Въглеродният пазар остава неспокоен и под натиск

Въглеродният пазар остава неспокоен. Цените на въглеродните емисии продължават бавно, но сигурно да се увеличават. Ако през последното десетдневие на месец април те бяха от порядъка на 47 евро за тон, то на 6 септември фючърсите за декември тази година завършиха при цена от 62,35 евро за тон, което е скок с над 15 евро. 

При определянето на новите цени за регулаторния период в страната ни през тази година КЕВР  актуализира и прогнозата си за цената на въглеродните емисии. Ситуацията на пазара обаче се променя толкова бързо, че най-вероятно, ако продължи в този дух ще се наложи бърза намеса.

В първите дни на месец септември,  когато стойността на СО2 скочи над 60 евро за тон, директорът на директората по климата към Европейската комисия Беатрис Йорги Аргире призова пазара за спокойствие и да не бърза с цена от над 60 евро за тон. 

„Мисля, че трябва да се успокоим на етапа от 60 евро (на тон CO2)“, заяви тя. Вярно е, че сега сме в контекста на високите цени на газа. Това обаче е краткосрочна тенденция, вероятно свързана с геополитическата ситуация и изграждането на газопровода "Северен поток-2", каза тя. 

„Не очакваме, че това ще бъде ситуация, която ще продължи дълго“, коментира Йорди Агире в рамките на събитие, посветено на Европейската система за търговия с емисии (ETS). Тогава тя  призовавайки участниците да правят разлика между краткосрочните пазарни условия и дългосрочни тенденции.

В рамките на търговията преди седмица цената на декемврийските фючърси на СО2 за пръв път скочи до 61,52 евро за тон и тази стойност бе определена като рекорд в рамките на системата за търговия с емисии (СТЕ).  Съответно тя веднага доведе до скок при цените на електроенергията.  Продължение на тази серия бе наблюдавана и през миналата седмица, а цените на електроенергията на европейските пазари става все по-неудържима. 

Ситуацията продължава да се развива в този дух на повишение още от месец март, въпреки че по-сериозните първи сигнали за притеснение участниците на пазара започна да се усещат към края на месец април. Може би още тогава Европейската комисия и в частност директората по климата трябваше да реагира и то преди представянето на пакета Fit for 55, който също изигра своята роля за този възходящ тренд. 

Опасенията от ескалирането на цената на въглеродните емисии в един по-краткосрочен план от очаквания вече се споделя от все повече държави. Високите цени на емисиите или по-точно удвояването им през септември спрямо първите месеци на годината означават и много по-бързи и мащабни инвестиции за декарбонизация, така че да се спазят изискванията. 

Според Йорги Аргире, която по-рано бе цитирана от международните агенции, високите цени на въглерода са резултат от няколко фактора, включително повишаване на цените на газа и реформа на СТЕ на ЕС, приета преди две години, от една страна,  за да повиши цената на CO2 и от друга - да насърчи компаниите да намалят емисиите. 
Реформата на СТЕ преди две години предвиждаше плавен скок на цената на СО2 до 80 евро за тон през следващите години, но така, както в момента се движат въглеродните цени тази оценка може да се окаже в миналото. 

Според експерти, които пожелаха да не се споменава името им, Европейската комисия трябва не да успокоява, а да реагира адекватно на ситуацията. 
Както се вижда от по-ранните коментари, експертите отдават ситуацията от една страна на високите цени на газа, геополитическата ситуация около „Северен поток 2“ с очакване за краткосрочен тренд. Това обаче се оказа не съвсем вярно. В понеделник, на 6 септември се появи новината за завършване и на втората тръба на „Северен поток 2“, но пазарът не реагира – цените на газа (фючърсите за октомври на индекса TTF на ICE) останаха на ниво от 52.95 евро за MWh, а СО2 – 62,35 евро за тон. 
По-верни и точни са думите на Йорге Аргире за декарбонизацията.

„Пазарът работи и изпраща силен сигнал за декарбонизация“, смята тя, посочвайки „инвестиционни механизми и други инструменти“, с които разполагат държавите -членки на ЕС, за да се справят с високите цени на въглерода и „да стимулират декарбонизацията по подходящ начин“.

„Ако искате да спрете скока на цените на въглерода, това, което можете да направите, е да подкрепите индустрията си по пътя на декарбонизацията“, коментира Флориан Ротенберг, анализатор на пазара на енергия и въглерод в ICIS, отхвърляйки зародилата се идея за въвеждане на таван на цените. Според него „единственият ефект, който може да има, е, че в крайна сметка е, че няма да бъде постигната целта за декарбонизация“.

По-рано през тази година и Франс Тимерманс, ръководител на ЕС по климата,  също сподели, че не е необходима намеса в пазара в отговор на високите цени. „Това абсолютно би подкопало доверието в системата за търговия с емисии“, коментира той в един по-ранен период, когато цените на въглерода се покачиха над 50 евро за пръв път.

За прилагане на отделни механизми са съгласни и от Центъра за европейски политически изследвания (CEPS), така че всяка държава да може да се справи с високите цени на въглеродните емисии, вместо да се променя СТЕ, която изпълнява своята роля, като изпраща ценови сигнал за декарбонизация на икономиката.

Според прогнозата на ICIS стремителния ръст на цената на квотите за СО2 емисии в рамките на EU ETS ще демонстрира устойчив ръст през следващото десетилетие и ще достигне 90 евро за тон през 2030 г.

Скокът от 5 евро на тон от 2017 г. до настоящите нива се дължи на три фактора – реформата на EU ETS през 2018 г., която бе насочена към решаването на проблемите, свързани със свръхпредлагането на квоти, високите цени на газа и сериозните планове на Европейската комисия за намаляване на обема на разрешението квоти за емисии през 2030 г. 

Както е известно, през юли Европейската комисия представи пакет от законопроекти Fit for 55, за намаляване на емисиите на CO2 с 55% до 2030 г. и изпълнение на междинните цели на стратегията "Зелена сделка" за постигане на въглеродна неутралност от страна на Европейския съюз до 2050 г.

Планът за действие на ЕК до 2030 г. се фокусира основно върху реформирането на пазара на въглерод в ЕС. По-специално, Брюксел предлага постепенно да се намали броят на квотите за емисии на CO2 (включително безплатните), закупени от компании в рамките на СТЕ на ЕС. Отбелязва се, че това ще доведе до повишаване на цените на квотите за емисии и ще стимулира компаниите да намалят емисиите.

Енергийният преход не е мит. Засилването му обаче не е по възможностите на всички държави от Европейския съюз. В затъналата в политическа криза България изобщо не се говори за цената на въглеродните емисии. Правителството се готви да вземе някакви мерки за цената на електроенергията, вместо да мисли възможностите, които предлага Фонда за модернизация. Липсата на адекватна намеса се вижда всеки ден в резултатите от търговията на БНЕБ, а бизнесът негодува. Всички приемат цената на СО2 на пазара като даденост и това е проблем, който никой не се наема да реши. 

Твърде вероятно е, ако този възходящ тренд продължи и се превърне в неудържим да се търсят компенсаторни механизми на европейско ниво. Преди това обаче такива трябва да намери всяка държава поотделно. 

В часовете преди обед пазарът все пак се раздвижи в посока надолу – декемврийските фючърси за СО2 се понижиха до 61,85 евро за тон. Но си остават два пъти по-високи в сравнение с пролетта на тази година.