възстановяване и устойчивост. Той е одобрен от Министерски съвет и утре ще бъде изпратен официално на Европейската комисия. Ако Брюксел го одобри в настоящия му вид, в рамките на следващите няколко години в икономиката ни ще влязат 12.9 млрд. лв., а с възможностите за допълнително активиране на средства, сумата може да достигне 21 млрд. лв.

“Българският План за възстановяване и устойчивост представлява програма за дългосрочни инвестиционни проекти и реформи, които да направят българската икономика по-силна и по-конкурентноспособна, да ѝ дадат тласък и да повишат благосъстоянието на гражданите, като отговорят на предизвикателствата на 21-ви век”, заяви вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов след днешното заседание на правителството.

Той обясни, че Планът включва 59 инвестиционни проекта и 46 реформи. По думите му механизмът е уникален нов финансов инструмент в рамките на европейския отговор на пандемията и икономическата криза.

„Благодаря на хората от екипа, които по дълги нощи стояха в кабинетите горе докато потвърдим и утвърдим, че предложените проекти и реформи отговарят на европейските изисквания. Да благодаря на министерствата и агенциите, които са носители или ще бъдат бенефициенти по проектите за усърдния труд, понякога в изключително кратки срокове“, каза Пеканов.

Той не спести и критики към институциите, които са се посветили на абсолютно блокиране на всякакви усилия за реформи, като за пример посочи Висшия съдебен съвет. „Някои институции обичат установените порядки и статуквото. Но реформите са ключовият момент за гарантиране, че икономиката и страната ни се развива в крак с времето. И дори да има съпротивление към тях, дори някои реформи да са болезнени, ние трябва да ги правим, уверени, че се движим напред“, категоричен бе Пеканов.

Според думите му българският План отговаря както на приоритетите на европейските институции да засили екологичния и цифров преход, така и на желанието на кабинета да задвижи ключови реформи, включително такива, които предишните управляващи са отказвали да направят.

Пеканов отбеляза няколко ключови промени, нанесени през последните месеци при преработката на първоначалния вариант. Чрез тях значително е засилен фокусът върху карбонизацията, върху подкрепата за бизнеса при въвеждане на финансови инструменти и частично заместване на предвидената по-рано безвъзмездна финансова помощ, засилен е инвестиционият фокус в социалната сфера и по-конкретно в образованието, здравеопазването и социалната подкрепа, в Плана са включени 13 нови инвестиционни проекта. Въведени са и редица реформи в сферите на здравеопазването, електромобилността, социалната, върховенството на закона и правосъдието, бизнес средата и енергетиката.

В основни линии според заложените в Плана за възстановяване инвестиционни проекти е предвидено България да получи 878 млн. лв., чрез които ще бъдат изградени минимум 1.7 GW нови фотоволтаични и вятърни централи в съчетание със системи за съхранение на произведената от тях ел.енергия. Паралелно с това ще бъдат вложени 140 млн. лв. в изграждането на соларни инсталации за битово отопление и производство на ток за собствените нужди на домакинствата. Други 527 млн. лв. са предвидени за изграждането на високоскоростна цифрова инфраструктура и по-конкретно мобилна свързаност по ключовите транспортни коридори и подобряване на покритието на слабонаселените райони и села. Още 480 млн. лв. ще бъдат инвестирани в обновяване и модернизация на образователната ни база, изграждане на лабораторни комплекси, на национален STEM център за обучение на учители, ученици и студенти и др. Предвидено е също изграждане на модерна, квалифицирана и високотехнологична спешна медицинска помощ, включително чрез закупуването на 5 медицински хеликоптера, които бързо ще покриват всяка точка на страната. Чрез инвестиция от 107 млн. лв. пък в страната ще бъдат изградени 10 високотехнологични центъра за диагностика и лечение на сърдечно-съдови заболявания, както и за обучение на лекари.

Предвидените в Плана реформи са съсредоточени основно в 6 направления. Това са върховенството на закона и противодействие на корупцията, подобряване на социалната справедливост чрез актуализация на гарантирания минимален доход, ускоряване на електрификацията на автопарка у нас чрез изграждане на мащабна зарядна инфраструктура, насърчаване на предприемачеството посредством законодателни промени и въвеждане на нови стимули за стартиране и развитие на бизнес, облекчаване на административната тежест. Сред реформите е заложено също създаването на държавно предприятие, което ще се занимава единствено с трансформацията на въглищните региони, изграждане на нови бизнеси в тях, преквалификация и преназначаване на освободените работници от енергийните и добивните дружества. Планът предвижда и въвеждането на редица стимули за разрастване на производството на електроенергия от ВЕИ чрез ускоряване присъединяването на новоизградени мощности, създаване на възможност за формиране на енергийни кооперативи, ясна дефиниция на съоръженията за съхранение на енергия в законодателството и т.н.

По отношение на множеството критики за забавянето на внасянето на Плана за възстановяване и устойчивост в Брюксел Пеканов обясни, че това се дължи както на избягваните досега теми, така и на усилието да се гарантира, че средствата, които България ще получи, ще бъдат използвани по най-добрия начин. „Ние успяхме да направим редица подобрения. Това забавяне доведе до резултати и чуваме от различни партньори – до по-голяма ефективност на заложените проекти и реформи, до по-висока ефективност от тези средства“, каза вицепремиерът. За пример той посочи засилването на реформите по отношение за върховенството на закона, за което благодари специално на екипа на Министерството на правосъдието и добави: „Колегите от Министерство на енергетиката се нагърбиха с колосалната задача в последните седмици да намерят решения, които да зададат първите щрихи на бъдещата стратегия за декарбонизация на страната. В съдействие със синдикатите, в сферата енергетика заложихме и една нова реформа - за Държавно предприятие за Конверсия на въглищни региони“, отбеляза още Пеканов.

Той напомни и че работата по Плана далеч не е приключила с внасянето му в Брюксел, тъй като предстоят официалните преговори с Еврокомисията, особено в трудната тема енергетика.

Вицепремиерът подчерта още, че чрез изпълнението на Плана за възстановяване България ще излезе от парадигмата за усвояване на евросредства и ще влезе в нова визия – на подобряване на резултатите. „Това минава през признанието, че в много отношения не се справяме достатъчно добре – имаме една от най-енергоемките икономики в Европа, плах иноватор сме в икономическо отношение, здравната и образователните системи имат нужда от реформи, търпим критики по отношение на правосъдието. Но ако днес отговорно кажем – така е, но може и да е друго, ще можем да тръгнем напред. С тази надежда, че важните заложени цели пред страната ни в рамките на Плана ще бъдат изпълнени и преизпълнени от следващи редовни и служебни правителства, гледам напред и ще изпратя Плана към Брюксел утре. Всички тези приоритети, реформи и инвестиции – не ги приемайте като желанията или вижданията на един технократ. Такава е политическата реалност, че ние имаме нужда от тях, за да осигурим на гражданите и страната ни просперитет и развитие“, подчерта Пеканов.