Петков: Без актуализация на бюджета огромен риск тегне върху всички браншове на икономиката

Бюджетът трябва да се актуализира максимално бързо в рамките на предложеното от правителството изменение. В противен случай има огромен риск за съществуването на всички браншове на икономиката, но това с особена сила важи най-вече за туризма и заведенията. Това стана ясно от думите на министъра на икономиката Кирил Петков, който даде брифинг, прекъсвайки срещата си с представители на работодателските и браншовите организации, с които обсъжда възможните мерки за подкрепа на бизнеса при евентуална нужда от нов локдаун. „Ако няма актуализация на бюджета, всичките тези браншове са под огромен риск, особено туристическият, ресторантьорският. Ако бъдат затворени, защото от медицинска гледна точка бъде необходимо, а няма средства за подкрепата им, това би било абсолютно пагубно за техните бизнеси“, каза Петков.

Според думите му всички участници в срещата са били единодушни, че бюджетът трябва да бъде актуализиран във възможно най-кратки срокове. Част от коментарите са били и че е немислимо да се говори за затваряне на бизнеси без да се знае дали въобще държавата има средства, за да компенсира засегнатите фирми.

„Без средства за подкрепа, затварянето на бизнеси е абсолютно нечестно спрямо тях. Не може отделни бизнеси да платят цената на цялото общество, защото просто ние сме решили, че те са най-опасните. Не може хем да ги затваряме, хем да не им даваме никакви помощи. Първата и най-важна мярка е да имаме бюджет, така че когато се затвори нечий бизнес, поне да има някаква компенсация. И да се знае, че мярка като 60/40 ще остане поне до края на годината“, категоричен бе Петков.

Според думите му представителите на различните бизнеси са напълно прави да питат защо, когато им се затваря бизнесът, те да платят цената на цялото общество. Затова актуализацията на бюджета е задължителна, защото би дала поне малка компенсация това да не е 100% техен разход. 

Петков отбеляза, че по време на срещата са били представени редица добри идеи, общо 34. Той пое ангажимент да ги представи на всички министри, чиято работа по някакъв начин е свързана с евентуално затваряне на бизнеси и подкрепата за тях, но също и пред депутатите в парламента. Икономическият министър даде и пример с една от появилите се идеи, която е да бъдат определени много ясно местата, зоните, областите и други, при които има по-голям риск от заразяване с COVID-19. Така при нужда ще бъдат затваряни само рисковите, а не всичко под общ знаменател.

Друга добра идея, появила се по време на срещата, е била да се направи по-детайлна карта, чрез която да се следи заболеваемостта и да се затварят само райони, в които тя е голяма, а не цели области на база общо основание, стана ясно още от думите на Петков. Той допълни, че е имало и други добри идеи, които също не струват пари, но биха помогнали.

Министърът на икономиката отбеляза също, че работодателските и браншовите организации са предложили начини за повишаване обхвата на ваксинациите. Една от идеите е да се започне масово да се имунизира държавният сектор, като така се даде пример на останалата част от обществото. Съпътстваща идея е било първи да бъдат ваксинирани държавните служители, които имат допир с най-голям брой хора и така да се направи голяма кампания, дори вътре в правителството, за тяхната ваксинация и популяризирането на COVID-имунизациите като цяло в обществото.

На въпрос върви ли се към задължителна ваксинация на държавната администрация и в бизнесите, които работят непосредствено с хората, Петков отговори, че е наясно как никой не иска задължителна ваксинация, макар всички да осъзнават, че без по-голямо покритие на имунизациите рискът от повече затваряния и по-големи удари върху икономиката е огромен. „Тук въпросът е друг – да измислим мерки. А лично не вярвам в нищо задължително. Но трябва да помислим как да поощрим секторите, които са най-опасни за разпространението на коронавируса, да се ваксинират. И това трябва да е обща политика. Аз знам, че министърът на здравеопазването прави всичко възможно да популяризира колко е важно да се ваксинираме, но за съжаление картата на Европа показва, че пак сме на последно място“, коментира Петков.

Според него единственият начин дългосрочно да не получаваме големи удари върху икономиката, независимо колко пари имаме в бюджета, е масовата ваксинация. „Ако никога не се ваксинираме и на всяка вълна затваряме и изплащаме компенсации, това е най-бързият начин да си фалираме икономиката. Така че дългосрочно ваксинацията е една от стабилните мерки, върху която всички трябва да помислим. И бизнесът, и правителството, от сутрин до вечер трябва да говорим, че това е дългосрочната мярка, която ще предотврати кризите. Нямаме достатъчно пари, за да даваме всеки път, когато трябва да затваряме бизнеси, защото болниците не издържат. От друга страна разбирам и здравния министър, че няма как, когато болниците не издържат и не могат да приемат пациенти, да не се затваря икономката. Така че в тази два лоши сценария ваксинацията е спасителният вариант“, каза Петков.

По повод поисканите от него оставки на почти цялото ръководство на ВМЗ-Сопот, министърът коментира, че когато се стигне до това, че този Съвет на директорите не е допускан в завода от самите работници, защото те не са доволни от случващото се под негово ръководство, когато има забавяне на плащанията към доставчиците и когато за последното тримесечие има загуба от 6 млн. лв., е трябвало да има реакция, ако човек е добър стопанин. Петков подчерта, че този завод е основополагащ за целия регион, в който се намира и министерството не може да си позволи да има лошо управление, защото реално 4000 души и техните семейства зависят от него, което прави със сигурност поне 8000 души. „Затова, след като чух проблемите, реших да взема това решение без колебание. Сега се надявам самият Съвет на директорите да си подаде оставките още днес. По отношение на директора на Държавната консолидационна компания, под чиято шапка е ВМЗ-Сопот и чиято оставка министърът също поиска, Петков заяви, че ще говори с него по въпроса и ако той не си я подаде, ще го уволни.