Вицепремиерът: ЕК пита кога ще затворим ТЕЦ-овете. Това не е решение за служебен кабинет, а за парламента

Макар в Плана за възстановяване и устойчивост да не е записано кога ще бъдат затворени въглищните централи у нас, получаваме запитвания за това от службите на ЕК. Но не е редно един служебен кабинет да решава такава гореща тема за няколко седмици и ние няма да го направим. Това заяви вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов в рубриката на Министерски съвет "Властта говори! Открито".

Той е категоричен, че това е нещо, което подлежи на дълъг дебат, различни сценарии, дискусии, а личното му мнение е, че последната дума трябва да бъде на парламента.

Пеканов обаче смята, че в тази връзка вече е загубено доста време. „За съжаление през годините по тази тема не сме правили достатъчно. Това, за мен, е по вина и на политическата класа, т.е. не сме говорили. Зелената сделка, например, е нещо, за което се говори от 2-3 години на европейско ниво изключително интензивно. Но в България този дебат не е воден достатъчно, за да се обясни на хората какво е добро, какви са рисковете, как да ги адресираме...“, каза Пеканов.

Той отбеляза, че ЕК е създала тъй наречения Фонд за справедлив преход, по който има 1.2 млрд. евро за България, които ще отидат именно в тези региони – въглищните. „Но ние ще получим тези пари само, ако в даден бъдещ момент се случи този преход от въглища към по-чиста енергия. Тези дебати обаче не са водени и не е редно ние (служебното правителство – бел.ред.) да дойдем и за няколко седмици да решим“, категоричен е вицепремиерът.

Според него обаче време за губене вече няма и България трябва да започне да взима тези решения. „Затова в Плана за възстановяване е зелегнало създаването на една комисия за енергиен преход, която трябва да създаде 2-3 сценария за това какво може да се направи във въглищните региони и с въглищните централи в следващите 10-20 години, да даде тези сценарии на парламента и до даден момент той да вземе решение какво ще се случва там в бъдещето. Това е подходът, който сме приели и се надявам, че ще убедим ЕК, че това е и демократично най-правилният подход. Не може да вземем ние това решение, но знаем, че трябва да се вземе“, обясни Пеканов.

Според него реалната ситуация е, че на пазарен принцип ще много трудно в дългосрочен план, с оглед цената на на емисиите, въглищните централи да бъдат поддържани завинаги. Затова трябва по-сериозно да се погледне към следващите 1-2 десетилетия, да се търси и да се намерят решения за проблема с въглищните ТЕЦ-ове и въгледобивните райони. 

В тази връзка Пеканов подчерта, че промените в климата са едни от големите проблеми в нашия живот и нашето време. И това е едно от нещата, които трябва да решим и да работим в тази сфера. „В този смисъл споделям визията на ЕК, която създаде Механизма за възстановяване и устойчивост. Той е много интересен, защото е хем за възстановяване, хем за устойчивост. За възстановяването – краткосрочно подпомагане на икономиката, да я запазим колкото се може повече от шока на пандемията, но и устойчивост, т.е. да правим инвестиции, които не са само за краткосрочно стимулиране, а за дългосрочната устойчивост на икономиката и обществата ни“, каза вицепремиерът.

Според думите му именно затова от Брюксел са задали критерии 37% от средствата по Механизма за възстановяване и устойчивост да отидат за зелен преход. „И аз споделям този приоритет. Затова и толкова много от проектите в Плана за възстановяване трябва да бъдат в тази сфера“, категоричен е Пеканов.

Той отбеляза, че служебното правителство е получавало много критики защо не е заложило в Плана повече пари за туризма, за ултурата... Но, според Пеканов, Еврокомисията, с тези средства, е заложила ясна цел, че те са за зеления преход и съответно поне толкова трябва да бъдат инвестициите в тази сфера.

„Но това е само едно от нещата, които се случват. Има още много други механизми, които се развиват и те трябва да се развиват. Както и търговията с емисии и всички други стъпки, които можем да правим чрез икономически и смислени мерки, които да намаляват и по някакъв начин да адресират този проблем“, казва вицепремиерът.

Според думите му климатичните промени са абсолютният добър пример за дългосрочни проблеми, които ние не виждаме пред очите си. Т.е. пазарът няма как да ги реши, защото хората с техните ежедневни действия няма да успеят да направят стъпките, които са нужни. Или поне няма да ги правят до момента, в който ще бъде прекалено късно. „Тогава вече ще искаме да ги правим, но промените ще са необратими. Затова тук имаме нужда именно от тези регулаторни механизми, които се налагат. Дали ще бъде чрез търгуване на емисии, чрез някакъв контрол на цените, чрез данъчна политика – стъпки, които се правят, или пък през инвестиции, както ще се случва през Механизма за възстановяване и устойчивост. Това е правилният подход, защото иначе имаме точно този ефект – пазарният провал, когато ние не виждаме крайния резултат от нашите действия, той ще се случи в някакъв момент и ние няма да можем да го обърнем. Затова трябва да се намесваме сега и решително“, категоричен е Пеканов.