LNG в Европа: Какви са тенденциите

NINA HOWELL, BRACEWELL

В  Докладът ни за втечнен природен газ в Европа за 2020 г. (публикуван през октомври 2020 г.)  коментирахме значителното въздействие, което пандемията COVID-19 оказа върху сектора на втечнения природен газ в Европа (и по света). В първите месеци на пандемията Европа действително внесе повече втечнен природен газ от нормалното, тъй като пое товарите, които бяха отклонени от азиатските пазари заради блокирането (заради пандемията), но към юни 2020 г. европейският внос се забави значително - европейските цени на газа достигнаха рекордно ниски стойности от 1 евро /MMBtu и LNG в Европа се срина. Тогава бяхме уверени, че втечненият природен газ ще се възроди в Европа, но не знаехме кога или с какви темпове.

Азиатското търсене на втечнен природен газ започна да се възстановява през август 2020 г., когато големите азиатски страни вносителки - Китай, Япония и Южна Корея свалиха ограниченията блокирането отпадна. Подновяването на търсенето предизвика повишаване на продажните цени на втечнения природен газ (LNG)  в Азия и разширяване на ценовия диапазон между азиатските спот цени на LNG (JKM) и цените на европейските хъбове  (TTF / NBP).  Това от своя страна доведе до пренасочване на товарите с LNG от Европа към Азия.

През януари 2021 г. азиатските спот цени достигнаха рекордното ниво от 30 USD / MMBtu.
Европейският пазар на LNG се възстанови по-бавно. Въпреки че европейското потребление на газ се е увеличило с над 5% на годишна база между 1 октомври 2020 г. и 30 април 2021 г., вносът на LNG в Европа е намалял с почти 30% (или 20 млрд. Куб м) през същия период. 

Вносът на LNG в Северозападна Европа през този период  е намалял най-много, като спадът достига 37% (на годишна база). В същото време пазарите за втечнен природен газ в Южна и Източна Европа са със спад от 20% (на годишна база). През януари 2021 г. европейският внос на втечнен природен газ се понижи с почти 50% на годишна база до най-ниското си ниво от септември 2018 г. и остана на депресиращо ниво през февруари 2021 г. 

През този период увеличеното търсене на газ в Европа беше задоволено от доставките на тръбопроводен газ, тъй като глобалните доставки на втечнен природен газ бяха насочени към азиатските пазари с по-високи цени. 

За разлика от по-голямата част от Азия, Европа има достъп до огромни обеми тръбопроводен газ, както и до по-високи обеми на капацитет за съхранение на газ от други части на света. Всъщност гъвкавостта в европейските източници на доставка на газ помогна за балансирането на световния пазар на втечнен природен газ в периода на възстановяване. 

Към месец  март 2021 г. европейският внос на втечнен природен газ се връща към по-нормални нива, което продължава и през второто тримесечие на 2021 г. 
Европейската картина на втечнения природен газ през лятото на 2021 г. до момента (средата на август 2021 г.) е смесена. Въпреки че цените на TTF и NBP достигнаха исторически максимуми от близо 14 USD / MMBtu (потенциално възстановяване на Европа като жизнеспособен краен пазар), изпращането на товари към европейските терминали за регазификация през юли 2021 г. спадна със 70% спрямо нивата от май 2021 г. поради насочването им към Азия, където в момента цените са около 16 USD / MMBtu.

Поглед към миналото и към бъдещето

През 2020 г. всички европейски страни вносители на втечнен природен газ отбелязаха спад във вноса на втечнен природен газ в сравнение с 2019 г., с изключение на Турция, Полша, Швеция (малки количества) и Гърция. От най-малките до най –големите страни вносителки  като Малта, Обединеното кралство, Испания, Холандия, Италия, Белгия и Франция станаха свидетели на намаляване на вноса на LNG през 2020 г. 

Въпреки това 2020 г. беше изключителна година и се очаква вносът на LNG в Европа да нараства в краткосрочен и средносрочен план. Необходимостта на Европа от внос на газ се дължи на продължаващия и бърз спад на производството, което пък съвпада с увеличение на търсенето на гад с  3% на годишна база. Очаква се втечненият природен газ да бъде най-бързо растящият източник на природен газ в Европа, който да отговори на тази разлика в търсенето и предлагането. 

Очаква се до 2025 г. близо 15% от световното търсене на втечнен природен газ да се пада на Европа.
Ролята на втечнения природен газ в Европа в дългосрочен план (т.е. до 2040 г.) също ще бъде повлияна от хода на енергийния преход , както в Европа, така и по света (в допълнение към разликата в търсенето и предлагането). 

Перспективите за търсенето на газ в Европа до 2040 г. все още са донякъде несигурни. Shell очаква 1% спад в търсенето на газ в Европа през 2040 г. спрямо сегашните нива, а Международната енергийна асоциация последователно понижава прогнозата си за европейското търсене на газ през последните няколко години.  Способността на LNG да се формира като сигурен и надежден партньор на възобновяемите енергийни източници в дългосрочен план ще бъде от ключово значение за мястото му в енергийния микс на Европа през 2040 г. и след това.

По-зелен LNG

На 24 юни 2021 г. Европейският парламент одобри така нареченият „Закон за климата“, който налага правно обвързващи ангажименти на 27 -те държави-членки на ЕС свързани с намаляване на нетните емисии на ЕС с 55% до 2030 г. от нивата от 1990 г.  (“Fit for 55”) и постигане на нулеви емисии на парникови газове до 2050 г. ЕК публикува законодателнията пакет Fit for 55 на 14 юли 2021 г. Като част от тази нова „Европейска зелена сделка“, ЕС публикува и своята стратегия за метана. Тя цели намаляване на емисии на метан в ЕС, както в енергийния сектор, така и от селското стопанство и при отпадъците. Операторите в енергийния сектор - включително в обхвата за LNG могат да очакват засилен контрол върху емисиите си на метан в бъдеще.

Природният газ, LNG имат ключова роля в света на декарбонизацията. Природният газ (включително регазифициран LNG) и LNG имат много по -малък въглероден отпечатък от по-тежките изкопаеми горива. В цяла Европа втечненият природен газ вече доказва своя потенциал за замяна на въглищата и петрола в производството на електроенергия, на мазута и дизела в товарния транспорт и корабоплаването. LNG  се разглежда също така като естествен партньор на възобновяемата енергия.

Силното движение на ESG  сред гражданското общество, инвеститорите и кредиторите в Европа се съмнява дали втечненият природен газ е „достатъчно зелен“, така че да окаже подкрепа на енергийния преход. Това се появява  в момент, в който внедряването на възобновяема енергия се увеличава със значителни темпове. В отговор на това предизвикателство индустрията за втечнен природен газ демонстрира динамиката, характерна за сектора, чрез редица  мерки. 

Една от тях е появата на нов продукт, „Зелен втечнен природен газ“ ( Green LNG)  - товари с LNG, при които свързаните емисии на парникови газове се компенсират чрез закупуване и анулиране на въглеродни сертификати. Тe могат да бъдат или по отношение на емисиите от обхват 1: емисиите, директно емитирани от собствените активи на участника на пазара, емисиите от обхват 2: косвените емисии, свързани със собствените активи на участника на пазара, и емисиите от обхват 3: непреки емисии, идващи от външна собственост. Редица ключови играчи в индустрията за втечнен природен газ - основни като Shell, Total и BP, както и търговецът Vitol - сега продават товари на LNG на тази основа, с различни нива на компенсиране. Става предимно на спот пазара на LNG, въпреки че изглежда се разширява и при средносрочните договори.

Американските износители също се стремят да подчертаят своите зелени предимства, като през следващото десетилетие, Sempra и Freeport са сред редица износители, предлагащи Green LNG или интегрирано улавяне и съхранение на въглерод в проектите си и в опит да разграничат своите товари от тези на конкуренцията.

Разходите за компенсиране на емисиите на парникови газове в товарите за LNG ще варират в зависимост от степента на компенсиране и вида на закупения сертификат, като инвестициите в проекти за залесяване са най -скъпата форма на компенсиране. 

GIIGNL изчислява разходи от 2,5 милиона щатски долара за среден товар, излъчващ 250 000 tCO2e, еквивалентен на 0,60 щатски долара / MMBtu - въпреки че сме виждали цени само 0,39 USD / MMBtu, цитирани от един продавач на втечнен природен газ. 

С относително високите цени на LNG към момента на публикуването, допълнителната премия рискува да направи LNG по-малко конкурентоспособен като гориво. Ако цените паднат обратно към тези, наблюдавани през 2019/2020 г., тогава абсолютната цена на товар от зелен LNG може да бъде сравнително по--икономичен спрямо другите горива - но „зелената премия“ ще бъде по-високата компонента, пропорционална на общата цена на товара ...

Повечето товари от Green LNG  досега са доставени в Азия. Въпреки това, през март 2021 г. Газпром достави в Европа своя първия неутрален по отношение на въглерода товар в терминала за втечнен природен газ в Обединеното кралство. Изместването е по отношение на „въглеродните кредити, основани на природата“ и за пълните емисии от обхвата 1, 2 и 3, свързани с товара. При доставените досега товари на LNG, разпределението на разходите за закупуване на въглеродни сертификати между производители, изпращачи и купувачи все още е неясно. Очакваме купувачите да са склонни да толерират плащането на сертификатите като част от цената на товара, ако тези разходи могат да бъдат прехвърлени на крайните потребители, въпреки че това ще зависи от регулаторния режим в съответната юрисдикция.

Бункироване и други услуги в малък мащаб

Повечето втечнен природен газ, който се разтоварва в европейските терминали за внос на втечнен природен газ, все още се регазифицира в терминал за внос и се изпраща в тръбопроводната мрежа за природен газ в газообразна форма. „Small–scale LNG” е наименование, което обхваща дейности, при които LNG, който се разтоварва на терминал за внос, оставя на терминала все още в втечнен вид. Тези дейности са:

Бункироване: по-малки количества LNG се претоварват на кораби, работещи с втечнен природен газ. Тъй като в морския сектор се налагат строги екологични разпоредби - по-специално 0,5%  граница по отношение на сярата, приета от Международната морска организация (IMO) - все по--голям брой кораби използват LNG като гориво. Корабите за бункироване за втечнен природен газ са по-малки от традиционните мащабни кораби за втечнен природен газ и понякога имат достъп до вътрешните водни пътища, за разширяване на географското разпространение на малки товари LNG на сушата.

Превози с камиони: LNG се транспортира с камиони от терминали за втечнен природен газ с претоварване. Втечненият природен газ се транспортира също и за доставка на бензиностанции.LNG има потенциал да замени тежките  горива, включително и дизеловото гориво в тежкотоварни автомобили.

Железопътен транспорт: транспортирането на LNG с вагони е все още в зародиш в Европа. Подобно на камионите, транспортирането на LNG с вагони предлага възможност за разширяване на географския достъп до това гориво. Услугите за товарене по железопътните трасета започнаха на вносния терминал Zeebrugge в Белгия през септември 2020 г.

Малкият пазар на LNG в Европа е нараснал с приблизително 5% годишно през последните десет години и се очаква да нарасне с още 17% между 2020 и 2015 г., което се дължи на по-добрата ценова конкурентоспособност в сравнение с петрола, нарастващата  инфраструктура и екологичните предимства. 

Товарите на LNG с камиони е най-бързо развиващият се от малките сегменти. Броят на камионите за втечнен природен газ в Европа се е увеличил от приблизително 1500 през 2016 г. до приблизително 15 000 през 2020 г., а в момента в Европа работят около 300 бензиностанции за втечнен природен газ. 

Към юли 2021 г. 16 европейски терминала за LNG предлагат услуги за товарене на камиони, а инфраструктурата за този вид превози се развива и на редица други терминали в Европа. Малките договори за услуги за LNG остават разнообразни, като различни участници предлагат разнообразие по отношение на договорните структури. Започва обаче да се вижда известна хармонизация в малките договори за услуги за LNG паралелно с нарастването на сектора. Услугите за товаренето на LNG на камиони могат да бъдат сключвани на краткосрочна или дългосрочна основа. През май 2021 г. GIIGNL публикува първото издание на Мерки за безопасност при товарене, разтоварване и автомобилен транспорт на втечнен природен газ - поредната стъпка към хармонизиране на сектора за товарене на камиони с втечнен природен газ.

Преминаване от въглища към газ

В докладът ни за 2020 г. отбелязахме как някои европейски държави (като Полша и Германия) постепенно прекратяват производството на електроенергия, използвана на въглища, поради високия въглероден интензитет. Оттогава икономиката на преминаването от въглища към газ допълнително засили тенденцията и за преминаване към производство на електроенергия на газ - включително от регазифициран втечнен природен газ. 

Между ноември 2020 г. и юни 2021 г. цените на въглерода и въглищата са се увеличили съответно с 33% и 26%, което прави газа по-конкурентоспособен във финансово отношение и разширява преминаването към производство на електроенергия от газ. Увеличаването на цените на въглищата от своя страна повиши европейските цени на газа, правейки Европа привлекателен пазар за доставчиците на втечнен природен газ.

Конкуренцията с тръбопроводния газ

Доставките на LNG в Европа винаги са  се конкурирали с тези на тръбопроводния газ до континента - до голяма степен от Русия, но също така от Норвегия, Алжир и Азербайджан. Очаква се тази надпревара да продължи.

Тръбопроводът „Северен поток 2“ - който ще транспортира руски газ до Германия (и по този начин до газовите пазари в Северозападна Европа) - се очаква да бъде въведен в експлоатация през зимата на 2021/2022 г. и да започне да функционира през първото тримесечие на 2022 г. Притокът на допълнителен газ за тръбопроводите в Европа може да повлияе на европейските цени на газа, и следователно на профила на предлагане / търсене за преноса на товари от втечнен природен газ в Европа.

2020 г. бележи завършването на TAP (Трансадриатически тръбопровод) - последният участък от Южния газов коридор. Маршрутът позволява газ от газовото находище Шах Дениз в азербайджанския сектор на Каспийско море газа да стига в Турция, България, Гърция и накрая Италия. TAP се движи от Гърция до Италия през Албания и Адриатическо море. Притокът на газ в тези страни по тръбопровода TAP доведе до спад в търсенето на LNG в Югоизточна Европа.

Американски втечнен природен газ в Европа

САЩ бяха най-големият доставчик на втечнен природен газ в Европа през първото тримесечие на 2021 г., изпреварвайки Катар и Русия, които са съответно на второ и трето място. Глобалният износ на САЩ се е увеличил с 42% през първото полугодие 2021 г. в сравнение с 2020 г., според Американската агенция за енергийна информация (EIA), като за Европа износът представлява 37%  през периода. Продължаващите прекъсвания сред ключови производители на LNG означава, че САЩ вероятно ще запазят своя пазарен дял в Европа в краткосрочен план. Това ще се дължи на достатъчно високите спот цени на TTF през периода, за да получат износителите от САЩ приемлив марж.

Средносрочната и дългосрочната картина по отношение на  износа на САЩ за Европа е по-малко ясна. Основно предизвикателство за износителите на втечнен природен газ в САЩ през следващите години ще бъде увеличеното предлагане от Катар за Европа след окончателното инвестиционно решение по проекта за разширяване на North Field. Проектът за 28 милиарда щатски долара ще увеличи производствения капацитет на Qatar Petroleum (QP) от 77MTPA на 110MTPA – с капацитет за износ на втечнен природен газ от приблизително 43%. Проектът представлява особена заплаха за износителите от САЩ, които изнасят спот товари за Европа и Азия, поради нивото на недоговорените обеми от катарския проект (както и потенциала за намаляване на цените като цяло поради увеличеното предлагане). 

В Qatar Petroleum тече тръжна процедура, но въпреки това, при завършване на проекта, се очаква  около 70% от капацитета да е без договори. Много от товарите ще се продават на азиатския спот пазар, но голям брой ще се продават и в Европа, което представлява предизвикателство за износителите от САЩ.

Американските износители на втечнен природен газ обаче остават оптимистични по отношение на перспективите за внос на американски LNG в световен мащаб, а и в Европа.

Пандемията от коронавирус накара разработчиците на втората вълна от американските проекти за втечнен природен газ да задържат окончателните инвестиционни решения. Повечето вече са определили преразглеждането на целевите дати през 2021 или 2022 г., за вземане на окончателни инвестиционни решения за своите проекти, а редица са подписали дългосрочни с различни контрагенти. Интересното е, че някои от тези договори са за срок от десет години - по-кратък от сроковете за финансиране на даден проект, което е излагане на кредиторите на пазарен риск. Разработчиците ще трябва да внесат допълнителен капитал, за да се справят с това. Остава да се види колко американски разработчици за износ на втечнен природен газ ще получат положително окончателно инвестиционно решение и дали проектите ще бъдат в същия мащаб, както първоначалните, например Tellurian и Next Decade намаляват капацитета на своите проекти, но очакваме редица положителни окончателни инвестиционни решения през следващите години. 

Търсенето на втечнен природен газ в Европа и другаде ще продължи. Американските износители очевидно възнамеряват да го доставят.

Актуалната LNG-картина в Европа

Съществуващ капацитет на Европа за регазификация

По-голямата част от европейските терминали за втечнен природен газ са съоръжения предназначени за внос, като единствените изключения са в (извън ЕС) Норвегия и Русия, които изнасят втечнен природен газ. В момента в Европа има 29 мащабни терминала за внос на втечнен природен газ.

От тях 21 са в държави от ЕС (и следователно подлежат на регулиране на ЕС), три са във Великобритания (която напусна ЕС на 31 януари 2020 г.), четири са в (извън ЕС) Турция и един е в Русия, 23 са наземни терминали за внос, пет са FSRU, а едното входно съоръжение в Малта се състои от плавао единно съоръжение за съхранение (FSU) и съоръжения за регазификация на сушата.

Шест от европейските терминали за втечнен природен газ - South Hook, Dragon, Isle of Grain (всички в Обединеното кралство), Gate (в Холандия), Rovigo (в Италия) и Dunkerque (във Франция) - са получили изключения от правилата на ЕС относно регулиран достъп на трета страна. Всички терминали в ЕС трябва да публикуват условията за достъп до терминала (включително тарифите), с изключение на тези шест „освободени терминала“.

Настоящите мащабни приемащи страни за втечнен природен газ в Европа са Белгия (един терминал), Франция (четири терминала), Гърция (един терминал), Италия (три терминала), Литва (един терминал), Малта (един терминал), Холандия ( един терминал), Полша (един терминал), Португалия (един терминал), Испания (седем терминала - шест работещи), Турция (четири терминала) и Великобритания (три терминала). Като цяло общият им капацитет за втечнен природен газ е 237 милиарда кубически метра (газ) (bcm), което е достатъчно за покриване на приблизително 40% от търсенето на газ в Европа. Русия също има терминал за регазификация на втечнен природен газ, който се доставя изцяло от руски газ.

В допълнение към тези мащабни терминали за втечнен природен газ, има малки съоръжения за регазификация на втечнен природен газ във Финландия, Гибралтар, Норвегия и Швеция.

Планирани терминали за LNG в Европа

Понастоящем в региона се разглеждат или планират 20 мащабни терминала за внос на втечнен природен газ в Европа, всички от които ще бъдат разположени в рамките на ЕС, с изключение на планираните терминали в Украйна (Одеса FSRU LNG), Албания (Eagle LNG) и Турция (FSRU Iskenderun и FSRU залив Сарос). Обмислят се и малки проекти за внос на втечнен природен газ в целия континент, включително в Латвия. Около половината от тези терминали ще бъдат „първи по рода си“ в страната вносител. По същата мярка около половината от планираните терминали са FSRU.

Държавният фокус, 2021

В този раздел са разглеждани някои от последните и текущи дейности в отделни европейски страни вносители на LNG.
Общ преглед

Испания беше най-големият вносител на втечнен природен газ в Европа (без реекспорт) през 2020 г. (15,37 МТ), следвана от Великобритания (13,43 МТ), Франция (13,06 МТ), Турция (10,72 МТ) и Италия (29,07 МТ). 

Гибралтар беше най -малкият вносител в Европа (0,05 MT). В ЕС през първото тримесечие на 2021 г. вносът на втечнен природен газ е спаднал с 29% на годишна база, а за Обединеното кралство този показател е малко по-малък, с приблизително 20% намаление на годишна база.

Белгия

Белгия има един терминал за внос на втечнен природен газ - терминал Zeebrugge - който осигурява съхранение, регазификация, бункероване, охлаждане, претоварване, претоварване, товарене на камиони и железопътни товари. Qatar Petroleum се регистрира за пълния капацитет на терминала за втечнен природен газ в Zeebrugge (понастоящем 6,6 MTPA) от края на настоящите дългосрочни договори за разтоварване до 2044 г. През февруари 2021 г. Fluxys LNG достигна FID за изграждане на 6 MTPA с допълнителен капацитет за регазификация - 4.7 MTPA ще започнат да функционират през 2024 г., а останалите 1,3 MTPA до 2026 г. 

Вносът на втечнен природен газ в Белгия през 2020 г. е значително по -нисък от този през 2019 г. (7,33 MT показва спад от -1,9 MT или 36,9%), както и малките презареждания (намаление с 66,1%), но натоварването на камиони в Белгия се е увеличило с 23% за същия период.

Хърватия

1.9 MTPA FSRU LNG в Хърватия на остров Крък в северната част на Адриатическо море започнаха търговски операции през януари 2021 г., така, както е планирано. На 27 юли 2021 г. страната обяви доставката на първия си втечнен природен газ от Qatar by Q-Max.. FSRU LNG в Хърватия завърши първото си презареждане през май 2021 г., като завърши и съществуващите услуги за разтоварване и регазификация.

Кипър

Изграждането за 2,5 млрд. Куб м /г на Cynergy FSRU ще бъде разположено на брега на залива Василикос, близо до Лимасол, през юли 2020 г. Съоръжението трябва да влезе в мрежата през първото тримесечие на 2022 г. В момента Кипър няма газова мрежа, така че регазифицираният втечнен природен газ ще захранва 868 МВт-ова електроцентрала и местното търсене на промишлен газ.

Франция

Франция има четири терминала за внос на втечнен природен газ с (понастоящем) с общ капацитет от 34,65 млрд. Куб. М / г. И четирите терминала вече предоставят услуги за бункероване и товарене на камиони (в допълнение към традиционните услуги за регазификация). Вносът на втечнен природен газ във Франция през 2020 г. е спаднал с 16,1% в сравнение с 2019 г., а товаренето на камиони във Франция се е увеличило с 31% за същия период.

Dunkerque влезе в експлоатация през 2017 г. и е най -големият терминал за регазификация на втечнен природен газ в Континентална Европа (13 MTPA), който доставя газ на френския и белгийския пазар. Терминалът стартира услуги за товарене на камиони през 2020 г. - предлага 3 000 слота за товарене на камиони на краткосрочна и дългосрочна основа. Пристанището е адаптирано за предоставяне на услуги за разтоварване и претоварване в малък мащаб, които ще бъдат достъпни тази година.

Montoir de Bretagne влезе в експлоатация през 1980 г. Той има общ капацитет от 10 MTPA. През октомври 2020 г. терминалът Montoir-de-Bretagne получи първата доставка на втечнен природен газ от  Q-Max (Катар). През май 2021 г. операторът на терминала – Elengy спря изпращане от своя терминал за втечнен природен газ в Montoir de Bretagne след изтичане.

Fos Cavaou: Общият капацитет на Fos Cavaou в момента е 6,8 MTPA. Плановете за разширяване ще доведат до увеличаване на капацитета до 8 MTPA от 2024 г. и 9,6 MTPA през 2030 г.

Fos Tonki влезе в експлоатация през 1972 г. Плановете за извеждане от експлоатация на терминала бяха заменени с решението на Elengy да удължи дейността си до 2028 г. Целият капацитет е резервиран до тази дата.

Финландия

Финландия има два малки терминала за внос на втечнен природен газ, които предоставят услуги за бункероване и товарене на камиони.

Германия

В допълнение към ангажимента си за постепенно премахване на производството на електроенергия от въглища до 2038 г., Германия се ангажира да спре производството на ядрена енергия до 2022 г., а доставките на газ от Германия от холандското находище Гронинген също трябва да приключат през 2022 г. В резултат на това Германия търси да построи първия си терминал за внос на втечнен природен газ, за да намали зависимостта от руския газ от тръбопроводите – като  потенциални обекти са идентифицирани Brunsbüttel, Wilhelmshaven and Stade.

През ноември 2020 г. Uniper преустанови плановете си за инсталиране на базиран на FSRU офшорната Wilhelmshaven поради липса на реакция от страна на пазара.
Германският LNG Terminal GmbH, съвместно предприятие между холандските компании Gasunie и Vopak и германската компания Oiltanking, продължава разработването на първоначалното намерение за 8 MTPA терминал за регазификация на брега в  Brunsbüttel. През юни 2021 г. ЕК одобри освобождаването от регулиран достъп на трети страни, за да улесни развитието на терминала. Синергията с местни индустриални партньори позволява терминалът да е неутрален по отношение на въглерода. RWE се ангажира със значителна част от капацитета на терминала за регазификация. През юни 2020 г. RWE и German LNG  подписаха споразумение за развитие на възможностите за зелен водород чрез планирания терминал за LNG в Брунсбюттел.

През февруари 2021 г. Hanseatic Energy Hub стартира открития сезон за предложения за 8,8 MTPA Stade LNG терминал и се потвърди пазарен интерес. През март 2021 г. Fluxys се присъедини към проекта като индустриален партньор.

Гибралтар

Първият терминал за втечнен природен газ на Гибралтар (малък) започна да функционира през май 2019 г. Целта му е да позволи на Гибралтар да преобразува производство на електроенергия на дизелово гориво в (регазифицирана) енергия от природен газ. Правителството на Гибралтар издаде на Shell лиценз за бункероване на втечнен природен газ през януари 2021 г.

Гърция

Гърция има един действащ терминал за втечнен природен газ в Ревитуса, който има капацитет за регазификация от 7 MTPA. Очаква се услугите за товарене на камиони и бункероване да бъдат налични в терминала Revithoussa съответно до 2022 г. и 2024 г. Гърция е внесла 2,2 тона втечнен природен газ през 2020 г., което е увеличение с 4,2% в сравнение с 2019 г.

Gastrade разработва второ съоръжение в Гърция - FSRU, което ще бъде разположено на 17,6 км от брега на Александруполис в Североизточна Гърция. FSRU ще има номинален капацитет за регазификация и изпращане от около 4 MTPA.

Италия

Италия внася 9,07 тона втечнен природен газ през 2020 г., отбелязвайки намаление от 7,2% в сравнение с 2019 г. Тя разполага с три терминала за внос на втечнен природен газ: i) терминал FSRU OLT в Тоскана, който има капацитет за регазификация от 2,5 MTPA; (ii) Адриатически втечнен природен газ в Порто Леванте, който има капацитет за регазификация от 7,58 MTPA; и (iii) терминал Panigaglia в Ла Специя, който има капацитет за регазификация от 3,75 MTPA.

В Ористано, Сардиния, се строи терминал с малък мащаб за зареждане и бункероване с размери 0,18 MTPA. Планирано е терминалът да заработи през лятото на 2021 г.

Литва

Литва има един терминал за втечнен природен газ - Independence (Klaipeda) FSRU - който започна работа през 2014 г. Понастоящем той е отдаден под наем от държавната Klaipedos Nafta от норвежкия Höegh LNG до 2024 г. ЕК разреши изключение от правилата на ЕС относно държавните помощи, за да улесни придобиването. 
FSRU играе важна геополитическа роля, като намалява зависимостта на Източна Европа от газопроводите от Русия.

FSRU Independence (Клайпеда) предоставя услуги за бункероване и товарене на камиони. През март 2021 г. контролираната от държавата енергийна компания Ignitis Group обяви, че ще започне да доставя регазифициран втечнен природен газ в Полша от 2022 г. по новия тръбопровод GIPL.

Литва е внесла 1,44 тона втечнен природен газ през 2020 г., което е увеличение с 2,7% в сравнение с 2019 г. Товарът с камиони с втечнен природен газ в Литва се е увеличил с 26% през 2020 г. в сравнение с 2019 г.

Малта

Малта разполага с 0,5 MTPA Delimara FSU и съоръжения за регазификация на сушата, които доставят съседна газова електроцентрала.

Нидерландия

Нидерландия има един терминал за внос на втечнен природен газ - терминалът Gate - в пристанището на Ротердам. Терминалът Gate осигурява съхранение, регазификация, бункероване, охлаждане, презареждане, претоварване и товарене на камиони. Вносът на втечнен природен газ в Холандия е спаднал с 8% през 2020 г. в сравнение с 2019 г. През 2020 г. Нидерландия демонстрира най -голямото нарастване на дейностите по товарене на камиони в Европа - увеличаване с 54% в сравнение с 2019 г. Малкото презареждане на терминала Gate също се е увеличило със 78,7% за същия период.

Полша

Полша има един терминал за внос на втечнен природен газ - терминал Swinoujscie - който получи 332 милиона евро финансиране от ЕС, което доказва ангажимента на ЕК за диверсификация на източниците енергия в Източна Европа и за намаляване на зависимостта на региона от руския газ. Полският внос на втечнен природен газ се е увеличил с 9,8% през 2020 г. в сравнение с 2019 г., а дейностите по товарене на камиони са се увеличили с 38% през същия период.

Терминалът Swinoujscie е в етап на разширяване, състоящо се от две фази. Първата фаза ще увеличи капацитета за регазификация от 5 bcm / y на 8.3 bcm / y. Втората фаза включва изграждането на втори кей, трети резервоар за втечнен природен газ (180 000 м3) и железопътен сайдинг за железопътни вагони и ISO контейнери до края на 2023 г. Анализира се и възможността за нов терминал за регазификация 5 млрд. М3 / годишен FRSU в морето в Гданск. През 2020 г. терминалът за втечнен природен газ в Гданск беше включен в списъка на проектите от общ интерес, издаден от ЕК. FSRU трябва да заработи до 2025 г.

Португалия

Португалия има един терминал за внос на втечнен природен газ, разположен в Sines. Португалският внос на втечнен природен газ е намалял с 1,1% през 2020 г. в сравнение с 2019 г. Терминалът предоставя услуги за товарене на камиони и е в състояние да натоварва 36 камиона на ден. През 2020 г. дейностите по товарене на камиони в Португалия са се увеличили с 6% в сравнение с 2019 г. Тя осъществи първото си бункеране на втечнен природен газ през март 2020 г. Обмисля се разширяване на терминала.

Испания

Шест действащи терминали за втечнен природен газ в Испания представляват почти една трета от европейския внос на втечнен природен газ в Билбао (5,1 MTPA), Мургадос (2,6 MTPA), Барселона (12,6 MTPA), Картахена (8,7 MTPA), Huelva (8,7 MTPA) и Sagunto ( 6.4 MTPA). Седмият терминал - El Musel - е монтиран.

Докато Испания запази позицията си на най-големия вносител на втечнен природен газ в Европа през 2020 г. (15,37 млн. Тона), вносът спадна с 2,2% в сравнение с 2019 г. Малкото претоварване в Испания спадна с 0,6% през 2020 г. в сравнение с 2019 г., а натоварването на камиони се увеличи с 10% през същия период.

Испанският газов пазар е сравнително неликвиден в сравнение със страните в други части на континентална Европа - до голяма степен поради липсата на свързваща газопроводна мрежа. Пиренейските планини между Испания и Франция създават пречки за изграждането на газопроводна инфраструктура, която би свързала по -добре испанския пазар на газ с останалата част от Европа.

Испания продължава да бъде основен играч в малката европейска индустрия за втечнен природен газ. Два проекта за бункероване на втечнен природен газ в Барселона и Алхесирас получиха финансиране от 27 млн. евро чрез Механизма за свързване на Европа на ЕС, демонстрирайки намерението на ЕС да намали замърсяването в морския сектор чрез замяна на тежко мазут с втечнен природен газ.

Швеция

Швеция има два малки терминала за внос на втечнен природен газ, които предоставят услуги за бункериране и товарене на камиони.

Турция

В момента Турция има четири терминала за внос на втечнен природен газ. Два терминала в Aliaga (Etki) и Dortyol са FRSU, като турската газова компания BOTAS иска да замени FSRU Challenger в Dortyol с нов FSRU. Двата наземни терминала в Измир Алиага и Мармара Ереглизи и двете предлагат услуги за товарене на камиони, но Турция е единствената държава в Европа, чиито дейности по товарене на камиони са намалели през 2020 г. През октомври 2020 г. BOTAS възложи договор за нов FSRU, който да бъде разположен край морето Сарос, който се строи в корабостроителница в Южна Корея. През 2020 г. Турция беше четвъртият по големина вносител на втечнен природен газ в Европа с 10,72 тона разтоварен втечнен природен газ, което бележи ръст от 14,4% в сравнение с 2019 г.

Великобритания

Великобритания има три големи терминала за внос на втечнен природен газ. Заедно те внасят 13,43 тона втечнен природен газ през 2020 г., което прави Великобритания вторият по големина вносител на втечнен природен газ в Европа, въпреки факта, че вносът в Обединеното кралство е спаднал с 0,8% в сравнение с 2019 г. Дейностите по товарене на камиони във Великобритания са се увеличили с 26% за същия период.
Обединеното кралство получава почти всички доставки на втечнен природен газ на място (а не в дългосрочен план), което дава възможност за гъвкавост по отношение на нивата на внос на втечнен природен газ.
 

По NGW, с малки съкращения