България може да привлече над 6 млрд. евро в зелена енергетика до 2030 г. при предвидима инвестиционна среда

Следващият парламент ще стартира реформа в областта на зелената енергетика с премахване на административните бариери и създаване на предвидим режим за достъп до мрежата

Енергетика / България
3E news
5513
article picture alt description

Следващият парламент да стартира с реформи в областта на зелената енергетика. Oколо това се обединиха депутати от ГЕРБ, ИТН и ДБ по време на регионалната конференция за снабдяване с възобновяема енергия RE-Source Southeast, проведена през изминалата седмица в София. Премахването на административни бариери и предвидим режим за достъп до мрежата – тези и други предложения на секторните организации ще бъдат разгледани веднага след изборите от енергийната комисия в новото Народното събрание.

Румъния ще изгради над 7000 MW от слънце и вятър до края на десетилетието, а Гърция – над 30 000 MW. България също се нуждае от по-амбициозен план и може да увеличи целта си от 2000 MW на поне 10 000 MW, според Делян Добрев (ГЕРБ). Запитвания за присъединяване на 8500 MW нови мощности са получени само през последната година, заяви директора на ЕСО Ангелин Цачев.

Изграждането на соларни централи за собствена консумация е сред мерките, които индустрията е предприела, за да намали разходите си за електроенергия. Това стана ясно от изказвания на Румен Радев (АИКБ) и Ивайло Найденов (БФИЕК). Примери с конкретни заводски електроцентрали и амбициозни планове за нови проекти представиха Кирил Домусчиев (КРИБ) и Тим Курт (Аурубис).

Според актуално изследване, България може да привлече над 6 млрд. евро в зелена енергетика до 2030 г., ако предложи предвидима инвестиционна среда. Секторът може да се развива без субсидии, стига да продължи пазарната либерализация.

Първият в България дългосрочен корпоративен договор за изкупуване на енергия от нова ВЕИ централа се очаква да бъде обявен до края на 2021. Този тип договори ще дадат нов тласък на инвестициите в зелени електроцентрали, защото предлагат сигурност за инвеститорите и финансовите институции.

Първата регионална конференция RE-Source Southeast се проведе на 14 септември в София, с участието на 150 участници и 30 лектори. Тя бе организирана от RE-Source Hub Bulgaria - Асоциация за Производство, Съхранение и Търговия с Електроенергия (АПСТЕ) и Българска Ветроенергийна Асоциация (БГВЕА), под егидата на RE-Source Platform, водещия европейки форум за корпоративно снабдяване с възобновяема енергия.

„Възобновяемата енергия е най-достъпната възможност за бизнеса да се предпази от високите цени на тока. Доволни сме, че събрахме на едно място индустриални консуматори, производители на зелен ток и търговци на електроенергия. Изграждаме регионална платформа за обмяна на опит, създаване на контакти и реализация на корпоративни сделки“, заяви Никола Газдов, председател на АПСТЕ.

„Първото събитие за корпоративно снабдяване с възобновяема енергия в Югоизточна Европа се провежда съвсем на време - в контекста на непосредствената динамика на пазара на електроенергия и нуждата от декарбонизация“, каза председателят на БГВЕА, Миглена Стоилова.  

Политики и регулации Конференцията бе открита с дискусия относно политическите стратегии за декарбонизация на енергетиката. Панелистите се обединиха около тезата, че новите ВЕИ проекти не се нуждаят от субсидии, защото могат да произвеждат електроенергия на цени по-ниски от пазарните.

„Високите борсови цени на тока засилват натиска върху ТЕЦ-овете и са допълнителен стимул за изграждане на нови зелени електроцентрали“, заяви Делян Добрев. Според Владислав Панев (ДБ), въглищните централи не са конкурентни дори при настоящите цени. Инвестиционният интерес на бизнеса е свързан с изграждане на нови ВЕИ проекти за собствено потребление. „Развитието на ВЕИ трябва да върви в комбинация с изграждане на седми блок в АЕЦ Козлодуй и нова газова мощност, които да гарантират сигурността на системата“, заяви Иван Хиновски (ИТН)

Депутатите се ангажираха да предложат намаляване на административната тежест за нови ВЕИ централи. Те призоваха ВЕИ сдруженията и работодателските организации да изготвят конкретни текстове за опростяване на процедурите, които да бъдат внесени за обсъждане в енергийната комисия на идното Народно Събрание.

Делян Добрев постави въпроса за повишаване на амбициите за производство на зелена енергия в България: „В момента националната цел на България е да изградим 2 000 MW нови ВЕИ мощности срещу 30 000 MW в съседна Гърция. Защо и ние да не си поставим по-амбициозна цел от поне 10 GW ВЕИ до 2030 година?“

Панелистите се обединиха околно мнението, че развитието на мрежата е ключово за интеграцията на евтината зелена енергия. „Възможно най-много средства от националния план за възстановяване и устойчивост трябва да се инвестират в развитие на преносната и разпределителните мрежи“, заяви Делян Добрев.

„Сигурно е, че в следващото десетилетие ще има нужда от милиарди за мрежата. Тези средства трябва да се инвестират прозрачно, за да не потънат в корупционни схеми“, допълни Владислав Панев.

Директорът на ЕСО Ангелин Цачев сподели данни за увеличен инвестиционен интерес в зелени централи: „ Само за последната година в ЕСО постъпиха заявления за присъединяване на 8,5 GW. От тях близо 500 МW са получени от разпределителните дружества.“, заяви Цачев. „Само в района на Свиленград и Любимец има запитвания за слънчеви централи с мощност от 600 MW, но липсата на мрежови капацитет е пречка пред реализацията им”, допълни директорът на ЕСО.

Цачев съобщи, че ЕСО стартира нова услуга, свързана с реализацията на технически и административни дейности. „Тази услуга ще опрости процеса по разглеждане и съгласуване на проектната документация и ще ускори реализация на нови ВЕИ проекти“, допълни той.

Директорът представи предложение за законови промени, които ще облекчат процедурата за резервиране на мрежови капацитет, срещу заплащане на гаранция от страна на инвеститорите. Цачев подчерта и  нуждата от въвеждане на технологии за съхранение на енергия, които да подобрят управлението на енергийната система.

Пазарна интеграция

Регионалната интеграция на електроенергийните пазари на България, Гърция и Румъния за пазара „Ден напред“ напредва и се очаква да бъде завършена до края на годината, потвърдиха Золтан Наги-Беге, зам. председател на румънския енергиен регулатор ANRE и Ангелин Цачев от ЕСО.

„Трябва да заменим замърсяващите и скъпи централи. Голямата част от новите мощности ще са от възобновяеми източници“, заяви Наги-Беге. „Очакваме около 7000 MW нови възобновяеми мощности да бъдат изградени в Румъния до 2030 г.“, информира Чиприян Глодеану, президент на местната фотоволтаична асоциация.

Золтан Наги-Беге очерта реформите, които Румъния е реализирала в последната година – отделяне на средства за инвестиции в електропреносната мрежа, опростени процедури за присъединяване на ВЕИ и възможност за търговия извън организирания пазар. Добър сигнал за ефекта от реформите е сключването на първия дългосрочен договор между производител и консуматор, сключен през септември“, допълни зам.-председателят на румънския регулатор.

Индустрията инвестира във ВЕИ

Друг ключов акцент в конференцията бе дискусионният панел с участието на работодателските организации и енергийно интензивната индустрия. Изпълнителният директор на БФИЕК Ивайло Найденов информира, че индустрията търпи огромни загуби заради екстремните цени на тока.

„Енергийната компонента представлява между 30% и 70% от себестойността на продукцията в индустрията. Безпрецедентно високите борсови цени на електроенергията водят до директна загуба на конкурентноспособност“, заяви Найденов.

Според него, изгодната цена на тока от нови ВЕИ централи е добра възможност за намаляване на ценовия натиск.

Заместник-председателят на АИКБ Румен Радев подкрепи това наблюдение.

„Очевидна е тенденцията индустриални предприятия да изграждат соларни системи за покриване на собственото потребление.“, заяви Радев. „В последните две години наблюдаваме повишен интерес от бизнеса в България за изграждане на слънчеви централи за собствена консумация от предприятия, които искат да намалят сметките си за ток“, потвърди и техническият директор на Ренърджи, Димитър Цеков.

„Екипът ни работи по подобни проекти с големи индустриални консуматори – циментови заводи, фармацевтични компании, химически комбинати и други. Това ни дава увереност, че развитието на ВЕИ сектора вече е задвижвано от изцяло пазарни процеси“, допълни Цеков.

Според Румен Радев, соларните проекти за собствено потребление са рентабилни, но с производство на място може да се покрие под 20% от консумацията.

Тим Курт, главен изпълнителен директор на Аурубис България даде пример със слънчевата централа, която компанията изгражда в Пирдоп. „Изграждаме най-голямата фотоволтаична централа в България за собствена консумация, с мощност от 10 MW. Тя ще помогне за покриване на 2,5% от годишната консумация на електроенергия на завода ни в Пирдоп. Затова предвиждаме разширение на инвестицията и изграждане на втора фаза на проекта, с която да увеличим дела на консумираната енергия от слънцето“, заяви Курт. Той допълни, че Аурубис планира да продължи с програмата за инвестиции в мерки за повишена енергийна ефективност.

„Индустрията трябва да се занимава с производство, а не със строителство на електроцентрали. Но обстоятелствата ни принуждават да инвестираме във фотоволтаици, вместо в машини и съоръжения за основното ни производство“. Това заяви Кирил Домусчиев, председател на КРИБ. Той даде пример с ръководената от него Хювефарма, която вече е изградила слънчеви централи за 3 MW към завода си в Пещера и работи по нов проект за собствено потребление с мощност от 20 MW в Разград.

Домусчиев изказа мнение, че индустриалните компании ще продължат да инвестират във ВЕИ централи за собствена консумация, включително на отдалечени от производствените площадки.

Изпълнителният директор на Соларпро, Любомир Евстатиев, даде за пример алтернативен модел, при който „Компаниите не правят капиталови разходи за изграждането на централата, която ще ползват за собствена консумация, а подписват договор за използването й под наем с проектното дружество“. Това ги освобождава от нуждата да инвестират в несвойствена сфера и им помага да се фокусират върху основната си дейност.

Инвестиции в нови ВЕИ: Търговци на електроенергия и дългосрочни договори за снабдяване

Панелистите се съгласиха, че енергийните търговци могат да играят важна роля за декарбонизация на индустрията. Според Радев и Курт, пазарната волатилност може да бъде хеджирана чрез сключване на дългосрочни договори за доставка. Радев уточни, че към момента за дългосрочни се приемат продуктите със срок до 1 година. Той допълни, че редица компании преговарят с ВЕИ производители и търговци на електроенергия за по-дългосрочни договори, но тепърва се очакват резултати.

Тим Курт сподели опита на Аурубис от сключване на дългосрочни договори с конвенционални централи в Германия, с уточниението, че тепърва се анализира ползата от сключване на такива и с ВЕИ производители.

Търговците на електроенергия също отчитат огромно увеличение в търсенето на зелена енергия. Според председателя на АТЕБ, Мартин Георгиев, „Пазарът на електроенергия в България има ниска ликвидност, което е една от причините консуматорите да предпочитат по краткосрочни продукти.“  

Управителят на Синергон, Димитър Бартов, допълни: „Търговците на ток трябва да изградят балансирано портфолио, което да включва и ВЕИ производители. При дългосрочни договори цената на гаранциите би била твърде висока заради волатилността на цените на електроенергията, което е причина към момента се подписват договори за 1-2 години.“

Това се очаква да се промени в близките месеци, според Андрей Рекалов, управител на търговеца ТОКИ. „Предполагам, че до края на годината ще станем свидетели на първият корпоративен договор между производител и търговец на ток“, заяви Рекалов.

Подобно мнение изказа и Северин Въртигов, директор на инвестиционната компания Енери. „Очакванията са първият корпоративен PPA да бъде обявен през следващите шест месеца. Либерализацията и регионалната интеграция на електроенергийния пазар ще подпомогне този процес “, заяви Въртигов. Сключването на първо дългосрочно споразумение за покупка на енергия (PPA) ще бъде огромен тласък за възобновяемия сектор.

„Дългосрочните корпоративни договори ще бъдат важен инструмент за привличане на инвеститори и осигуряване на финансиране за нови ВЕИ централи“, каза Таня Карагеоргиева в UnitCredit Bulbank. „Тъй като в България няма схеми за подпомагане на възобновяеми източници, корпоративните договори за изкупуване ще гарантират предвидимост на приходите“, добави Карагеоргиева.

„България може да привлече над 6 млрд. евро инвестиции в зелена енергия до 2030 г“, заяви Димитър Енчев, съосновател и директор на CWP Global. Според пазарен анализ, възложен от компанията, до края на десетилетието могат да бъдат инсталирани 3.9 GW слънчева енергия, 3.4 GW вятърна и 1.2 GW акумулаторни батерии. По думите на Енчев, ако това бъде постигнато, средната цена на електроенергията в България ще бъде с 30% по-ниска през 2030 г., в сравнение със запазване на настоящия микс, износът ще се удвои, а въглеродният интензитет на икономиката ни ще падне над пет пъти.

В закриващия панел бе представен доклад „Съхранение на енергия - Пазарни перспективи за България“ – специализирано проучване на АПСТЕ за технологиите и потенциала на пазара за системи за съхранение на енергия в България.

До 2030 г. могат да бъдат изградени поне 7 GW нови ВЕИ мощности, заедно с 1.7 GW системи за съхранение на енергия, ако бъдат приложени активни политики за насърчаване на сектора. Това би спомогнало за развитието на експортния потенциал на българската енергетика и за създаването на десетки хиляди нови работни места. Участниците в панела представиха последните технологични иновации и комерсиални решения за комбинирането на ВЕИ производство със системи за съхранение на енергия.

Александър Рангелов от IPS разказа за успешните проекти на българската компания в САЩ и Близкия Изток, където компанията си партнира с гиганта Сауди Арамко.

Предимствата и пазарните приложения на литиево-йонните батерии представи Калоян Димов, директор на Solar MD. Базираната в Кейптаун компания произвежда системи за съхранение на енергия и има над 6000 работещи системи в Африка, Европа и САЩ.  

„Увеличаването на дела на ВЕИ в енергийния микс води до необходимост от по-широко навлизане на системите за съхранение на енергия“, обобщи Мария Мерджанова от Jinko Solar. Китайската компания е водещ производител на фотоволтаични панели, но отскоро вече произвежда и литиево-йонни батерии.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща