Комитова: Работи се следващото правителство да може да започне строежа на лотове 4, 5 и 6 на „Хемус“

Служебното правителство работи активно за приключване на отчуждителните процедури за участъци 4, 5 и 6 на магистрала „Хемус“. Амбицията е всичката работа в това отношение да бъде завършена, така че през януари догодина новото правителство да може да започне реално и законно строителството на тези лотове. „Това е най-напредналата част от „Хемус“ и много ще се радваме, ако това строителство започне, без значение кое правителство ще дойде на власт“, каза служебният министър на регионалното развитие Виолета Комитова в ефира на БНТ.

Тя обаче отбеляза, че при така стеклите се обстоятелства в момента е абсолютно невъзможно цялата магистрала да бъде завършена и пусната в експлоатация през 2024 г. Според думите й това е валидно единствено за първите 50 км след Ябланица. А следващите 50-60 км са в процеса на отчуждаване, за който тя говори.

Тя категорично отрече обвиненията към нея, че е спирала строежи. „Това е лъжа. Ако някоя фирма е получила от мен известие да спре строителство – да го изпрати до медиите. Това е лъжа, свързана с предизборната надпревара. Това не е много коректно“, коментира Комитова.

Тя обясни невъзможността „Хемус“ да бъде завършена изцяло през 2024 г. с редицата пропуски и нарушения, допускани по процедурите. В тази връзка отбеляза и че самата тя не е против авансовите плащания, които са правени за бъдещите отсечки от магистралата, но вижда голям риск такива пари да се предоставят на фирмите толкова много време преди възможността да се започне реалното строителство. „ Аз бих го приела авансовите плащания, ако имаше фронт да строим по всичките отсечки на „Хемус“. Но строим само по отсечки 1, 2 и 3 с обща дължина 51.3 км. Останалите отсечки все още са в процедури, а за тях също са раздадени аванси“, отбеляза тя. И даде пример с лот 7, за който предварително са били платени 100 млн. лв. Но той преминава през защитена територия, ще се прави ОВОС, което отнема време и строителството може да започне след 5 години. „Какво става с тези 100 млн. през тези 5 години? Има огромен риск тези пари да изчезнат от фирмите докато дойде моментът да се строи. Или пък по някакви причини фирмите да фалират - не умишлено, а поради причини, например в световната икономика. Рискът за държавата е огромен“, каза Комитова.

По отношение на незаконното строителство на инфраструктурни обекти тя отново подчерта, че това е най-бързото строителство, но няма никаква гаранция за качеството му, никой не се подписва под документи, никой не носи отговорност за качеството на изпълнението, никой не дава гаранции. „Незаконно строителство приемам само за спешни аварийни ремонти, когато наистина нямаме друга възможност. Когато правим дългосрочен проект като магистрала „Хемус“ за 4.5 млрд. лв. не мога да приема такова строителство. Когато се прави язовири незаконно, стената може да се пропука и околните населени места бъдат заляти. Такова незаконно строителство не приемам“, каза регионалният министър.

Тя съобщи още, че освен скорошното пускане на ремонтирания път София-Перник през Владая и Драгичево, има още една добра новина за перничани и това е пускането в експлоатация на яз. „Студена“, чиято стена изненадващо се е оказала в строеж. Според Комитова е възможно именно това да е било причината за изпразването му, довело до водната криза в Перник. „Надяваме се съвсем скоро да въведем яз. „Студена“ в експлоатация. На 3 септември са били направени 72-часовите проби. Ако всички останали документи по този 10-годишен строеж са наред, той ще бъде въведен в експлоатация“, каза Комитова.  

 Тя коментира обаче, че не е добре един язовир да се строи, когато е пълен с вода, какъвто явно е бил случаят със „Студена“. Според думите й завършването на този строеж, започнал през 2012 г., ще бъде добре за Перник, тъй като там ситуацията с водоснабдяването е критична и след въвеждането на завършения язовир в експлоатация вероятно повече няма да се стига до такива проблеми.

По отношение на протестите на строителните фирми заради неизплатените им средства от страна на държавата, Комитова отбеляза, че далеч не става въпрос за целия бранш, а за 28-30 компании, които представляват по 1% от сектора. „По данни на НСИ в България има над 21 000 строителни фирми, като при тях са ангажирани повече от 155 хил. работници. Тук говорим за около 28-30 фирми, за които в момента се проверява колко работници имат, как ги осигуряват, изплащат ли им се заплатите и т.н. Но това са фирмите, които системно получават пари от държавата за ремонти на пътища. Това са една особена категория фирми, която от години е зависима само от държавните плащания. Докато всички останали се състезават на полето на пазарната икономика и те правят други строежи“, подчерта регионалният министър.

Тя допълни, че въпросните 28-30 фирми от една страна се намират в превилигирована ситуация. От друга обаче не са в толкова добра, защото винаги зависят от бюджета.

Според нея техният протест в момента „е политически мотивиран“. „Аз не го приемам като протест срещу мен, той е срещу политическите кампании в които участват много политици. В никакъв случай не мога да кажа, че ние сме опоненти с тези фирми. Ние с тях се срещаме често, последните седмици имахме няколко разговора. Преговаряхме за това как да уредим по-нататъшните си взаимоотношения. Вече имаме 3 варианта и следващата седмица ще започнем да ги дискутираме с всяка една от фирмите“, каза още тя.

По отношение на зимното поддържане на пътищата от думите на Комитова стана ясно, че с актуализацията на бюджета са били осигурени повече от необходимите средсвта. Както вече е ясно за тази цел бяха предвидени 100 млн. лв., а в предишни години поддръжката на републиканските пътища през зимата е струвала между 60 и 80 млн. лв. „Ние вече сме гарантирали тези необходими средства, не че е моя заслугата. Искаме да ги дадем на тези фирми за тази зима. Но трябва да се отбележи и че служебното правителство завари тези фирми с неплатени пари за поддръжката на пътищата през миналата зима. В момента ние искаме да договорим отношенията си с тях, тъй като те трябва да започнат подготовка за това зимно почистване – имат да направят предварителни покупки на сол, на материали, на инструменти“, обясни Комитова.

Тя засегна темата и с пътната безопасност, която също се коментира редовно в последно време. Скоро ще започне работа комисия, която ще инспектира направените вече ремонти, за които фирмите протестират. Проверката няма да бъде заради техния протест, а за да се установи дали ремонтите са направени качествено, колко е количество им и вложените материали и дали са остойностени правилно.  

От друга страна тя разкритикува липсата на решение по темата с премахването на билбордите от магистралите, които, според нея, влияят сериозно на безопасността. Комитова отбеляза, че личната й позиция винаги е била те да бъдат премахнати от магистралите, защото те разсейват шофьорите. „От години тече тази борба, засега безуспешно. Колкото повече билборди има на един скоростен път, където шофьорите поддържат висока скорост и трябва да карат с повишена концентрация, толкова повече се увеличават катастрофите, когато те се разсейват“, каза Комитова. Тя даде пример с магистрала в Австрия, на която през големи разстояния има само един билборд, на който на черен фон има бял кръст, което означава „Водачи, внимание! Тук се поддържа висока скорост, не се разсейвайте!“. „Има хора, които са загрижени за пътната безопасност и искат, като мен, да бъдат премахнати билбордите от магистралите. Но има и други, които не се интересуват от пътната безопасност, защото правят пари от тези билборди“, обясни още Комистова.

По повод днешния протест на жителите на Копривщица заради лошото качество на водоснабдяване в историческия град, регионалният министър коментира, че те са в правото си да искат да ползват нормално и нормална вода, но проблемът е, че ВиК мрежата у нас е много остаряла и по-голямата част от нея е от времето на Тодор Живков. „В Копривщица вероятно става въпрос за стара мрежа, която трябва изцяло да се поднови. Аз ще се запозная със случая и ако може нещо да се направи, ще го направим сега. Ако не – ще бъде включено в плана за 2022 г.“, обеща регионалният министър.

Тя отбеляза още, че от страна на МРРБ се финансират малки проекти, общият им обем е около 20 млн. лв. годишно. От ВиК холдинга също се финансират, а на места частично това правят и общините, но това не е достатъчно и няма как проблемите да се решат. „В момента с регионалните прединвестиционни проучвания всяка област на България може да получи по 100-200-300 млн. лв. за ВиК проекти“, отбеляза Комитова. „Аварии им по цялата територия на страната. Хората с право се бунтуват. Водата вече е стратегически отрасъл за България. В МРРБ в последно време работим много по водни проекти за всички области“, каза още Комитова.