Държавният бюджет с излишък от 705.2 млн. лева през юли

Бюджетното салдо по Консоридираната фискална програма (КФП) на касова основа към юли 2021 г. е положително в размер на 705,2 млн. лв. (0,6 % от прогнозния БВП) и се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет в размер на 948,8 млн. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 243,7 млн. лева. Това показват данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет бюджетното салдо по КФП на касова основа, обобщени от Министерството на финансите

Приходите

През юли продължава подобрението в частта на приходите, като съпоставено със същия месец на предходната година номиналният ръст на общите приходи възлиза на около 0,66 млрд. лв. (17,1 на сто). На месечна база основен принос за това имат данъчните и осигурителните приходи, които отчитат номинален ръст от 0,5 млрд. лв. (17,2 на сто), като за месеца най-значително подобрение се отчита при постъпленията от ДДС, корпоративни данъци, социално и здравно осигурителни вноски, ДДФЛ, данък върху дивидентите, ликвидационните дялове и доходите на местни и чуждестранни юридически лица, акцизи и други. В частта на неданъчните приходи най-значителен ръст през юли спрямо същия месец на 2020 г. се отчита при постъпленията от продажба на квоти за парникови газове, приходите от държавни и общински такси и други.

Приходите, помощите и даренията по КФП към юли 2021 г. са в размер на 29 253,5 млн. лв. или 61,5 % от годишните разчети. Съпоставени със същия период на предходната година, постъпленията към юли 2021 г. нарастват с близо 4,0 млрд. лв. (15,8 %). Ръстът спрямо предходната година се дължи на по-високите данъчни и неданъчни приходи, които нарастват с 4,3 млрд. лв., докато постъпленията от помощи намаляват с 0,3 млрд. лева.  При съпоставката в частта на неданъчните приходи следва да се има предвид, че през месец април 2021 г. постъпиха приходи с еднократен за годината ефект, които представляват първоначално концесионно възнаграждение за държавата от концесията на Летище София.

Данъчните постъпления по КФП

вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 22 758,9 млн. лв., което представлява 61,5 % от планираните за годината данъчни приходи. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с 2,7 млрд. лв. (13,5 %) спрямо отчетените за същия период на предходната година, като формират 77,8 % от общите постъпления по КФП за периода.

Приходите от преки данъци са в размер на 4 466,8 млн. лв. или 64,0 % от предвидените в разчетите за годината. Постъпленията от косвени данъци са в размер на 10 474,7  млн. лв. (61,3 % от разчетите за годината), като приходите от ДДС са в размер на 7 175,2 млн. лв. (64,0 % от планираните), от акцизи възлизат на 3 117,9 млн. лв. (55,9 % от разчета), а тези от мита са в размер на 149,5 млн. лв. (63,8 % спрямо годишните разчети). Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 914,1 млн. лв. или 71,2 % изпълнение на годишните разчети. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 6 903,3 млн. лв., което представлява 59,0 % от разчетените за годината.

Неданъчните приходи са в размер на 4 946,3 млн. лв., което представлява 75,0 % от годишните разчети и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.

Приходите от помощи и дарения са в размер на 1 548,3 млн. лева.

Разходите по КФП

(вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към юли 2021 г. възлизат на 28 548,3 млн. лв., което е 54,4 % от годишните разчети. За сравнение разходите по КФП към юли 2020 г. бяха в размер на 23 542,7 млн. лева. Значителният ръст на разходите към юли 2021 г. спрямо същия период на предходната година е свързан, от една страна, с по-ниската база през 2020 г., когато има отчетени значително по-малки по размер разходи за борба с пандемията от COVID-19, докато към юли 2021 г. тези разходи са съществени, и от друга страна – на политиката по доходите, политиките в социалната сфера и по-високите разходи за администрацията, заложени в ЗДБРБ за 2021 година.

Разгледани по икономически елементи, най-значително нарастване се отчита при социалните и здравноосигурителните разходи. В частта на разходите за пенсии са изразходени 739,2 млн. лв. за добавки в размер на 50 лева към пенсиите на всички пенсионери за месеците от януари до юли. Наред с това влияние върху разходите за пенсии оказва и увеличението на размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст и на максималния размер на пенсията от началото на годината, базовия ефект от увеличението на пенсиите през юли 2020 г., както и увеличението от м. юли 2021 г. В частта на здравноосигурителните разходи се отчита нарастване, свързано с по-високите разходи за борба с пандемията и въведените механизми за финансиране на здравните заведения по време на действието на извънредна епидемична обстановка, включително разходи за медикаменти, тестове, консумативи и предпазни средства, средства за подкрепа на персонала на първа линия в борбата с COVID-19 (допълнително месечно възнаграждение в размер на 1 000 лв.), заплащане на изпълнителите на медицинска помощ за поставяне на ваксини срещу COVID-19, месечна добавка към възнагражденията на лекарите в размер на 600 лв., на специалисти от професионално направление „Здравни грижи“ в размер на 360 лв. и на санитари в размер на 120 лв. и други. Принос за нарастване на разходите за субсидии за нефинансови предприятия имат плащанията по мярката „60/40“, мярката „80/20“, мярката „Запази ме“, мярката „Подкрепа чрез оборотен капитал за малки и средни предприятия, засегнати от временните противоепидемични мерки“, администрирана от НАП, и други.

В частта на капиталовите разходи е отразена извършена трансакция през месец юли по възстановяване на средства по държавния бюджет от сметката за чужди средства на МРРБ, която по същество представлява възстановен разход и се отразява в намаление на разходите на касова основа.

Нелихвените разходи са в размер на 27 287,2 млн. лв., което представлява 54,4 % от годишния разчет. Текущите нелихвени разходи са в размер на 25 658,9 млн. лева. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 1 606,5 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 21,8 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 397,7 млн. лв. (60,5 % от планираните за 2021 година).

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена  към 31.07.2021 г. от централния бюджет, възлиза на 863,5  млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.

Размерът на фискалния резерв към 31.07.2021 г. е 9,33 млрд. лв., в т.ч. 8,95 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,38 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

Бюджетен излишък от 885 млн. лева през август очаква финансовото ведомство

На база на предварителни данни и оценки се очаква бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) към края на месец август 2021 г. да бъде положително в размер на около 885 млн. лева.

През август продължи да се наблюдава положителното развитие от предходните месеци при основните данъци и осигурителни вноски, като на месечна база за август данъчните приходи нарастват номинално с около 18 на сто (700 млн. лв.) спрямо същия месец на предходната година.

За първите осем месеца на 2021 г. най-голям ръст спрямо същия период на предходната година се отчита при корпоративните данъци (около 26 на сто) и при данъка върху дивидентите и ликвидационните дялове на юридическите лица (над 55 на сто), за който допринася и кампанията на НАП за проверки в дружества с големи касови наличности.

Основни параметри по КФП на база предварителни данни и оценки:

Приходите, помощите и даренията по КФП за първите осем месеца на 2021 г. се очаква да бъдат в размер на 33 540,3 млн. лв. (70,5 % от годишния разчет), като спрямо същия период на 2020 г. се отбелязва ръст от близо 4,7 млрд. лева. Данъчните и неданъчните приходи  нарастват с 4,9 млрд. лв., докато постъпленията от помощи намаляват с 0,2 млрд. лева.

Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към август 2021 г. се очаква да бъдат в размер на 32 655,3 млн. лв., което е 62,2 % от годишния разчет. За сравнение, разходите по КФП за същия период на 2020 г. бяха в размер на 27 203,8 млн. лева. Значителният ръст на разходите към август 2021 г. спрямо същия период на предходната година е свързан, от една страна, с по-ниската база през 2020 г., когато през първото полугодие има отчетени значително по-малки по размер разходи за борба с пандемията от COVID-19, докато за първите осем месеца на 2021 г. тези разходи са съществени, и от друга страна – на политиката по доходите, политиките в социалната сфера и по-високите разходи за администрацията, заложени в ЗДБРБ за 2021 година.

Разгледани по икономически елементи, най-значително нарастване се отчита при социалните и здравноосигурителните разходи. В частта на разходите за пенсии са изразходени близо 845 млн. лв. за добавки в размер на 50 лева към пенсиите на всички пенсионери за месеците от януари до август. Наред с това, влияние върху разходите за пенсии оказва и увеличението на размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст, на максималния размер на пенсията от началото на годината, базов ефект от увеличението на пенсиите през юли 2020 г., както и увеличението от месец юли 2021 година. В частта на здравноосигурителните разходи се отчита нарастване, свързано с по-високите разходи за борба с пандемията и въведените механизми за финансиране на здравните заведения по време на действието на извънредна епидемична обстановка:  разходи за медикаменти, тестове, консумативи и предпазни средства, средства за подкрепа на персонала на първа линия в борбата с COVID-19 (допълнително месечно възнаграждение в размер на 1 000 лв.), заплащане на изпълнителите на медицинска помощ за поставяне на ваксини срещу COVID-19, месечна добавка към възнагражденията на лекарите в размер на 600 лв., на специалисти от професионално направление „Здравни грижи“ в размер на 360 лв. и на санитари в размер на 120 лв., и други. Принос за нарастване на разходите за субсидии за нефинансови предприятия имат плащанията по мярката „60/40“, мярката „80/20“, мярката „Запази ме“, мярката „Подкрепа чрез оборотен капитал за малки и средни предприятия, засегнати от временните противоепидемични мерки“, администрирана от НАП, и други.

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към август 2021 г. от централния бюджет, възлиза на 972,4 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.

Статистическите данни и Информационният бюлетин за изпълнението на държавния бюджет и основните показатели на консолидираната фискална програма, на база на данни от месечните отчети за касовото изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет към август 2021 г., ще бъдат публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите в края на месец септември 2021 година, уточнява Министерството на фнансите.