Калоян Стайков: Имаме рекордни цени на тока, защото 10 години няма стратегическо мислене за енергетиката, особено за ТЕЦ „Марица Изток 2“

В последните седмици и месеци в България се развиват сложни процеси. Живеем във времена на пандемия, намираме се в политическа криза, нямаме редовно правителство и не изглежда скоро да имаме, бизнесът тъкмо започна да се възстановява, но изведнъж се наложи да плаща рекордно скъпо за електроенергия и газ. За да коментира тези и други въпроси, потърсихме главният икономист на Института за енергиен мениджмънт Калоян Стайков. 

Г-н Стайков, как оценявате предложенията на служебния кабинет за актуализацията на бюджета?

Предложението за актуализация е добро от гледна точна на прозрачност и предвидимост на бюджетната политика. Във всеки бюджет има заложени буфери, но обикновено те не се виждат, не е ясно какъв е техният размер и за какво се предвижда да се харчат. С актуализацията се предлага повече яснота по тези въпроси – предвиждат се допълнителни средства за помощи за бизнеса, допълнителни разходи за здравната система при евентуална нова COVID-вълна и допълнителни социални разходи, които в голямата си степен са разходи за пенсии и допълнителни плащания за пенсионерите; ясно е и какви средства са предвидени за справяне с тези рискове.

Големият проблем на актуализацията е, че тя се предлага от служебно правителство, което е лишено от парламентарно мнозинство. С други думи – много е вероятно парламентарно представените партии да започнат да се надцакват коя по-щедра и от прогнозни свиване на дефицита с 280 млн. лв. в актуализацията, може да се окаже, че той ще се увеличи не просто с няколкостотин милиона, а с милиарди.

Вместо цялостно актуализиране на бюджета, служебното правителство може да възползва от чл. 26, ал. 10 от Закона за публичните финанси и да предложи на Народното събрание да одобри допълнителни разходи и трансфери, но само до размера на преизпълнението на данъчните приходи по държавния бюджет. По този начин хем се осигурява възможност за обезпечаване на допълнителни разходи, произтичащи от евентуална нова вълна на пандемията, хем народните представители няма да имат възможността да се отдадат на предизборни настроения и тотално да прекроят бюджетната рамка.

Твърди се, че събираемостта се движи над заложеното и средства ще има за всичко. Така ли ще е обаче, ако отново влезем в по-сериозен локдаун и колелата на бизнеса започнат да се въртят по-бавно?

За момента изглежда, че всяка следваща вълна и ограничителни мерки имат все по-малък негативен ефект върху икономиката. Това се дължи на по-голяма предвидимост, инструменти за подкрепа на бизнеса, които вече работят, за разлика от миналата година, когато тепърва се подготвяха, обсъждаха и приемаха, както и по-голямата подготвеност от страна на бизнеса. Ако тази тенденция се запази, дори и да има нови вълна, икономическите ефекти от нея би следвало да са по-слаби в сравнение с предходната година, а оттам – приходите в бюджета не би трябвало да пострадат сериозно.

Друго важно нещо, е че бюджетните приходи отдавна надхвърлиха заложените в бюджетната прогноза. Подходът на Министерството на финансите е сравнително консервативен в това отношение – за цялата година се предвижда преизпълнение на приходите от 1,67 млрд. лв., а само до юни то е 1,6 млрд. лв. С други думи – министерството е бюджетирало само превишението до момента без да разчита на такова до края на годината.

Адекватни ли са мерките в подкрепа на бизнеса, които служебният кабинет коригира, както и допълнителните, които въведе под формата на банкови кредити?

Голяма част от секторите вече се възстановиха от негативния ефект на пандемията и според мен не се нуждаят от продължаване на мерките. Такава необходимост по-скоро остава за сектори, които са в постоянен риск да бъдат затворени. Но това беше дебатът миналата година – изправени сме пред нещо неочаквано; как да се справим със ситуацията. Тогава имаше смисъл да се компенсират загуби, предизвикани от рязкото ограничаване на икономическите и социални дейности, докато тази година и занапред по-скоро трябва да говорим за това как да се трансформира бизнесът, така че да се намали зависимостта му от подобни ограничаващи мерки. С други думи – правителството трябва да изготви изходна стратегия от политиката на ограничения, защото не е ясно колко дълго ще продължи тази пандемия. Очевидно сме изправени пред ново предизвикателство и не мисля, че можем да го решим със стари способи.

Към това се прибавя и продължаващата трансформация на българската икономика – производство на стоки и услуги с по-висока добавена стойност, дигитализиране на икономиката, намаляване на вредни и парникови емисии и т.н. Независимо от пандемията, тези процеси трябва да продължат, ако искаме да настигнем развитите страни.

По отношение на трансформацията на бизнеса, като че ли големи очаквания се залагат на Плана за възстановяване. Това ли трябва да е основният двигател или трябва да има държавна политика, която да тласка различните бизнеси в правилната посока?

Планът е единствено инструмент, който би трябвало да изиграе две роли – от една страна, да е пътна карта за належащи реформи, а от друга, да предвижда стратегически инвестиции, насочени към възстановяване на икономиката и нейната трансформация (оттам е и името му). За съжаление, подходът на управляващите е като към поредната оперативна програма – все едно трябва просто да се отметнат няколко задължителни графи, да се проведат поръчки и да се изхарчат парите в определения срок.

За разлика от оперативните програми обаче подходът тук е коренно различен. Парите се получават след извършване на заложените реформи, а не просто след провеждане на обществени поръчки. Тук се крие и основният проблем – последната версия от плана е изготвена от служебен кабинет, който не може да ангажира парламента нито с предвидените реформи, нито с инвестиционните проекти. Още при представянето му пред настоящите народни представители видяхме сериозно разминаване. Ако новият парламент и правителство не припознаят тези реформи, това поставя под риск финансирането на проектите. Нещо повече – бързото одобрение на плана от Европейската комисия е ключово, защото 70% от инвестициите трябва да бъдат договорени до края на следващата година, а останалите – до края на 2023 г. Като се има предвид, че около 50% от средствата от оперативните програми се разплащат през последната една трета на периода, това също е риск пред безпроблемното усвояване на средствата.

На какво се дължат пиковите цени на електроенергията, които бяха достигнати у нас?

Дължат се на липсата на стратегическа визия за този сектор. Това е най-общата причина. Енергетиката у нас традиционно е доминирана от производителите в рамките на БЕХ, които формират над 80% от свободната търговия с електроенергия. И няма как да се търси причина за проблемите някъде другаде. При такава концентрация на пазара е очевидно къде е проблемът.

Производствените разходи на АЕЦ „Козлодуй“ и на ВЕЦ-овете на НЕК са ниски, което означава, че проблемът идва от ТЕЦ „Марица Изток 2“. Той се дискутира от над 10 години. Само че не беше проблем през 2013 г., защото икономиките като цяло стагнираха, цените на квотите за въглеродни емисии бяха ниски, освен това централата получаваше голяма част от квотите под формата на дерогации, т.е. бяха безплатни за нея. След това обаче цените на квотите започнаха да растат, възможността за тази дерогация - да намалява, по-голямата част от необходимите квоти трябваше да се купуват и дружеството на практика изпадна в техническа несъстоятелност. То постоянно трупа загуби и към деветмесечието на 2020 г. вече надминават 1 млрд. лв. Решение на този проблем не бе намерено и в крайна сметка през тази година ТЕЦ „Марица Изток 2“ работи само с два блока – един за регулирания и един за свободния пазар.

И това в момент, в който от една страна индустрията се възстановява, от друга има рекордно висока посещаемост по курортите и като цяло рекорден резултат в туризма, от трета – имаме изключително високи температури не само у нас, но и в съседните страни, и всичко това вдига цените на електроенергията съвсем естествено. Когато нашата система не е готова за повишеното търсене, стигаме до такива ситуации, в които предлагането просто не може да смогне. И като прибавим към това различни технически проблеми, а именно планови ремонти и то в най-топлите месеци, нещата се натрупват.

Всъщност проблемът като цяло не е, че цените растат. Те растат навсякъде. Проблемът е първо, че ръстът е много висок и второ, че няма прогнозируемост как ще се движат цените. Т.е. един ден имаме най-ниската цена в ЕС, на другия – най-високата. Това не е нормално. Ако бизнесът знае, че тенденцията за цените е към увеличение, той може да го прогнозира, съответно да предвиди необходимите разходи и да ги калкулира в цените на продукцията си. Но, ако той е предвидил едни цени, когато е сключвал договори, но в един момент се окаже, че електроенергията е 2-3 пъти повече като разход, сметката не излиза.

Как може да се избегнат подобни ситуации? Не е ли решението на проблема изцяло в ръцете на държавата?

Абсолютно, а причината за него е липсата на стратегическо мислене е основният проблем. Видяхме го в Плана за възстановяване и устойчивост, преди това в енергийната стратегия, преди това в Националния интегриран план „Енергетика и климат“, в реформите, които се предлагаха за електроенергийния пазар. Като цяло няма яснота какво се случва с този сектор.

Не е ясно дали ще има нова атомна централа, независимо къде; не е ясно какво е бъдещето на ТЕЦ с въглища; не е ясно дали част от тяхното производство ще се газифицират, ако да – колко и кога; ясно е, че ще има ръст при ВЕИ, но не е ясно колко, кога, на какви цени и т.н. В същото време, и на фона на целия фокус върху трансформацията на този сектор и извеждането на потребителите на преден план, не се отделя никакво внимание за развитие на мрежите. В един момент ще се окаже, че са необходимо много инвестиции за кратък период, това ще увеличи регулираните цени за мрежови услуги и пак ще се окажем изненадани, както всяка година се изненадваме, че вали сняг.