МРРБ търси вариант месец по месец да се издължава на фирмите за неразплатените ремонти

Магистралата „Русе-Велико Търново“ няма как да започне да се строи преди 2022 г. и да се завърши преди 2027 г., обяви Комитова пред депутатите

Икономика / България
3E news
254
article picture alt description

В Министерството на регионалното развитие и благоустройството търсят вариант да бъдат намерени средства, чрез които ежемесечно да се плаща и постепенно да се ликвидира дългът към частната компания „Автомагистрали – Черно море“ за извършените от нея, но неразплатени, пътни ремонти. Това стана ясно от думите на регионалния министър Виолета Комитова по време на парламентарния контрол. Пред депутатите тя обяви, че в повереното й ведомство обмислят решение необходимите средства за заплатите и осигуровките на работниците на компанията да бъдат намирани и изплащани месец по месец. Тази сутрин служителите на „Автомагистрали – Черно море“ отново излязоха на протести и блокираха пътища магистрала "Хемус" при пътен възел Белокопитово и пътя Русе-Разград. Комитова коментира по този повод, че протестът има трябва да бъде насочен към предишния регионален министър Петя Аврамова и към бившия шеф на "Автомагистрали" АД Стоян Беличев, тъй като той е сключил финансово необезпечения договор. "Цената на тази услуга е около 65 млн. лв. и се искат още 36 млн. лв., които не са разплатени", посочи министърът, цитирана от БТА. И допълни, че от едната страна стоят шефовете на "Автомагистрали-Черно море" АД, а от другата - подписът на г-н Беличев". „Още когато се подписва, г-н Беличев е наясно, че договорът е необезпечен финансово“, отбеляза Комитова.

Тя коментира още, че през 2020 г. предишните управляващи са знаели, че договорът не е обезпечен финансово, и затова от Министерството на финансите изискват да се отпуснат 90 млн. лв. целево за ремонт на магистрала "Тракия". По думите й, тогава министър Петя Аврамова е помогнала да се отпуснат тези пари, като се е очаквало ремонтът на "това парче от "Тракия" да започне на 15 септември 2020 г., за да не тревожим българските граждани на път за морето". "Това не се случва. До края на годината от тези 90 млн. лв., 30 млн. лв. се похарчват за "Тракия", другите 60 млн. лв. отиват по други проекти, което е грубо нарушение на Закона за бюджета", каза още регионалният министър.

По време на изслушването си от депутатите Комитова обяви още, че изграждането на магистралата път Русе - Велико Търново е по-реалистично да започне през 2022 г. и да завърши през 2027 г. Проектът все още не е подготвен в окончателния му вариант и не е постъпил в МРРБ за издаване на разрешение на строеж. А едва след това трябва да се правят отчуждителни процедури по Закона за държавната собственост. Комитова допълни, че през март тази година е възложен още един допълнителен проект за 24 000 лв., който се нарича одит по пътна безопасност. Има класиран участник, но договорът все още не е подписан. Този проект ще бъде необходим, когато се започне строителството, но въпреки това е направен през март тази година.
По думите на служебния регионален министър в годините назад са изхарчени стотици хиляди левове по този проект за различните процедури, стартирали още през 2015 г. Някои от тях не са приключили и днес. А през 2019 г. са установени и 37 археологически обекта по протежението на трасето, които задължително трябва да бъдат опазени. През декември 2020 г. има проведена обществена поръчка за определяне на проектанти на техническите проекти. Тези технически проекти са на стойност по 1 млн. лв. за всеки двата участъка – Русе-Бяла и Бяла-Велико Търново. Според думите на Комитова, ако този проект се случи, се предвижда да се финансира по програмата "Транспортна свързаност" 2021 - 2027 г., която очаква одобрение от Европейската комисия.

Тя отчете още, че към днешна дата се работи по укрепването на четири свлачища. Още 14 са на фаза проект, а за 10 се очаква разрешение за строеж. Според думите й вероятността да се завършат ремонтите на всичките 84 свлачища е нулева и ще е добре, ако това стане поне за 1/3 от тях.

Комитова допълни, че при възникване на аварийни ситуации АПИ има възможности да изпълнява аварийни ремонти. Има и опции, ако възникнат аварийни ситуации, извън списъка на тези 84, със заповед на съответния кмет, да се правят бързи, спешни обезопасителни мерки при "забелязване на работа на свлачището". Отделно, през зимата, областните пътни управления имат задължение да обикалят, да наблюдават републиканската пътна мрежа.
Засега няма предвидени средства за разширяването на единствената пътна връзка на Стара Загора с магистрала "Тракия". Комитова уточни, че става въпрос за път от 5 км, наричан още околовръстен път Стара Загора-Средец-Димитровград. Тя изтъкна, че този път трябва да се разшири. Проект за това е разработван още през 2008 г. Имало е технически проект, който към днешна дата вече не е актуален, тъй като не отговоря както на актуалната нормативната уредба и на повишения трафик, така и на развитието на терените, разположени от двете страни на този път.
С оглед на изпълнението на големи инфраструктурни проекти с национално значение - автомагистралите "Хемус", "Струма" и "Европа", модернизация на някои други пътища като Видин- Ботевград, работата по тези обекти се извършва в ограничена финансова рамка. Това не позволява на АПИ да включи пътната връзка на Стара Загора с магистрала "Тракия" в инвестиционната си програма за периода 2018-2021 г. Към днешна дата той не е записан в инвестиционна програма.
Служебният регионален министър се ангажира АПИ да потърси възможност за някаква обществена поръчка за изработване на нов технически проект - за удвояване на габарита на този път, за да се подобри връзката на Стара Загора с АМ "Тракия". Но тази обществена поръчка ще трябва да разчита на Бюджет 2022 г., защото вече АПИ е надвишила в пъти позволения бюджет за такива дейности за 2021 г.
По това трасе в момента се изпълняват малки текущи ремонти, които не решават генерално въпроса, добави Комитова. Тя е убедена, че този път трябва да бъде реновиран, реконструиран и разширен. По думите й, град като Стара Загора трябва да има най-малко две връзки с АМ "Тракия".

В с. Кръстевич има много сериозен проблем заради стара водопроводна мрежа и недостатъчно водоизточници, обясни още Комитова в рамките на парламентарния контрол.
Според нея този проблем е от около 35 години. В регионалното министерство са били намерени множество преписки. Многократно жителите на с. Кръстевич са искали помощ и не са я получавали. Има проект, който се нарича "Изграждане на допълнително водоснабдяване на село Кръстевич от сондажен кладенец". Той трябва да реши проблема с осигуряването на количеството вода. Този проект е за 3 млн. лева. Но към днешна дата не е влязъл за 2021 г. в плана. В МРРБ разполагат с 20 млн. лева, които са за такива проекти, но той не е заложен в този план. Служебният министър изтъкна, че за следващата година трябва да се помисли много сериозно по този въпрос.


 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща