В България климатичните промени са факт от последните 70 години, казва проф. Валентин Казанджиев
До 2030 г. средната температура, включително и в България, ще се повиши не с 1,1 градуса както предупреждават учените на ООН, а с повече от 2 градуса, сочат прогнозите на българските учени.
Последният доклад на ООН обяви червен код за човечеството, което трябва да действа незабавно за преодоляване на климатичните промени. Знаковото проучване предупреждава за все по -екстремни горещи вълни, засушавания и наводнения, както и за преминаване на ключовата температурна граница след малко повече от десетилетие. От 1970 г. глобалните повърхностни температури са се повишили по-бързо от всеки друг 50-годишен период през последните 2000 години, твърдят авторите. Това затопляне "вече засяга много метеорологични и климатични крайности във всеки регион по света". Независимо дали става въпрос за горещи вълни като тези, които наскоро бяха преживяни в Гърция и западна Северна Америка, или наводнения като тези в Германия и Китай, „тяхното приписване на човешкото влияние се засили“ през последното десетилетие.
А заключенията са повече от притеснителни. Глобалната повърхностна температура е била с 1.09 C по-висока през десетилетието между 2011-2020, отколкото между 1850-1900. Последните пет години са най -горещите в историята от 1850 г.. Скорошният темп на покачване на морското равнище се е увеличил почти три пъти в сравнение с 1901-1971 г.
Категорично е, че човекът е основният двигател на глобалното отстъпление на ледниците от 90-те години на миналия век и намаляването на арктическия морски лед. Няма съмнение, че горещите крайности, включително горещите вълни, са станали по -чести и по -интензивни от 1950 -те години, докато студените събития са станали по -редки и по -малко тежки.
До средата на века ще усетим най-осезаемо климатичните промени у нас
Климатичните промени и техните измерения в България. В България промените в климата са факт от преди 70 години, подчерта агрометеорологът проф. Валентин Казанджиев от Националния институт по метеорология и хидрология. Климатът днес не е еднакъв с климата от преди ден, да не говорим преди година. Въпреки измененията обаче все още не можем да надминем най-горещия фронт, който преживя нашата страна през 1999 г. и 2000 г., когато температурата в Ямбол достигна 44 градуса. Забързва се темпото на увеличаване на температурите и до 2030 г. средната температура, включително и в България, ще се повиши не с 1,1 градуса както предупреждават учените на ООН, но с повече от 2 градуса, сочат прогнозите на българските учени. До средата на този век ще усетим все по-осезаемо климатичните промени в България. Какви са последствията за хората и за околната среда днес?
Няколко са важните направления, върху които трябва да се фокусираме. Горите са воден резервоар за човечеството и тяхното безконтролно изсичане и минимално залесяване с нови гори намалява наличието на питейни води. Те са естествена бариера за предотвратяване на наводнения. Повишаването на температурите увеличава изпаренията на водата от язовирите и реките, но в същото време наблюдаваме скоростно топене и на ледниците. Интензивността на процеса става все по-бърза. Ако си припомним знанията от ученическите години, над нула градуса започва топенето, а изпаренията се случват над 25 градуса. Разпределението на валежите става все по-неравномерно с годините. Изливането на големи количества валежи не са благоприятни за почвата, за селскостопанската продукция. Все по-чести явления у нас са и градушките, които също унищожават културите. Дъждовете запълват полезния обем на язовирите. Липсата на гори и отлагане на пръст в коритата на реките запълват този свободен обем и язовирите не могат да поемат толкова много вода. Те са разположени в негативни форми на релефа и непрекъснатите наводненията вследствие на неравномерните валежи, създават необходимост от изпускане на преливниците. Това залива културите, които се намират най-близо до водните басейни. Положителното е, че все пак предотвратява скъсването на язовирните стени, което би било по-голяма катастрофа за населението.
В България има хуманитарна криза, която в съчетание с климатичната, повлиява негативно сектора на земеделието. Ако преди кооперациите гарантираха българското производство на продукция, днес производителите търсят най-лесния начин и избират култури, от които има най-голяма печалба. Традиционни култури дори като домати и праскови все по-трудно се произвеждат и се налага да внасяме продукция дори от съседни континенти. Тази година производството на пшеница отбелязва най-добрата си година от 10 години насам. Но както знаем след поредица от 7 успешни години, следват няколко поредици от неуспешни. Затова предупреждава проф. Казанджиев.
Учените от Националния институт по метеорология и хидрология работят по Национална програма за устойчиво земеделие
Българската научна мисъл в момента работи по две национални програми- Национална програма за изграждане на устойчиво земеделие и Национална програма за използване на изкуствен интелект в земеделието.
Добре би било на първо място районите, в които до преди години се отглеждаше тютюн, в района на Петрич и Сандански, в момента да се засяват с плантации от киви, маслини, лимони, подправки като черен пипер и кимион. Заради по-високите температури в Югозападна и Централна България учените препоръчват да се създадат оранжерии от зеленчуци и минералните извори в тези региони да се ползват за намаляване на себестойността на продукцията. Необходимо е да се използват естествените агроклиматични ресурси, подходящи сортове и хибриди, изграждане на знания и умения в земеделските производители. Това налага цалостна промяна на технологията за отглеждане. За предпазване от болести и вредители е необходимо усъвършенстване на агротехнологиите, създаване на възможност за навлизане на нови технологии. Почвата е относително постоянен фактор в продължение на между 20 и 100 години, докато създаването на хибрид отнема 5 до 10 години.
Не на последно място агрометеорологът обясни защо традиционните сортове в земеделието като домати например се отглеждат много по-трудно днес. Причината е в планетарното обяснение за климатичните промени. Тук роля играе високата концентрация на аерозоли от промишлените производства, от изгарянето на изкопаеми горива и трансграничния пренос на замърсяване. Напълно възможно е неконтролиранетото замърсяване в Китай да обиколи планетата и да достигне до Европа и да повлияе. Причини за трудностите при отглеждане на традиционните за страната видове са също киселинните дъждове, климатичните промени, болестите и вредителите, неподходящия подбор на сортове, замърсяването на атмосферата. Професорът даде пример с войната в Югославия, когато използването на вредни вещества за бойните оръжия напрактика причинят унищожаване на продукцията в цели райони на Сверозападна България. Напрактика както вирусите, вредните вещества попаднали във въздуха могат да унищожат реколтата дори и на растения, отглеждани в оранжерии.