Пазарите на акции в Западна Европа стартираха първата пълна седмица на октомври със загуби

Забавянето на икономическия растеж, проблемите в глобалните вериги на доставките, водещи до недостиг на някои стоки на пазара, и скок в цените за тях, както и всичко, свързано с повишаване на лихвените проценти и паричната политика на централните банки, са факторите, които оказват натиск върху търговците в Западна Европа и най-вероятно ще определят посоката на търговия на фондовите борси през първата пълна седмица на октомври, обобщава Trading Economics.

До обед пазарът в еврозоната бе оцветен в червено, но следобед започна бавен обрат на тренда, в късния следобед, обаче, пазарите отново се оцветиха в червено.

Експертите на Bank of America (BofA) прогнозираха, че до края на тази година европейските пазари може да се приспособят само до 10% на новите условия на фона на общото забавяне на икономическото възстановяване в региона.

В защита на своите очаквания, анализаторите от BofA се позоваха на септемврийските данни за индекса на мениджърите по покупките (PMI), публикувани в петък от изследователската група IHS Markit. PMI в производствения сектор в еврозоната миналия месец е спаднал до най -ниското си ниво от февруари, до 58.6 пункта, при 61.4 пункта през август.

Като цяло спадът в производствената активност в Европа е причинен от проблеми в глобалните вериги на доставки и в резултат на това увеличаване на изкупните цени, отбелязва докладът на IHS Markit.

BofA също така понижи препоръките за акциите на финансовите компании и на автомобилните производители от „на пазарно ниво“ на „под пазара“ за първите и обратно завторите, както и препоръките за минните и петролните и газовите бяха повишени от „под пазара“ на „на пазарно ниво“ въз основа на прогноза, която не предполага спад в представянето в този сектор поне до началото на следващата година.

До обед общият европейски индекс на най-големите компании в Западна Европа STOXX Europe 600 спадна с 0.4%, а от националните измерители на „сините чипове“ с най-голямо понижение беше италианският FTSE MIB (-0.6%), следван от френския САС 40 (-0.5%), германския DAX (-0.4%), испанския IBEX 35 (-0.3%) и британския FTSE 100 (-0.1%). След обрат в ранния следобед основните национални индекси затвориха търговията със загуби.

Източник: MarketWatch

От таблицата по-горе е видно, че с най-голям дневен спад затвори германския индекс DAX, а с най-малко понижение завърши испанският измерител IBEX 35.

От секторните индекси със спад завършиха измерителят на банките и производителите на чипове и луксозните стоки (-0.8%), тъй като Китай, втората по големина икономика в света, се справя с новите ограничения на COVID-19, забавянето на сектора на имотите и регулаторните ограничения, които налага правителството, докато акциите в здравеопазването и петролните и газовите компании се повишиха с 0.6 на сто.

Цената на трите големи петролни и газови компании поскъпнаха с нарастването на цената на петрола, след като миналата седмица спаднаха. Цената на акциите на британската BP PLC нарасна с 2.15%, на британско-нидерландската Royal Dutch Shell PLC се повиши с 1.75%, и на италианската ENI S.p.A. поскъпна с 1.39%.

Френските производители на луксозни стоки Kering и LVMH, които получават голяма част от приходите си от големия китайски пазар, спаднаха съответно с 1.26% и 1.41%.

Авиокомпаниите, включително Ryanair, обединената ICAG, собственик на British Airways и испанската Iberia, както и Wizz Air, нараснаха между 0.1% и 2.6% до обед след новината, че Великобритания ще допусне на територията си хора, идващи от повече държави, но за да бъдат настанени в хотел трябва да представят тест, направен най-много два дни преди пристигането в Обединеното кралство. Следобед, обаче настъпи обрат: на Ryanair се повишиха с 1.90%, на ICAG загубиха 0.06%, а на Wizz Air се понижиха с 1.80%.

В същото време книжата на автомобилните производители Daimler AG, Bayerische Motoren Werke AG и Renault S.A. се понижиха съответно с 0.47%, 0.49% и с 0.45%.

Цената на акциите на оператора на четвъртата по големина верига супермаркети във Великобритания Wm. Morrison Supermarkets Plc спадна с 3.69%. Консорциум, ръководен от американската инвестиционна компания Clayton, Dubilier & Rice (CD&R) спечели наддаването срещу другите претенденти за Wm. Morrison Supermarkets Plc, предлагаща близо 9.4 милиарда долара.

На дъното на STOXX 600 слязоха акциите на базираната в Малта компания за хазарт Kindred Group, които се понижиха с 8.24%, следвана от британския телеком оператор BT Group и най-голямата датска търговска банка Nordea Bank, които се понижиха съответно с 4.66% и с 6.85%.

Книжата на германската фармацевтична и химическа компания Merck KGaA нараснаха с 0.75%, след като компанията заяви в петък, че заедно с Ridgeback Biotherapeutics са разработили лекарство, което намалява риска от хоспитализация и смърт от зараза с COVID-19 с 50%.

На върха на STOXX 600 се изкачиха акциите на втората по големина британската верига супермаркети Sainsbury, които се повишиха с 3.37%, заради появилите се спекулациите, че се готви да погълне конкурента си Morrisons от нейния купувач американската компания за частни инвестиции Clayton, Dubilier & Rice (CD&R).