Съседни държави, които не са в ЕС, имат общо 21 завода за автомобили, ние засега сме с нула

През тази година за пореден път се заговори за автомобилно производство в България. След редица неуспешни от 60-те години на миналия век насам и преминавайки през FIAT, Renault, Москвич, Rover и последно през Great Wall само преди няколко години, сега се очаква отново да се завърнем на картата на Европа по производство на автомобили с инвестицията на Next.e.GO в Ловеч. Където се очаква да се хвърлим дори в най-модерната част на тази индустрия – електромобилите. Към момента обаче все още страната ни не фигурира на тази карта на Европа поне по отношение на производството на цели автомобили.

От друга страна обаче това не важи, ако същата тази карта бъде погледната откъм производството на компоненти за автомобили. А тук вече България има доста с какво да се похвали. У нас през последните 10-15 години заработиха и продължават да работят редица заводи, които произвеждат и доставят всевъзможни части и компоненти за световната автомобилна индустрия. Като започнем от кабели и електрическо оборудване, минем през арматурни табла, дисплеи, климатици, седалки, фарове, стъкла, блокове за двигатели и дори така дефицитните в последната година и нещо микрочипове. Също така фирми, базирани у нас, разработват и софтуер за всевъзможни марки. Заводи в България отвориха Yazaki, Behr-Hella Thermocontrol, Montupet (които вече се казват Linamar), Bosch, VOOS, Kostal, Witte, Sensata, Magna и много други.  

Клиенти за всичко, изброено дотук, са имена от световната автомобилна индустрия като Mercedes, BMW, General Motors, Volvo, FIAT, Renault, Ford, Nissan, Peugeot и много други. И въпреки всичко това обаче България вся още е една от много малкото държави в Европа (континентална, не ЕС), в която няма поне един завод, от който да излизат сглобени автомобили, които да тръгват по пътищата.

За разлика от много други, включително съседни, включително нечленове на Евросъюза. Например в Северна Македония белгийската компания Van Hool сглобява автобуси. В Сърбия пък се произвеждат автомобили FIAT. Паралелно работи и местният производител на автобуси Ikarbus. Чиято история има общо с нашия завод „Балкан“ край Ловеч, където се очаква след година и нещо да започне производството на малките електрически коли e.GO Life. Общото е, че преди Втората световна война и двата завода са произвеждали самолети, а след това в някакъв момент и автомобили. Но докато в Ловеч производството на Москвичите вече е само история, в Земун заводът днес прави автобуси. Има и трети, който прави камиони, автобуси и специализирани превозни средства под марките FAP и Dongfeng.

С Турция пък изобщо не може да се прави база за сравнение, тъй като производителите на автомобили там са над 10, сред които дори има и собствени марки. Югоизточната ни съседка произвежда автобуси, микробуси, леки, лекотоварни и тежкотоварни автомобили, както и двигатели. Като марки на пазара й присъстват Mercedes, Setra, BMC, Hyundai, Karsan, FIAT, Dodge, RAM, Peugeot, Citroen, Opel/Vauxhall, Ford, Honda, Isuzu, Otokar, Toyota, MAN, Neoplan, FUSO, руските ГАЗел и Собол и др. Ако погледнем на север от нас, ще видим как в Румъния не само продължават да произвеждат Dacia и марката се развива доста добре, както и камионите Roman, като и двете производства са още от времето на социализма. А междувременно неуспешното производство на Citroen в Крайова, спряло през 90-те, се превърна в завод на Ford.

Да не говорим за Унгария, която по времето на соца, за разлика от нас, нямаше автомобилно производство, а днес има цели 6, а се изгражда и седми. Така унгарците произвеждат двигатели, леки автомобили, електрически автобуси, а от заводите им излизат автомобили с марките Mercedes, BMW, Audi, Suzuki и BYD. 

Словакия, макар и без каквото и да било автомобилно производство в историята, успя да привлече инвестиция на Renault и днес в завода в Ново место се произвеждат автомобили както от френската марка, така и Smart. А съседната й Хърватия, която дори през 90-те бе във война, днес прави собствено производство електрически хиперколи Rimac.

Какво показва цялостната карта на автомобилопроизводството в континентална Европа? На континента има 290 завода, произвеждащи някакъв тип автомобили или двигатели за тях, показват данните на Асоциацията на европейските автомобилни производители (АСЕА). В държави от Евросъюза, към който вече не броим Великобритания, са 185 от тях, като при някои има повече от един вид производство. 137 правят леки автомобили, 37 – лекотоварни, 54 – тежкотоварни, 58 – автобуси, а 71 произвеждат двигатели.

Че Германия е лидер в автомобилното производство със своите 41 завода едва ли ще изненада някого. Втора, когато говорим само за ЕС е Франция с 30, а трета – Италия с 22. Следват Испания и Полша с по 16 фабрики, нидерландия с 10, Чехия и Швеция с по 8, Белгия със 7 и т.н. Ако погледнем и извън рамките на Евросъюза, първото място заема Русия с 34 автомобилни завода. Втора е Великобритания с 30, а трета е Турция със 17.

За съжаление нито един от 290-те автомобилни завода в континентална Европа не е в България. Иронията е, че не един и два от новосъздадените след демократичните промени в Източна Европа можеше днес да се намира у нас. Страната ни бе оглеждана като потенциално място за изграждане на автомобилна фабрика от не един и двама производители – Mercedes, Peugeot, Hyundai/Kia, Volkswagen и др. Но всички те отидоха в други страни от региона и нито един не избра нашата. Да се надяваме, че скоро това ще се промени. И също така, че наличието на толкова много заводи, произвеждащи части и компоненти за автомобили най-накрая ще привлекат и някой производител на финалната продукция. Защото немалка част от споменатите вече производители си набавят необходимите им части и компоненти именно от България. И ако създадем необходимите условия, напълно възможно е някой от тях да реши да бъде по-близо до снабдителите си.