Конкуренцията  и времето ще покажaт кои ще са лидерите при мобилните плащания в България

Разговаряме с Цветомир Досков, управител на Sirma Business Consulting за финансовата среда в България, за стимулирането на мобилните плащания и изпозлването на мобилни портфейли от потребителите, за опита на другите страни в Европа и Азия. Разговаряме и за сигурността на машините за гласуване, а съмнението в тях той сравнява със съмненията ни с появата на банкоматите преди 30-40 години. Цветомир Досков започва да се занимава с финанси, застраховки, банки, разплащания и регулации в началото на 90-те. “Това ми беше стремеж, сега вече себеизразяване, което ще показвам, докато мога.”, споделя той. Преминах и преживях супер инфлация, деноминация, ЗУНК, компенсаторни инструменти, масова приватизация, централизация и децентрализация на модели/системи и информационна свързаност, консолидация, началото на дигитализацията на основните системи на финансовите играчи, фиксирането на лева, надявам се и въвеждането на общо планетарна децентрализирана валута, коментира още той.  От 15 години активно помага на всички във финансовата индустрия да се адаптират към дигиталната реалност и да заживеят пълноценен живот с потребителите, както и за това да се осигурят на клиентите сигурни и постоянно достъпни услуги на приемливи за тях нива и съотношения качество към цена.

Г-н Досков, в дигиталната ера говорим за бърз темп на развитие на дигиталните плащания, но в същото време все още се съмняваме в сигурността на машините за гласуване. Защо според Вас?

Ние като компания не се занимаваме с машини за гласуване. Но асоциацията, която правя е с банкоматите, които се появиха преди 30-40 години. Тогава също имаше доза недоверие и предпазливост по отношение на ползването им. Колко сигурни са те? Наистина ли са защитени парите на хората? Може ли да сме сигурни на 100%, че нещо няма да бъде откраднато. Този процес реално продължи дълго време. Предполагам, че с машините за гласуване ще се случи също във времето. Не се съмнявам, че хората, които са работили по изработването им, са направили максималното, за да може да осигурят ниво на сигурност, което да гарантира, че с тях не могат да бъдат направени злоупотреби. Естествено това не трябва да бъдат голи фрази. Необходимо е да се излезе пред обществото и да се обясни на хората какво е нивото на сигурност, как работят машините, какъв е процеса на контрол и така в диалог и личен опит да се стигне до доверие.

Вие сте една от водещите компании във финансовата индустрия, смятате ли, че COVID наистина даде тласък на картовите и некартовите плащания в България?

COVID -19 раздвижи  всички финансови играчи и не само, това обхвана всички търговски компании, които оперират в дигиталното пространство. Нямаше как да не го направят, защото потребителите реагираха много бързо. Имаше провокация от гледна точка на търсене и веднага дойде предлагането. В началото имаше стрес, лека паника, какво ще правим, как ще го правим? Как потребителите ще го приемат? Това, че ще използваме дигитални канали или виртуални средства за комуникация няма ли да бъде пречка в човешките взаимоотношения?

Когато говорим за плащанията, революцията на картовите разплащания е много преди COVID-19. COVID -19 провокира по-интензивно ползване на картите в интернет пространството и налагане на нови форми, които доведоха до използване на мобилните телефони под формата на портфейли, под формата на терминали. Това се забелязваше като тенденция и преди, но се увеличи в пъти и се случи по-бързо отколкото естествено би се случила на пазара. Ако естественото развитие на пазара щеше да доведе до промени в рамките на 5-6 години, това се случи за 9 месеца.

Виждате ли рязка промяна като имаме предвид, че все още 80% от плащанията стават с карти?

Крайният потребител иска да влезе в магазина и да се разплати независимо по какъв начин. За потребителя няма кой знай какво значение дали ще бръкне в джоба и ще плати с картата или с телефона. Той иска да си свърши работата. Хората, които работим във финансовия свят трябва да подсигурим това нещо като възможност. Дали COVID направи по-използваема възможността за използване на карти, може да покаже статистиката. Броят на картовите плащания по време на пандемията се е увеличил с 20%. Не говоря за България, това е глобална тенденция. България е интересен и динамичен пазар, но много малък пазар. Броят на плащанията при нас не е толкова драстичен. Не така стоят нещата в Германия, Франция, Великобритания, където мерките за COVID бяха по-сериозни. Хората бяха по-затворени, възможността за движение –много по-ограничена. По принцип там кешовите плащания не са чак толкова разпространени, докато в Източна Европа има голям обем на кешови плащания и теглене пари в брой.

В кризата се увеличиха картовите плащания, но доколко това повлия на навлизането на нови методи за плащания през телефон- появиха се нови приложения и платформи?

Те ще продължават  да се появяват. Тенденцията е необратима. Мобилният телефон концентрира множество услуги. Те стават най-вече платежни, удостоверителни, много лични. Всичко минава през мобилни телефони и съвсем логично фокусът на новите финтех и нео финансови играчи е първо да направят приложение или решение, които да са на мобилни телефони.

Как променят пазара нови решения като IRISbyclick и IRISbylink, с какво са по-различни?

Това е тенденцията от 5-6 години, подпомогната от европейска регулация, която е доста смислена и дава възможност да бъде променен цялостния подход по отношение на плащанията. А в България и в голяма част от страните в Източна Европа платежният процес беше провокиран и иницииран именно от крайния получател на услугата. Отивате в магазин и ви се издава фактура, на база, на която вие плащате. Това напрактика не поставя в равнопоставено положение търговеца, който добросъвестно дава продукта или услугата, а в крайна сметка трябва да чака, за да си получи парите. Това беше поправено с европейската директива PSD2.

Тя даде възможност активната страна за иницииране на плащането да бъде същия този търговец, който върши услуга. Сега има възможност  не само законова, но и техническа. Отивате например при търговец, да кажем ползвате хотелска услуга и трябва да я платите. В момента, в който търговецът ви издаде фактура и инициира искане за плащане. При вас ще дойде само искането за потвърждаване на това плащане, което да направите съвсем лесно. Това отвори нова врата за т.н посредници или Third Party Prоviders се появиха в платежния процес като играчи. Те могат да посредничат между търговците и издателите на банкови сметки в това число банки и дружества за електронни пари (Electronic Money Institutions). Задачата е да направят процеса много по-гъвкав, както за търговеца, така и за крайния клиент. Тук има много възможности за минимизиране на цената независимо как плащате. Би трябвало и през единия, и през другия канал да заплатите като потребител една и съща цена. Целта е да не се получава канибализация между отделните канали и да се случи по-масовото използване на този тип услуга най-вече между търговците. Това доведе до решения Linktopay или Clicktopay, които не са някаква изключителна новост в света на плащанията. Но в България на този тип технологична иновация имаме какво да догонваме, защото този тип плащания в Азия са много широко разпространени. Там, плащането с QR код или с линк не е никаква новост. Прави се абсолютно навсякъде, включително да си купиш вестници и семки. Плащането се случва както от една страна в реално време, така и офлайн. Може да нямаш връзка за реално разплащане, но да го направиш офлайн. Двете опции са разработени, което е доста удобно. Например потребителите в Китай ги използват масово.

В Азия това е тенденция, как е в Европа и защо при нас идва с по-бавни темпове?

В самото начало, когато аз започнах да изучавам този проблем, си мислех, че пазарът го е наложил, но се оказа, че тук е намесена държавата. Поне в Китай нещата са се случили така, държавата е подпомогнала процеса като е казала: Ползвайте тази услуга. Това са гиганти, добре познати поне във финансовата сфера- Ali baba (Aunt Solutions), финансовото подразделение на Ali baba и We Chat. Държавата е подпомогнала въвеждането на дигитален портфейл, който се е наложил в обществото. Сега в момента е толкова масово в китайското общество хората не могат да си представят, че могат да живеят без него. Масово плащане става през мобилен телефон.

Ако у нас държавата направи това, ще се приеме твърде лобистко да се даде тласък на една компания и нейното решение. Тук има свободата да има много такива решения? Кой е по-добрият вариант?

Аз също не мога да кажа кой е по-добрият вариант. Въпреки че имаме добра история тук и можем да направим изводи от историята. Пример са кабелните оператори, които съществуваха дълго време, те стартираха на децентрализиран принцип. Почти всяко градче и село си имаше кабелен оператор, доставчик на интернет, доставчик на телевизия. Знаете какво се случи, последните 10-12 години те започнаха да се консолидират, да се изкупуват до момента, в който 2-4 са основните играчи, които предоставят този тип услуги. Аз предполагам, че и за финансовия свят ще се случи нещо такова. В момента от две години насам има бум по отношение на регистрацията на фин-тек компании и регистрация на такъв тип нео финансови услуги. Тук на принципа на конкуренцията ще се види кой ще стане лидер, кой ще наложи по-добра услуга на пазара, ще намери адекватното финансиране и доверие в потребителите, което е на първа линия и основен фактор за това да оцелееш на такъв тип пазар- цената и лесният начин за използване на тази услуга. Това са двигателите, които ще определят кой ще остане и респективно кой ще успее да наложи своя бранд. Не вярвам, че ще бъде само един, ще бъдат няколко и те ще се наложат и започнат да се използват от обществото по същия начин, по който това се случва и в Азия, в Индия, Япония.

На повечето пазари обикновено една компания е водеща и лидер в предлагането на такива услуги за дигитални плащания? Как това се случва на фона на все повечето дружества за електронни пари?

В България напредъкът по отношение на такъв тип играчи е скромен спрямо това, което се случва във Великобритания, Австрия, Холандия, Литва и в множество други европейски държави. Въпреки това мога да твърдя, че за нашия пазар нещата са много добре структурирани. Дали лидерът ще е само един, ще реши пазарът. Винаги на един такъв пазар има някой, който изпреварва в едно или друго отношение останалите, успява да наложи продукт или услуга по-рано от останалите. Това не винаги го прави пазарният лидер. Например това, че си изкарал продукт като Linktpay или Clicktopay днес може би ще ви даде предимство, което ще е в рамките на 3 до 6 месеца. В един по-добър сценарий може и девет месеца. Конкуренцията не спи. Конкуренцията вижда какво се случва и също има възможността да догони една такава празнота и го прави много бързо. За три –шест месеца изкарва същата такава услуга. В повечето случаи тя е подобрена, с много по-добра визия, процесът е оптимизиран, взети са уроци от това какво не трябва да се прави. Първият обикновено прави компромис, за да изкара услугата бързо на пазара. Понякога се допускат грешки на растежа. Първият не винаги прави идеалната услуга. С времето услугата става по-узряла и в период от три до четири години се налага сред потребителите. Всички започват да й имат доверие и започват да я използват масово.

Това са не само нови финтех компании и финансови институции, но и такива, които се занимават с други услуги например спедиторски услуги? Какво е интересното за тях на пазара?

Интересното за тях е, че минимизират цената на основната услуга, която предоставят. За един спедитор основаната услуга е да достави пратка А до точка Б. Компонентът на тази доставка има цена и е свързан с плащане. Една е цената да платиш с кеш, друга е цената да платиш с карта, трета е цената да платиш с банков кредит, да платиш с Clicktopay или Linktopay. Спедиторската компания разчита на партньор финансова институция. Тази цена няма как да бъде прескочена и нейната себестойност няма как да бъде контролирана. Ако спедиторската компания има огромен брой плащания и би могла да минимизира тази цена, съвсем логично е да се регистрира като дружество за електронни пари.

Всички търговци, които имат голяма динамика в плащанията имат възможността да бъдат пророците на нови услуги на пазара, които да доведат до минимизиране на цената, повишаване на качеството. Най-същественият елемент в плащанията е те да стават незабавно, независимо кой какво разбира под това. По отношение на бързината вижте, как се развиват времената …. от края на миналия век (все още законовия срок за плащане се мери в дни) от началото на 21-ви век, нещата минаха в часове и минути. Сега се говори за „стандарт“ в секунди и да не забравяме без ограничение в работното  време (т.е. 24 х 7). Когато преди 15 години ние пуснахме система, която работеше в режим за обработка на плащанията в режим 24 х 7, много колеги коментираха, че това е излишна екстра. Днес това е недостатък, който може да те изхвърли от пазара. От друга страна в Сирма говорим за плащания, които се гарантират в мили секунди. Всеки потребител на интернет, прави разлика в скороста на мрежата до която има достъп, нали? Е такова ще е отношението на клиентите и за скоростта на плащанията в следващите 10-15 години.

Бавно се случва това с незабавните плащания обаче. Не стои ли тук въпроса за сигурността на плащанията и на новите решения, които излизат на пазара?

Аз ще направя паралел с първия въпрос по отношение на машините за гласуване. За някои, че в България се прие да се използват машини за гласуване е революция. За други машинното гласуване е бавен и тромав процес. Това че машините и софтуера ще се тестват, ще им се правят допълнителени настройки още месеци, това всичко е супер бавно. Хората днес очакват, като си говорим за машини … то да се случва, като да отидат в магазина, купуват телефон и на петата минута започват да плащат с него, а ние (ИТ експертите) сега им обясняваме, че трябва пет месеца да чакаме машини. От една страна нещата се случват много бавно особено, когато хората са в проблематиката. От друга страна за по-голяма част от потребителите промените се случват бързо. Как се ползва това?, Защо се чупи?, как си ми беше хубаво преди …. докато ги нямаше тез машини. Колко ми беше спокойно преди, като си давах парите на гишето или си пусках бюлетината в кутията. Но това е процес на обучение и изграждане на доверие, както с хората, така и с машините. Сигурността е само един от елементите, но той в никакъв случай не е подценен. Сигурността на плащанията не е спирачка нещата да се случват бързо или бавно. На Балканите има елемент, който се подценява от всички играчи, а това е елементът на обучение на крайните потребители и това да им се предоставя нагледна информация. Ние сме много бързи, много рационални и същевременно много креативни да измислим нов продукт, да го предоставим на пазара и да кажем, че това е супер. Това е революция. Но да обясним как работи, да създадем група от хора, които да бъдат обучени и да го ползват, да се наложи това като стандарт, това все още много ни липсва. Компаниите, които въвеждат рационализации в плащания трябва да инвестират именно в това да обяснят на потребителите, какви са предимстата и ползите, да обръщат внимание, че инструментите са още по сигурни и че това е стандарт, който за в бъдеще ще се ползва все повече и повече. Защото знаещия и подготвения потребител подпомага и процесите и прави цялата система по сигурна.

Каква е ролята на събитията, които се фокусират върху дигиталните плащания?

За мен е огромна в две направления. Първо това е едно място, където хората, които се занимаваме ежедневно с тази проблематика можем да се съберем, да обменим идеи по теми, които силно касаят всички от гледна точка на регулация, на някакъв вид заплахи, повишаване сигурността на услугите като цяло. От друга страна това е възможността да запознаем останалата част от обществото и потребителите с този тип услуги, да обърнем внимание на някои особености, да им дадем много повече информация, в един непринуден разговор да им дадем достатъчно доводи защо трябва да се доверят на тези нови услуги и продукти, които се появяват на пазара. Такъв тип събития трябва да могат да срещат тези два интереса. Естествено това е трудно, особено с COVID за всички нас. Все още много се учим да правим дигитални  събития и да бъдат полезни за потребителите. Има отегчение в клиентите и хората да се чуваме по дигитални канали, искаме да се видим и да си изговорим нещата в много по-непринудена среда.