В България климатичните промени са факт от последните 70 години, казва проф. Валентин Казанджиев

Последният доклад на ООН обяви червен код за човечеството, което трябва да действа незабавно за преодоляване на климатичните промени. Знаковото проучване предупреждава за все по -екстремни горещи вълни, засушавания и наводнения, както и за преминаване на ключовата температурна граница след малко повече от десетилетие. От 1970 г. глобалните повърхностни температури са се повишили по-бързо от всеки друг 50-годишен период през последните 2000 години, твърдят авторите. Това затопляне "вече засяга много метеорологични и климатични крайности във всеки регион по света". Независимо дали става въпрос за горещи вълни като тези, които наскоро бяха преживяни в Гърция и западна Северна Америка, или наводнения като тези в Германия и Китай, „тяхното приписване на човешкото влияние се засили“ през последното десетилетие.

А заключенията са повече от притеснителни. Глобалната повърхностна температура е била с 1.09 C по-висока през десетилетието между 2011-2020, отколкото между 1850-1900. Последните пет години са най -горещите в историята от 1850 г.. Скорошният темп на покачване на морското равнище се е увеличил почти три пъти в сравнение с 1901-1971 г.

Категорично е, че човекът е основният двигател на глобалното отстъпление на ледниците от 90-те години на миналия век и намаляването на арктическия морски лед. Няма съмнение, че горещите крайности, включително горещите вълни, са станали по -чести и по -интензивни от 1950 -те години, докато студените събития са станали по -редки и по -малко тежки.

До средата на века ще усетим най-осезаемо климатичните промени у нас

Климатичните промени и техните измерения в България. В България промените в климата са факт от преди 70 години, подчерта агрометеорологът проф. Валентин Казанджиев от Националния институт по метеорология и хидрология. Климатът днес не е еднакъв с климата от преди ден, да не говорим преди година. Въпреки измененията обаче все още не можем да надминем най-горещия фронт, който преживя нашата страна през 1999 г. и 2000 г., когато температурата в Ямбол достигна 44 градуса. Забързва се темпото на увеличаване на температурите и до 2030 г. средната температура, включително и в България, ще се повиши не с 1,1 градуса както предупреждават учените на ООН, но с повече от 2 градуса, сочат прогнозите на българските учени. До средата на този век ще усетим все по-осезаемо климатичните промени в България. Какви са последствията за хората и за околната среда днес?

Няколко са важните направления, върху които трябва да се фокусираме. Горите са воден резервоар за човечеството и тяхното безконтролно изсичане и минимално залесяване с нови гори намалява наличието на питейни води. Те са естествена бариера за предотвратяване на наводнения. Повишаването на температурите увеличава изпаренията на водата от язовирите и реките, но в същото време наблюдаваме скоростно топене и на ледниците. Интензивността на процеса става все по-бърза. Ако си припомним знанията от ученическите години, над нула градуса започва топенето, а изпаренията се случват над 25 градуса. Разпределението на валежите става все по-неравномерно с годините. Изливането на големи количества валежи не са благоприятни за почвата, за селскостопанската продукция. Все по-чести явления у нас са и градушките, които също унищожават културите. Дъждовете запълват полезния обем на язовирите. Липсата на гори и отлагане на пръст в коритата на реките запълват този свободен обем и язовирите не могат да поемат толкова много вода. Те са разположени в негативни форми на релефа и непрекъснатите наводненията вследствие на неравномерните валежи, създават необходимост от изпускане на преливниците. Това залива културите, които се намират най-близо до водните басейни. Положителното е, че все пак предотвратява скъсването на язовирните стени, което би било по-голяма катастрофа за населението.

В България има хуманитарна криза, която в съчетание с климатичната, повлиява негативно сектора на земеделието. Ако преди кооперациите гарантираха българското производство на продукция, днес производителите търсят най-лесния начин и избират култури, от които има най-голяма печалба. Традиционни култури дори като домати и праскови все по-трудно се произвеждат и се налага да внасяме продукция дори от съседни континенти. Тази година производството на пшеница отбелязва най-добрата си година от 10 години насам. Но както знаем след поредица от 7 успешни години, следват няколко поредици от неуспешни. Затова предупреждава проф. Казанджиев.

Учените от Националния институт по метеорология и хидрология работят по Национална програма за устойчиво земеделие

Българската научна мисъл в момента работи по две национални програми- Национална програма  за изграждане на устойчиво земеделие и Национална програма за използване на изкуствен интелект в земеделието.

Добре би било на първо място районите, в които до преди години се отглеждаше тютюн, в района на Петрич и Сандански, в момента да се засяват с плантации от киви, маслини, лимони, подправки като черен пипер и кимион. Заради по-високите температури в Югозападна и Централна България учените препоръчват  да се създадат оранжерии от зеленчуци и минералните извори в тези региони да се ползват за намаляване на себестойността на продукцията. Необходимо е да се използват естествените агроклиматични ресурси, подходящи сортове и хибриди, изграждане на знания и умения в земеделските производители. Това налага цалостна промяна на технологията за отглеждане. За предпазване от болести и вредители е необходимо усъвършенстване на агротехнологиите, създаване на възможност за навлизане на нови технологии. Почвата е относително постоянен фактор в продължение на между 20 и 100 години, докато създаването на хибрид отнема 5 до 10 години.

Не на последно място агрометеорологът обясни защо традиционните сортове в земеделието като домати например се отглеждат много по-трудно днес. Причината е в планетарното обяснение за климатичните промени. Тук роля играе високата концентрация на аерозоли от промишлените производства, от изгарянето на изкопаеми горива и трансграничния пренос на замърсяване. Напълно възможно е неконтролиранетото замърсяване в Китай да обиколи планетата и да достигне до Европа и да повлияе. Причини за трудностите при отглеждане на традиционните за страната видове са също киселинните дъждове, климатичните промени, болестите и вредителите, неподходящия подбор на сортове, замърсяването на атмосферата. Професорът даде пример с войната в Югославия, когато използването на вредни вещества за бойните оръжия напрактика причинят унищожаване на продукцията в цели райони на Сверозападна България. Напрактика както вирусите, вредните вещества попаднали във въздуха могат да унищожат реколтата дори и на растения, отглеждани в оранжерии.