Румен Гълъбнов: Трябва да се въведе инструмент срещу енергийна бедност за малкия и среден бизнес

В последните седмици станахме свидетели на редица интересни събития в икономическия и политическия живот на страната. Цената на електроенергията на свободния пазар у нас достигна невиждани нива, политическата криза като че ли се задълбочава и е напълно възможно и новият парламент да не успее да състави редовно правителство. В същото време вече закъсняваме с представянето пред ЕК на Плана за възстановяване и устойчивост, а служебното правителство все по-активно настоява Народното събрание да се заеме час по-скоро с актуализацията на бюджета. Не на последно място в последните дни заболеваемостта от COVID-19 отново започна да расте сериозно и не е изключено отново да се стигне до налагане на ограничителни мерки, които със сигурност ще засегнат отново започналия да излиза малко по малко от кризата бизнес. Каква е цялостната ситуация, какво трябва да прави бизнесът и държавата, кои са най спешните дела и по други въпроси потърсихме мнението на икономиста и финансист Румен Гълъбинов.

Г-н Гълъбинов, напоследък активно се говори за актуализация на бюджета и колко задължителна е тя. Как гледате Вие на тази идея?

За да стигнем до актуализацията на бюджета, трябва да проследим как се развива българската икономика през първата половина на т.г. и съответно какви са очакванията за втората. Това, което наблюдаваме, е че всъщност ние не правим изключение от начина, по който се възстановява глобалната икономика. А именно чрез т.нар. проинфлационен ръст. Видяхме, че в САЩ, в Германия, през юни и юли отбелязаха някои исторически рекорди на инфлация. Т.е. възстановяването на глобалната икономика протича с увеличение на цени и съответно развитие на инфлацията. Нещо, което наблюдаваме и тук – през първото полугодие се вдигнаха цените на доста хранителни стоки, започна повишаването на цените на горивата. Което бе продиктувано от ръста на цените на петрола на международния пазар и на други конюнктурни фактории още през май и юни у нас наблюдавахме как се повишиха цените на бензина и дизела. И те вече са с около 15-20% по-високи спрямо м.г. по същото време. А това води след себе си до оскъпяване на различни услуги – транспортни, търговски и т.н.

Другият специфичен момент за България е, че от 1 юли се повишиха цените на електроенергията, топлоенергията, природния газ. Това неминуемо води след себе си едни инфлационни очаквания и за втората половина на годината. Т.е. инфлацията, която много би ни се искало да не е повече от 2% годишно, може да стигне дори и до 4 на сто, така както се развиват нещата, ако някои други фактори не повлияят. Но инерционният момент е такъв, че в България очакванията са безспорно за инфлация. Повечето от анализите и прогнозите залагат продължаване на увеличението на цените както на стоките, така и на услугите.

От тази гледна точка вече опитите за преструктуриране са на изчерпване както в икономиката, така и на възможностите на бюджета. Т.е. приходи има, но увеличени приходи от увеличените цени, благодарение на което се събират повече косвени данъци – ДДС и акцизи. Това най-добре се вижда при горивата, но също и при масовите стоки – хранителните. Там увеличените цени водят и до увеличена събираемост на ДДС. Същото е и при поскъпването на други акцизни стоки – алкохол, цигари... Там също увеличението на цените води до увеличена събираемост на акциз и ДДС, особено сега, през летния отпускарски сезон.

Така че всичко това влияе по някакъв начин положително на приходите в бюджета и те също имат нужда от актуализация, защото това, което м.г. е планирано за т.г., не съвпада съвсем, очевидно реалността сега е друга. Но и по отношение на разходната част трябва да се вземе предвид опасността от нова COVID-вълна наесен. Т.е., ако там трябва да се планират някакви увеличени разходи и тавани, нови мерки или усилване на съществуващите, съответно и в тази част на бюджета трябва да се направят промени.

Накратко имаме проинфлационен растеж от една експанзивна фискална политика, която е в целия ЕС. И от тази гледна точка имаме увеличение и на разходите, включително бюджетните. Респективно увеличение и на паричната маса, което поражда продължаващо увеличение на цени. Това е една спираловидна зависимост между тях.  

От увеличените приходи в бюджета ли ще може държавата да покрие евентуално увеличение на разходите си?

Не бих могъл да кажа още колко време ще продължи увеличението на цените. Но до края на годината вероятно инфлацията ще продължи леко да се движи нагоре. Има и някои други фактори. Появи се една новина, че до края на август България трябва да получи от МВФ транш от 859 млн. долара специални права на тираж. Това са около 2 млрд. лв., с които трябва да се увеличат резервите на БНБ. И с това увеличение на специални права на тираж общият резерв на БНБ ще възлезе вече на приблизително 3.5 млрд. лв. Което е добре, защото увеличението на резерва на централната ни банка не прако, но косвено касае бюджета на държавата. Тъй като, ако по някаква причина трябва да се прибегне до използването на някакви резерви при невъзможност за актуализация на бюджета в сегашното Народно събрание, е добре, че имаме увеличение на резерва на БНБ, от където може временно да се ползват някакви средства.

Другият източник е Планът за възстановяване и устойчивост. На всички е ясно, че по него имаме чувствително забавяне, както по икономически, така и по политически причини, но по-скоро второто. По всяка вероятност ще сме последната държава-членка, която ще си го представи пред Брюксел. Сега се случва поредната ревизия на този план. Трябва да съумеем до края на септември да го изпратим на ЕК, за да може техническото време за разглеждане от два месеца – октомври и ноември, да се използва, Комисията да може да ни пита за някои неща, да изисква от нас някаква допълнителна информация, може да поискат да изменяме някои от направленията в Плана, може за конкретни проекти да поискат някаква промяна. И така да можем поне от декември да започнем да получаваме авансовите 13%, които в нашия случай представляват около 1.5 млрд. лв. Което пак ще отиде в подкрепа, макар и косвена, на бюджета като източник.

Другият въпрос, който трябва да се реши, е евентуално с актуализация на бюджета сега или може би после, ако отидем на предсрочни избори и се отложи за по-натам съставянето на редовно правителство, евентуално да се помисли ще взимаме ли нов външен заем. Ние в сегашния лимит, който имаме, на глобалната облигационна програма, можем да вземем малко над 2 млрд. евро такъв външен заем под формата на издаване на еврооблигации. Трябва да се помисли дали това нещо е наложително да го правим сега или може да се отложи за бюджета за 2022 г. Но дебат трябва да има и по тази тема. Т.е. да се прецени доколко и международната конюнктура е благоприятна. Все още имаме достатъчно външно парично предлагане, което като цяло продължава да е на ниски лихвени нива. Съответно взимането на заем изглежда изгодно към момента. Не знаем какви ще са условията след 6 или след 9 месеца, ако го оставим за догодина. Може да се променят. Като цяло очакванията са лихвите да не останат толкова ниски и на международния пазар. Защото поради същата тази причина, това проинфлационно възстановяване на икономиките е и следствие на обилното снабдяване на световната икономика от страна на ЕЦБ и ФЕД с евтини пари. Това нещо едва ли ще продължи дълго. А на известен етап то вече спира да помага и започва да вреди. Да, проинфлационно възстановяване, но за определено време. Защото все пак инфлацията трябва да бъде държана под контрол, да бъде в някакви граници.

От друга страна официалната методика вероятно продължава да подценява реалната инфлация, която в България може би е повече от обявеното. Затова трябва да се следят нещата и от гледна точка на това, че повече от година сме член на ERM II. И поехме ангажимента, като всяка друга държава, която се присъединява към предверието на еврозоната, включително в количествените показатели, да следим внимателно и инфлацията и тя да не се отклонява в големи граници от средната за еврозоната. Би могло да се допусне отклонение плюс/минус 0.5% над тази средната. И в този смисъл е важно ние да контролираме инфлацията и оттам това проинфлационно възстановяване, което протича в момента.

Правилно ли да разбираме, че заради проинфлационното възстановяване имаме повече приходи в бюджета, а не заради възстановяването на икономиката?

Когато отчитаме реалния си икономически ръст, трябва да включим и дефлатора. Т.е. да видим колко от ръста ни на БВП реално се дължи и на инфлацията. Защото сега и това се получава. По същата логика да видим и колко от нашите бюджетни приходи в повече се дължат на тези увеличени цени и на инфлацията. Вероятно ще се окаже, без да можем да кажем предварително, но като се обобщят данните и за третото тримесечие, в началото или средата на октомври да се направи хубав анализ на данните, които ще излязат, за да се види какво е точно положението. Моите очаквания са, че една не малка част от тези увеличени приходи, които очаква Министерството на финансите по линия на бюджетни приходи като данъци и акцизи, ще е окаже, че идват от увеличените цени. Това е някаква формула не само за България, вижда се, че това е и формула за провеждането на това икономическо възстановяване. Вижда се, че в един момент държавата излиза с пари, увеличава изкуствено вътрешното търсене и потребление, което после да се върне под формата на търговски обороти, а вече и като увеличени цени, обратно в държавата като повече събрани приходи от косвени данъци. Мисля, че за преки данъци не може кой знае колко да говорим, защото едва ли има много фирми, които ще излязат тази година на печалба, както и миналата не бяха много. От данък „Печалба“ едва ли бюджетът ще има големи приходи, остана единствено събираемостта от заплатите – Данък общ доход, който хората така или иначе си го плащат, когато са по трудови договори и регламентирани взаимоотношения. Но косвените данъци тук са основното – възможността за увеличен събираемост на косвени данъци, непреки.

Вече редица организации, институции, включително и служебният министър на икономиката Кирил Петков, призоваха дебатът вече да започва, защото няма време. Доколко спешно ни е необходима тази актуализация на бюджета?

Ако трябва да говорим за някакъв график, така както за Плана за възстановяване и устойчивост е добре да го изпратим в Брюксел до края на септември, така си мисля и че трябва да се случи с актуализацията на бюджета. А и ние не знаем каква всъщност актуализация ще се случи, защото се оказва, че има различни проекти – служебното правителство има един, различните партии имат техни виждания и вероятно ще се представят и те или пък като допълнение на варианта на правителството. Но до края на септември е добре това да се направи. Защото после влизаме в последното тримесечие, когато обикновено започваме да си говорим за планиране на бюджета за следващата година. Т.е. ние трябва технически да свършим работата с актуализацията на текущия преди да е дошло времето за този за 2022 г. А отделно може да сме изправени и пред ситуацията на следваща COVID-вълна, която се очаква засега през септември или октомври.

Ако допуснем, че настоящият парламент бъде разпуснат преди да се случи тази актуализация, дали няма да е късно следващият да го прави?

Да, а и на този следващ парламент вече ще му се струпат две неща – и спешна актуализация на текущия бюджет, и планиране на този за следващата година. Освен това, въпреки увеличените приходи, могат да възникнат и някои временни дефицити по различни програми или плащания. Което ще постави в напрежение което и да било управление.

Споменавате увеличението на цените на енергоносителите – газ, петрол, имаме и рекордно високи цени на тока. Какви са причините?

Електроенергийната свързаност на България с останалите държави е безалтернативен процес. Така или иначе трябваше да го направим и ще продължим и в бъдеще. Така или иначе трябва да се свържем не само през Гърция, а и през други такива точки на електроенергиен обмен. Като цяло ние вече сме на европейския пазар на електроенергия. Но екстремните горещини, климатичните условия, също не са фактори за подценяване, които доведоха до увеличена консумация за битови нужди, но и за индустриални. Други фактори за пораждане на пиковете са възстановяванията в индустрията, които понякога протичат доста бързо и изведнъж, включително и инвестиционния процес. Ето, започнаха да се обявят вече доста често големи инвестиционни проекти. Бизнесът в света и Европа е зажаднял за експанзия, за развитие. Това, което се получи м.г., сега трябва да се види как се отпушва. И понякога тези бързи инвестиционни развития водят до използване на повече ресурси, концентрация на използване на ток, на газ за индустриални нужди, други – за транспорт. И когато те започнат да се концентрират в малки времеви периоди, тогава търсенето превишава многократно предлагането, съответно цените се променят. Така че тези пикове пак ще ги има, те имат и сезонност.

Може ли и трябва ли държавата по някакъв начин да се намеси на пазара на електроенергия?

Преди да се изглади някак си пазарът, да стане по-прогнозируем, по-поносим, ако мога да се изразя така, ще има период на доста екстремни изменения на цените. От тази гледна точка мисля, че е разумно това, което предлагат работодателските организации - държавата да намери форма да подпомогне като цяло фирмите. Защото както досега употребявахме термина „енергийна бедност на домакинствата“, да не се наложи вече да говорим за енергийна бедност на фирми. Големите ще се оправят по някакъв начин със сметката си за ток. Дали ще я калкулират в крайни цени, дали ще ползват външно финансиране... Но тук става въпрос за малкия и среден бизнес, семейния бизнес. И като че ли те ще са най-силно ударени, а в същото време нямат кой знае какви възможности да се финансират, за да си платят по-високите сметки.

Затова държавата да се намеси някаква форма на програма за предотвратяване на енергийната бедност във фирмите с някакви инструменти. Те могат да бъдат грантови, могат да са кредитни, гаранционни... Би могло дори като част от антикризисните мерки да има съчетано подпомагане, включително по линия на заплащането на електроенергия, топлоенергия или природен газ. Много скоро може би наистина ще се въведат критерии за енергийна бедност на фирми, съобразно големината има. Защото дори и малка фирма, която има възможността да си произвежда и продава добре продукцията, да е конкурентна, но при нея дотолкова да са изтънени производствените и другите оперативни разходи, че сметката за електроенергия, увеличена с 30 или 50% за месец, да бъде фатална въобще за съществуването на тази фирма и нейното оцеляване. И просто да бъде оставена да фалира само заради това, не си заслужава.

Виждате ли някакви деформации на българския енергиен пазар?

За мен те са неизбежни. Защото все още имаме естествено монополно положение на някои от производителите на електроенергия. Мисля, че всички знаем за един такъв, който е държавен, който освен, че е във фокуса заради цените в момента, ще бъде отново във фокуса след това и по линия на Зелената сделка, зеления преход в енергетиката и каква ще бъде съдбата му в бъдеще. Отсега нататък тези държавни производители на енергия ще имат и други въпроси за решаване. А едва ли в момента спекулативният пазар на електроенергия им помага кой знае колко. Даже напротив, може да се окаже, че не им е от полза, защото те имат и други проблеми – за преструктуриране, преминаването към друг вид източници на енергия, например вместо въглища – газ, водород или нещо друго. Ако някой си мисли, че те кой знае колко печелят от сегашните краткосрочни пикове, греши.  

Тези пикове, заедно с ръста на цените на горивата, няма ли да покачи допълнително инфлацията?

Да, със сигурност. Затова и очакванията за проинфлационното развитие са големи. Вероятно до края на годината ще продължим да наблюдаваме такива процеси. Много е важен моментът и с тези конфликтни точки, които виждаме по света, свързани с регионални геополитически проблеми. Също и с рязкото увеличение на консумацията на енергия и енергоносители от големите икономики, например китайската, която се възстановява, щатската, европейските също. Този рязък рестарт всъщност води до пиковете. Защото все още няма технологии за големи енергийни „резервоари“, в които да се съхраняват огромни количества електроенергия, които в даден момент бързо да бъдат пуснати на пазара и бързо да го стабилизират. Това може би е въпрос на бъдещето. Ако се увеличи електромобилния транспорт и други неща, които да налагат винаги някъде да има достатъчно електроенергия „на склад“. Но в момента не е така, електроенергията все още бавно преодолява такива дефицити и такива резки колебания. И докато пазарът се стабилизира, минават седмици, а това няма как да не окаже влияние на цените.