Шест стъпки за ограничаване затоплянето на планетата

Борбата за намаляване на вредните емисии в атмосферата би могла да улесни постигането на целите на Парижкото споразумение за климата от 2015 г. за да се ограничи нарастването на затоплянето на планетата до около 1.5 градуса по Целзий до 2030 година, обобщават авторите на доклад „Поддържане на 1.5° C жив: Затваряне на пропастта“, подготвен за конференцията за климата на ООН в Глазгоу, Великобритания (31 октомври – 12 ноември), от базираната в Лондон експертна неправителствена Комисия за енергийни преходи (ETC)*, който определя шест стъпки за ограничаване на глобалното затопляне.

Според авторите на доклада, „значителното и бързи съкращаване на вредните емисии от метан чрез не много скъпи дейности биха могли да намалят вредните емисии от изкопаеми горива с 60% до 2030 г., а емисиите от селското стопанство и управлението на отпадъците с 30%“.

Отделеният метан е 80 пъти по-вреден от въглеродния диоксид (СО2) за затопляне на климата. Метанът е важен компонент на природния газ, използван като енергиен носител, и течове на метан могат да възникнат поради технологични несъвършенства по време на сондажни операции, при извличане на шистов газ и транспортиране на газ по газопроводи, влакове и с камиони-цистерни. Метанът може да се изпуска в атмосферата и от предприятия на петролната индустрия.

„Не сме се съсредоточили достатъчно върху метана, но той наистина може да бъде важен фактор и намаляването му (на вредните му емисиите) ще има ефект по-рано, отколкото очаквате, и това има значение ...“, каза председателят на ETC Адаир Търнър при представянето на докрада в Лондин на 30 септември, цитиран от The Guardian. Той припомни, че страните, участващи в предстоящата конференция на ООН за изменението на климата (COP26, в Глазгоу), ще трябва да определят своя принос на национално ниво за борбата с изменението на климата, но те най-вероятно няма да бъдат достатъчни, за да бъде ограничено затоплянето на климата в рамките на до 1.5 градуса по Целзий до 2030 година, както е записано в Парижкото споразумение.

Много от действията включват минимални разходи и биха стимулирали по-нататъшни иновации и биха подкрепили зеленото икономическо развитие; всички те биха могли да получат тласък на COP26 чрез ангажименти от водещи държави и компании, без да е необходимо цялостно международно споразумение. Но две действия с висок приоритет - прекратяване на обезлесяването и намаляване на емисиите от съществуващите въглищни централи - ще трябва да бъдат подкрепени с финансиране за бедните страни от богатите индустриални държави.

По думите на Търнър, първата и най-важна стъпка е намаляване на емисиите на метан с 40% до 2030 г.

Търнър казва, че трябва да се обърне внимание на стоманодобива, за да се помогне на стоманодобивните компании да преминат към екологични технологии. Глобално споразумение между производителите на стомана по време на COP26 може да помогне за това, а по-късно подобни споразумения да бъдат подписани с производителите на цимент, корабостроенето и други индустрии с високи емисии на въглероден диоксид.

The Guardian припомня, че преди COP26, представители на ООН и Обединеното кралство неофициално са признали, че конференцията няма да успее да постигне основната цел за постигане на ангажименти от различни страни в борбата срещу изменението на климата, което би намалило емисиите на вредните парникови газове с 45% до 2030 година.

„За да постигне целта за ограничаване на глобалното затопляне до 1.5 градуса жива, светът трябва да действа сега, за да намали наполовина емисиите през следващото десетилетие и да работи към нулеви вредни емисии до средата на века“, заяви избраният за президент на COP26 Алок Шарма. Представеният доклад на ЕТС определя ясен и аргументиран план за действие за намаляване вредните емисии, затова месец преди COP26 Алок Шарма призова всички държави да представят подобрени национални планове за намаляване на емисиите и да предприемат действия срещу въглищата, автомобилите с двигатели с вътрешно горене, метана и в защита на дърветата.

Шестте стъпки**

Препоръките на авторите на доклада обхващат шест стъпки (области): намаляване на емисиите на метан; прекратяване на обезлесяването и ускоряване на залесяването; по-бързо преминаване към производство на електроенергия и отопление без въглища; ускоряване на електрификацията на автомобилния транспорт; декарбонизиране на ключови промишлени и други „по-трудни за намаляване“ сектори; подобряване на енергийната и ресурсна ефективност.

1. Намаляване емисиите на метан

Според оценките на Междуправителствената група на ООН по изменението на климата (IPCC), която е базирана в Женева, метанът допринася за около 40% от глобалното затопляне от преди индустриалното равнище (преди 1750 г.). Измерен за период от 100 години, тон метан произвежда глобално затопляне като 28 тона CO2, но за 20 години цели 84 тона. Тъй като в света изтича времето за предотвратяване на потенциалните катастрофални промени на климата, намаляването на емисиите на метан е най-ефективният начин за ограничаване на по-нататъшното затопляне. Но много национални планове за действие в областта на климата не се фокусират достатъчно върху този решаващ приоритет.

Затова в доклада на ETC се очертават действия за намаляване на емисиите на метан от 140 милиона тона годишно до 2030 г. (40% от сегашното ниво), което би било еквивалентно на 3.5Gt - 11Gt годишно намаляване на емисиите на CO2. Това може да бъде постигнато чрез намаляване на емисиите на метан, свързани с изкопаеми горива (с 60%) и намаляване на емисиите от селското стопанство и отпадъците (с 30%).

Емисиите на метан, свързани с изкопаеми горива, се изчисляват на около 120 милиона тона с около 40 милиона от въглища и 80 милиона от петрол и газ. Подробният анализ на международната агенция по енергетика (IEA) показва, че вредните емисии от метан може да бъде намалени драстично чрез евтини действия за намаляване на течовете. Целевите действия от страна на големи държави, които отделят големи количества вредни емисии, като САЩ, Русия, Китай и Канада биха имали голямо въздействие. Споразумението на COP26 за определяне на целеви максимални нива на изтичане на метан, свързани с добив на петрол и газ, подкрепено от националните регулации и международно договорените системи за мониторинг, би могло да осигури висок дял от технически възможното намаляване на метана в атмосферата.

2. Спиране на обезлесяването и ускоряване на залесяването

Както и подобряването на други практики за използване на земята биха могли да намалят вредните емисии с 6.5 Gt годишно до 2030 г. Постигането на това ще изисква финансова подкрепа от богатите развити страни и трябва да бъде приоритетно използвана срещу затоплянето на климата.

3. Декарбонизация на енергийния сектор и ускоряване на постепенното премахване на въглищата

Производството на електроенергия на въглища е единственият най-голям източник на емисии на парникови газове, но е много по-неикономичен спрямо възобновяемите източници. Незабавната забрана за изграждане на нови електроцентрали, работещи с въглища, в комбинация с поетапно прекратяване на съществуващите въглищни централи, би могла да осигури 3.5 Gt допълнително намаляване на емисиите годишно до 2030 г. Всички богати развити страни трябва да поемат ангажимент по тази мярка за пълно прекратяване до 2030 г. и да подкрепят финансово в това направление за постепенно премахване на въглищата в развиващите се страни.

4. Ускоряване на електрификацията на автомобилния транспорт

Преминаването към електрически превозни средства (EV) обещава да спести пари на потребителите при разходи за гориво и поддръжка, като същевременно елиминира един от най -големите източници на замърсяване на въздуха. Забраната за продажба на лекотоварни автомобили с двигатели с вътрешно горене от 2035 г. ще затвърди тази промяна. Ангажиментите на големите производители и оператори да електрифицират напълно своите автопаркове на още по-ранни дати биха били мощен двигател на промяната. Допълнителни 2.3 Gt годишно намаляване на емисиите могат да бъде резултатът от такива действия до 2030 г.

5. Ускоряване декарбонизацията на сгради, промишленост и транспорт

Премахването на вредните емисии от тези сектори ще се простира и след 2030 г. Но напредъкът в технологиите и намаляването на разходите правят възможно по-бързото им намаляване, отколкото повечето NDC (национално определен принос) предвиждат в момента. Ангажиментите на водещи компании и държави в областта на стоманата, цимента, корабоплаването и авиацията биха могли да осигурят допълнителни 1 Gt годишно намаляване на вредните емисии, като допълнително 1 GT годишно може да бъде реализиран чрез ускорена електрификация, вкл. и на отоплението.

6. Повишаване енергийната и ресурсна ефективност

Въпреки големите възможности за постигане на евтини емисии чрез подобрения в енергийната и ресурсна ефективност, досегашният напредък е разочароващо бавен. Но напредъкът може да бъде ускорен чрез действия, договорени на COP26, които да надградят съществуващите инициативи за стимулиране подобряването на енергийната ефективност на сградите и уредите.

* Комисията за енергиен преход (Energy Transitions Commission - ETC) е международен мозъчен тръст, базиран в Лондон, основан през 2015 година от 32 световно признати експерти, подкрепен от компании и правителства, фокусиран върху икономическия растеж и смекчаване на изменението на климата върху хората и Земята.

** Основният фактор за изменението на климата е парниковият ефект. Някои газове в земната атмосфера действат до известна степен като стъкло в парник, улавяйки слънчевата топлина и спирайки връщането ѝ обратно в космоса, което причинява глобалното затопляне.

Много от тези парникови газове съществуват по естествен начин, но човешката дейност води до повишаване на концентрацията на някои от тях в атмосферата, и по-специално:

- метан

- въглероден диоксид (CO2)

- диазотен оксид

- флуорсъдържащи газове.

CO2, произвеждан от човешките дейности, е най-важният фактор, допринасящ за глобалното затопляне. До 2020 г. неговата концентрация в атмосферата е нараснала до 48% над прединдустриалното равнище (преди 1750 г.).

Други парникови газове се отделят от човешката дейност в по-малки количества. Метанът е по-силен парников газ от CO2, но има по-кратък живот в атмосферата. Диазотният оксид, подобно на CO2, е дълготраен парников газ, който се натрупва в атмосферата в продължение на десетилетия и векове.

Смята се, че естествените причини, като например промените в слънчевото лъчение или вулканичната дейност, са допринесли с по-малко от плюс или минус 0.1°C за общото затопляне между 1890 г. и 2010 г.

Текстът е публикван първо в business.dir.bg.