EnAppSys: Франция е най-големият износител на еленергия в Европа. Къде е България - експортът ли е виновен за високата цена на тока у нас

Юли 2021 г.

Франция изпревари Норвегия и си върна позицията на най-големия нетен износител на електроенергия в Европа през първата половина на 2021 г. Това пише в своя обзор за EnAppSys Jean-Paul Harreman. При разглеждането на вноса и износа в Европа през първите шест месеца на 2021 г. изводът сочи, че общият нетен износ на Франция е 21 TWh, като по-голямата част от електроенергията е насочена към Великобритания (8.6 TWh) и Италия (7.2 TWh).

България е сравнително ниско в класацията на EnAppSys като по отношение на нетно изнесено количество електроенергия сме на нивата на износители като Словения, Финландия и Полша. От данните се вижда, че износът на страната ни е за около 4 TWh за първата половина на 2021 г., се вижда от публикуването данни от Jean-Paul Harreman.

Това е важен за отбелязване факт, защото от бизнес организациите у нас упрекват държавната енергетика и нейните специалисти, че именно заради износа у нас се поддържат високи цените на свободния пазар. Това може да е и причина за по-ниската ликвидност на борсата у нас.

Част от енергийните специалисти споделят мнението на бизнеса, че пазарната интеграция на сегмента „Ден напред“ на борсата трябваше да се направи първо в посока на север. По този начин се даде възможност на нашия пазар да идва електроенергия от пазарите на Централна Европа, които са значително по-ликвидни. При нас обаче пазарното обединение засега е само с Гърция, а именно енергийният пазар на Атина е с най-високи ценови равнища от цяла Европа. Това дърпа и цените на електроенергията у нас нагоре, съсипвайки конкурентоспособността на икономиката ни.

В момента се подготвя пазарното обединение с Румъния, което се очаква да бъде факт по-късно тази година. Въпросът с това обединение е чисто технически като трябва да се увеличат капацитетите за пренос на енергия при Румъния и страните от Централна Европа. Операторите на мрежите у нас и в северната ни съседка изглежда имат готовност да „сближат“ още двата европейски пазара.

Ядрените мощности на Франция

Нивото на производство от ядрени мощности във Франция, според автора на анализа за посочения период е сходно с това от предходните години (с изключение на 2020 г.), но износът на електроенергия е доста по-висок, продължава анализът на експертите от EnAppSys. Това е така, защото търсенето не се е възстановило до нивото преди COVID, така че при подобно ниво на производство на енергия от ядрени мощности, Франция изнася повече. 

По-голямата част от износа се е дължала повече на продължаващата тенденция за увеличаване на цените на въглеродните емисии (EU ETS). През първите 6 месеца на 2021 г. цената на въглерода се увеличи - от 32,73 евро за тон през първия ден на 2021 г. до 56,54 евро за тон през последния ден на месец юни. 

Поради по-високите цени на въглерода, съседните държави вероятно ще внасят повече електрическа енергия от Франция, поради нисковъглеродната (ядрена) енергия.

През следващите месеци е вероятно нивото на ядрено производство на Франция да остане на настоящото ниво, в резултат на високите цени на въглерода, така че обемът на износ на електрическа енергия ще остане висок, смята Jean-Paul Harreman.

Швеция остава вторият по големина нетен износител с 11.4 TWh, а Норвегия е на трето място с 6.6 TWh. Производството на електрическа енергия в Швеция е предимно от хидроенергийни източници и има подкрепа и на три ядрени блока, както и по-високото производство от вятъра, което през март 2021 г. достигна нов пик. Тоз микс, базиран на възобновяеми енергийни източници и производство на ядрена енергия даде възможност на Швеция да увеличи износът си на енергия за съседните страни. 

Когато се вземе предвид нетният износ като процент от търсенето то тогава износът на Франция представлява само 8.7 % от търсенето на енергия. За сравнение (по този показател) Босна е на първо място с нетен износ от 63.8 %, следвана от Швеция (15.7 %) и България (14.7 %). 

Италия остава най-големият нетен вносител с 19.8 TWh , от които 9 TWh от Швейцария и 7.3 TWh от Франция. 

Вторият най-голям нетен вносител е Великобритания с регистриран импорт от 12,3 TWh през първата половина на 2021 г. Вероятно вносът на енергия от страна на

Великобритания ще се увеличи при пускането на Северната морска връзка между Великобритания и Норвегия, която е планирана да започне да функционира на 1 октомври. След пускането в експлоатация се очаква Норвегия да започне износ на евтина хидроенергия. Само в редки случаи потоците по междусистемната връзка ще се обръщат – те ще се търгуват чрез implicit auction на „пазар ден напред“. Например, в края на месец март 2021 г. цените на „ден напред“ във Великобритания бяха по-ниски от тези в Норвегия – това показва, че би имало износ на енергия от Великобритания за Норвегия, пише още анализаторът.

В дългосрочен план Великобритания ще престане да бъде нетен вносител на електроенергия, тъй като изгражда все повече офшорни вятърни мощности. В публикувания си наскоро документ с бъдещи енергийни сценарии National Grid прогнозира, че това обръщане (от вносител в износител) ще настъпи скоро – до средата на 2020-те години. 

Януари 2021 г. 

Норвегия изпревари Франция, ставайки най-големият нетен износител на електроенергия в Европа през втората половина на 2020 г. , прави съпоставка Jean-Paul Harreman с последните шест месеца на предходната 2020 г.

При разглеждането на вноса и износа в Европа през последните 6 месеца на 2020 г. става ясно, че общият нетен износ на Норвегия е от порядъка на 14 TWh, като по-голяма част от електроенергията е насочена към Швеция (7.2 TWh) и Дания (4.9 TWh).

Норвежките хидроенергийни резерви се увеличават стабилно през втората половина на 2020 г., основно в резултат на по-влажното време, но и поради комбинацията с ниско търсене и достигат своя пик за пръв път от 2015 г. Цените на електроенергията в Норвегия остават ниски, което я прави икономически привлекателна за другите страни, които имат нужда за задоволяване на нуждите си. В резултат на това Норвегия удвоява нетният си износ за съседните страни в сравнение с първата половина на 2020 г. 
Позицията на Норвегия като нетен износител на енергия може да се запази за известно време, което се отнася особено за съседните страни като Дания, която разчита на тези доставки. Освен това Норвегия пусна наскоро интерконекторът си с Германия, увеличавайки потенциалът за капацитет за износ с 1.4 GW. 
Франция е вторият по големина нетен износител с 11.6 TWh, следвана от Швеция (10.1 TWh), а на трето място е Германия (9.3 TWh).

През зимата производството на ядрена енергия във Франция беше ограничено поради забавените ремонти на АЕЦ в резултат на COVID-19. Това оказа значително влияние върху търговския енергиен модел на страната, тъй като производството на ядрена енергия е най-големият фактор в енергийния микс на страната. В резултат на това Франция често разчиташе на внос на електроенергия от съседните страни – основно от Испания с общо 4.5 TWh внос. Когато Франция осъществяваше износ за Испания, RTE често използваше контратърговия за частично обръщане на потока. Това се случи на няколко пъти по интерконектора IEA към Великобритания, където BALIT (cross-border balancing arrangements) беше използван за поддържането на баланс в мрежата, констатира анализаторът от EnAppSys. 

Въпреки, че Германия е осъществила повече износ от Франция, то тя е и внасяла повече енергия. Поради обемите електрическа енергия, преминаващи през Германия, тя може да се разглежда като ключов енергиен транспортен център с мощности, протичащи от северозападна към югоизточна Европа. 

След като производството на въглища в Германия се срина през първата половина на 2020 г. поради спад на търсенето и високото производство от възобновяеми енергийни източници, през студената зима въглищата се върнаха на фона на рязкото покачване на цените на газа и скока в търсенето (все още по-ниско от предишните години) и сега е противоположно на нивата на използването им преди COVID. 

Ако се вземе предвид обаче нетният износ като процент от търсенето, Франция изнася само около 5.3 % от търсенето на електроенергия. За сравнение, Босна е на първо място с нетен износ от 34.4 % от търсенето, следвана от Словения (26.6 %) и Норвегия (21.9 %). Подобно на Норвегия, Словения също разчита на хидроенергия, но и на микса с лигнитни мощности, заявява авторът на анализа. 

Италия остава най-големият нетен вносител на електроенергия през последните 6 месеца на 2020 г. със 17.6 TWh. Тъй като Италия не можеше да разчита на голям внос от Франция, тя получава по-голямата си част от вноса от Швейцария (9.6 TWh), която също разполага с ядрени мощности. Великобритания е вторият по мащаб нетен вносител в Европа като през втората половина на 2020 г. осъщественият внос е от порядъка на 8.1 TWh.