Стартира 90-дневният срок за участие в процедурата за избор на стратегически инвеститор за АЕЦ „Белене“
Документацията по процедурата е публикуване в Официален вестник на ЕК
Процедурата за избор на стратегически инвеститор по проекта АЕЦ „Белене“ е публикувана, днес – 22 май 2019 г., в брой С176 в Официален вестник на Европейския съюз. Срокът за получаване на заявления за участие в процедурата за избор на стратегически инвеститор е до 90-тия ден, считано от датата на публикуване на поканата в Официален вестник на ЕС. Индикативният срок за приключване на процедурата е 12 месеца от днешна дата.
Припомняме, че с Решение на Народното събрание на Република България от 7 юни 2018 г. и Решение № 447 от 29 юни 2018 г. на Министерския съвет бяха възобновени действията по търсене на възможност за реализация на проекта за АЕЦ „Белене“, съвместно със стратегически инвеститор, на пазарен принцип. Заявление за участие в процедурата за избор на стратегически инвеститор, съответно интерес за придобиване на миноритарно акционерно участие в проектната компания, могат да подават български или чуждестранни юридически лица, както и обединения от такива.
В рамките на поканата се дава възможност и за заявяване на интерес за придобиване на миноритарно участие в бъдещата проекта компания, както и/или за закупуване на електрическа енергия от бъдещата електроцентрала. Целта на поканата е да предостави определена информация на страните, които желаят да заявят участие в процедурата.
Българската страна ще участва в проектната компания, екплоатираща АЕЦ "Белене" с апортна вноска на активите, в това число – лицензираната площадка, наличното оборудване, издадените решения, разрешение, лицензии и други документи, свързани с проекта. В процедурата са заложени редица условия с цел максимална защита на имуществения интерес на българската страна. Българската страна, чрез НЕК ЕАД, си запазва правото на блокираща квота при вземането на решения по определени въпроси от компетентността на общото събрание на акционерите в проектната компания. Предвижда се изграждането на централата да се реализира на пазарен принцип, без сключване на дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия от държавата и предоставяне на държавни гаранции.
Заявление за участие в процедурата за избор на стратегически инвеститор, съответно интерес за придобиване на миноритарно акционерно участие в проектната компания, могат да подават български или чуждестранни юридически лица, както и обединения от такива.
Срокът за получаване на заявления за участие е до 90-тия ден, считано от датата на публикуване на поканата в Официален вестник на Европейския съюз.
Индикативният срок за приключване на процедурата е 12 месеца, считано от датата на публикуване на настоящата покана в Официален вестник на ЕС.
Пазарът на енергия
От Министерство на енергетиката прилагат кратък анализ на пазара на електиречска енергия и прогнози за търсенето на ток с хоризонт до 2050 г.
Крайното потребление на електрическа енергия в страната през 2018 г. е 31249,5 GWh.Към момента България е нетен износител на електрическа енергия, като за 2018 г. при 10931,2 GWh износ и 3117 GWh внос, годишният нетен търговски износ от страната е в размер на 7813,6 GWh.
В съответствие със заложените изисквания в законодателната инициатива „Чиста енергия за всички европейци“ на Европейската комисия е разработен проект на Интегриран национален план на Република България в областта на енергетиката иклимата, съдържащпрогнозен сценарий за развитието на енергетиката в страната по сектори през периода 2021 г. –2030 г. с хоризонт до 2050 г.
Прогнозата предвижда след 2030 г. крайното потребление на електрическа енергия в страната да се увеличава в дългосрочен аспект до 2050 година.По отношение на износа наелектрическа енергия,през 2030 г. се очаквапрогнозен ръст от 59% спрямо 2017 г., който продължава и до 2040 г., където достига 68% спрямо 2017 г.
Съгласно прогноза на БАН, използвана при разработване на прогнозния сценарий, след 2025 г. регионалният електроенергиен пазар ще изпитва дефицити на електрическа енергия, като годишните им количества достигат между 23,5 ТWh и 24,8 ТWh.
Пълната либерализация на електроенергийния пазар и интегрирането му в общия европейски енергиен пазар трябва да се осъществи в средносрочен план, чрез поетапно премахване на регулираните цени на електрическата енергия. Като страна-членка на ЕС, България е задълженада полага всички необходими усилия за изграждане на добре функциониращ единен европейски пазар. Обединяването на националните пазари на електроенергия на страните -членки цели постигане на конкурентни цени за всички европейци. В края на 2018 г.
БНЕБ предприе стъпки към стартирането и участието в проект за тристранно пазарно обединение на пазарите „Ден напред“ на пазарните зони на РепубликаБългария и Република Сърбия и Република Хърватия.Двустранен проект за пазарно обединяване с пазарната зона на Република Гърциясе очаква да стартира през втората половина на 2019 година.
В началото на 2020 г. се очаква осъществяване на пазарна интеграция на пазарите „Ден напред“ на пазарните зони на Република Северна Македония и Република България.БНЕБ и ЕСО предприеха официално инициатива за присъединяване към проект за пазарно обединение на пазарите „В рамките на деня“ с тези на Румъния, Унгария, Чехия, Словения, Хърватска, Австрия и Германия.Обединяването на съседните пазари води до увеличаване на търговския обмен на електрическа енергия от райони с по-ниска към такива с по-висока цена до максимално възможните за наличните трансгранични преносни капацитети количества, което на свой ред води до сближаване на цените.Това създава големи възможности за внос и износ на електрическа енергия и допринася за по-голяма стабилност на националните електроенергийни системи.
Електроенергийната система (ЕЕС) на България е с много добре развити връзки със съседните страни, което създава условия за сближаване на регионалните пазари, подчертават от МЕ. Около 1450 км. високоволтови електропроводни линии (110 kV и 400 kV) свързват ЕЕС на страната с тези наГърция,РепубликаСеверна Македония,Румъния,Сърбия иТурция. Тези междусистемнивръзки осигуряват 1 950 MW преносен капацитет при износ и 1590 MW преносен капацитет при внос, при което електрическата свързаност спрямо общата инсталирана генерираща мощност в българската ЕЕС от 12 000 MW е съответно 16,2% при износ и 13,2% при внос..
За увеличаване на електрическата междусистемна свързаност, през периода 2021г.–2030 г. българският независим електропреносен оператор ЕСО ЕАД планира да изгради два нови междусистемни електропровода 400 kV с ЕЕС на Гърция и Сърбия, съвместно с операторите на тези страни.
След реализиране на тези проекти, както и на проекти за развитие на националната ни електропреносна мрежа, ще се увеличи преносният капацитет за обмен на електрическа енергия с ЕЕС на съседните страни и електрическата свързаност ще достигне 22% съгласно изчисленията на ENTSO-E.
В прогнозите и заложените цели за развитие на електроенергийния сектор в България се очертават тенденциите за развитие на електроенергийния пазар в страната към пълната му либерализация и интегрирането му към регионалния и общия европейски енергийни пазари, нарастващо търсене на електрическа енергия в региона на конкурентни цени при повишени екологични изисквания, увеличаващите се възможности за междусистемен обмен на електрическа енергия чрез развитие на преносната електроенергийна инфраструктура, във връзка с повишаване на енергийната сигурност и обединението на националните електроенергийни пазари.
Тези тенденции създават възможност за пазарна реализация на произведени от нови електропроизводствени мощности в страната годишни количества електрическа енергия от около 6000 GWh, която в прогнозния сценарий е заложена от 2030 г., като от 2035 г. тези количества нарастват двукратно, е посочено в анализа.
Повече информация за процедурата можете да намерите на: