Анализатор: Източна Европа трябва да се научи да живее със „Северен поток 2“

Страни от Източна Европа възразяват срещу „Северен поток 2“, но това е само малка подробност в голямата геополитическа игра. В статия за американското издание The National Interes анализаторът Вук Вуксанович обяснява как се случи, че САЩ позволиха на Германия да завърши този проект и каква роля играе Китай в ситуацията. Щедрият жест на Байдън е само едно малко парче от пъзела. Източна Европа ще трябва да се примири, смята екпертът, цитиран от Агенция Фокус.

Наскоро САЩ и Германия се договориха да завършат газопровода „Северен поток 2“, като поеха ангажимент, че и двете страни ще се противопоставят на Русия, ако тя използва доставките на газ като политически инструмент за натиск върху Източна Европа и по-специално на Украйна. Повечето източноевропейски страни бяха скептично настроени към това решение. Един полски дипломат сравни сделката с Пакта „Рибентроп-Молотов“ от 1939 г. Въпреки това, макар Русия наистина да може да използва природния газ като лост за политически натиск, тя ще може да го направи само в ограничена степен. Освен това Източна Европа ще трябва да се научи да живее със „Северен поток 2“. Тази отстъпка трябва да се разглежда като част от по-широк геополитически процес, в който САЩ и Германия ще се опитат да не затворят всички врати за Русия, за да не я тласнат в обятията на Китай.

Тенденциите на световните пазари отново изместиха баланса на силите в енергийния сектор в полза на доставчиците, отслабвайки потребителите, превръщайки този тръбопровод в необходимост. Опасенията на Източна Европа, че Русия ще използва доставките на газ, за да упражни политически натиск, като цяло са основателни. Още преди появата на „Северен поток 2“ тя доставяше газ в минималните обеми, предвидени в договорите, отказвайки да продава допълнителни количества на пазара. Тя направи това, за да осигури високи цени на газа и да представи допълнителни аргументи в полза на изграждането на „Северен поток 2“. Енергийната зависимост на Европа от Русия дава на Москва възможност да се пазари, но Русия ще използва тази тактика много предпазливо и рядко.

Цените на природния газ достигнаха тригодишен връх и дадоха зелена светлина за „Северен поток 2“. Това е първата добра новина за руския президент Владимир Путин от доста време насам. Путин иска да използва момента колкото е възможно по-дълго и да генерира приходи, от които руската икономика отчаяно се нуждае в настоящия период, когато режимът се бори с пандемията на COVID-19 и търси дългосрочен наследник на настоящия лидер на Кремъл. Путин не иска да застраши този успех и ще ескалира със Запада само в случай на сериозна криза в отношенията с него. Украинците са загрижени, че след завършването на „Северен поток 2“ Русия на Путин ще започне пълномащабно нахлуване в Украйна. Тези страхове са преувеличени. На Москва й е необходимо само да спре сближаването на Киев със Запада. Преди всичко Русия е съсредоточена върху предотвратяването на присъединяването на Украйна към НАТО, защото се нуждае от сигурен буфер върху географски уязвимите западни граници. И Русия вече е постигнала целта си.

Президентът Джо Байдън направи отстъпка на Германия не заради Русия, а заради китайския фактор. Обсесията на американския истеблишмънт към Русия през последните години засенчи критичните исторически реалности. Русия може да дразни от време на време, но Китай е системен съперник на САЩ и Запада. Съгласен със завършването на „Северен поток 2“, Байдън сякаш каза на Берлин: „Ние ви даваме одобрение за сделка с Москва, но няма да го направим за Пекин“.Трябва да кажа, че Берлин е уклончив и не иска напълно да вземе страната на Вашингтон в конфронтацията с Китай. Но наскоро НАТО за първи път определи Поднебесната империя като„заплаха за сигурността“. Нито Германия, нито други европейски страни ще могат да разчитат на гаранциите за сигурност на САЩ, ако продължат да отварят врати към Китай.

„Северен поток 2“ беше жестът на добра воля на Байдън и покана към Германия да съживи трансатлантическото партньорство, така че Берлин да бъде по-активен в подпомагането на САЩ да сдържат Китай в бъдеще.

Като се съгласи за завършването на газопровода, Байдън направи подарък за Русия, така че тя да не направи пълен завой към Китай. Разбираемо, това разгневи източноевропейците. Икономистът Мелвин Б. Краус наскоро написа: „Резките промени в политическата стратегия първоначално рядко се разбират. Когато преди половин век американският президент Ричард Никсън обяви нова ера с комунистически Китай, това предизвика протест сред американските съюзници. Тогава Япония протестира още по-активно и решително, отколкото естонците, латвийците, литовците и поляците днес“. Опасенията на източноевропейците са разбираеми, но в тази връзка трябва да се зададе въпрос. Ако Западът обърне гръб на Русия и я тласне към съюз с Китай, ще стане ли страната по-малко националистическа, по-малко реваншистка и помалко опасна за съседите си? Отговорът е отрицателен.

Сближаването между Русия и Запада няма да стане за една нощ, защото наред с други неща, Източна Европа ще бъде много предпазлива, а в отношенията със САЩ много въпроси остават без отговор. Но съгласието за завършване на строителството на „Северен поток 2“ беше стъпка за избягване на изгарянето на всички мостове в отношенията с Русия и за създаване на възможност за сближаване в бъдеще, така че Москва да не попадне завинаги в обятията на Китай. Това ще отнеме много време, търпение и стратегическо мислене. Жестът на добра воля за „Северен поток 2“ е само едно малко парче от пъзела. Източна Европа не е щастлива, но нищо не може да се направи по въпроса.