BNEF: Страните членки на Г-20 подкрепят изкопаемите горива на нива, при които не могат да се постигнат целите на Парижкото споразумение

Доклад на BloombergNEF и Bloomberg Philanthropies стига до извода, че страните членки на Г-20 в периода 2015 – 2019 г. са предоставили субсидии за над 3,3 трилиона долара за въглища, нефт, газ или казано иначе - за енергия от изкопаеми горива.

Международната група от над 40 институционални инвеститора, обединени в Net-Zero Asset Owner Alliance, които управляват 6,6 трилиона долара активи  и специалният представител на ООН Michael R. Bloomberg призовават лидерите на Г-20 да предприемат смели действия преди срещата COP26. 

Bloomberg Philanthropies и BloombergNEF публикуваха нов справочник за политиката в областта на климата, в който се очертава напредъкът, постигнат от всяка страна членка на Г-20 към преминаване към нисковъглеродна икономика. Докладът бе публикуван с цел повишаване на прозрачността и информиране на политическите приоритети преди предстоящите международни преговори за климата, включително срещата на върха на Г-20 и срещите на министрите, 75-ата сесия на Общото събрание на ООН и COP26, се казва в публикация на BNEF.

Справочникът за политиката в областта на климата подчертава три конкретни области, в които са необходими незабавни действия на правителствата за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий: 1) постепенно премахване на подкрепата за изкопаеми горива, 2) определяне на цената на емисиите и 3) насърчаване на оповестяването на климатичните рискове. Във всяка от тези области докладът констатира, че политиките на много от страните от Г-20 значително се разминават.

„Победата в борбата с изменението на климата изисква спешни и смели действия във всяка индустрия, а ние се нуждаем от правителства, които да поемат по този път“, казва Майкъл Р. Блумбърг, основател на Bloomberg LP и Bloomberg Philanthropies и специален представител на генералния секретар на ООН за климатичните амбиции и решения. „Надяваме се членовете на Г-20 да приемат този доклад присърце, да използват препоръките му, за да постигнат целите си от Парижкото споразумение и да покажат на света икономическите ползи от изграждането на устойчива глобална икономика.

Net-Zero Asset Owner Alliance, който включва международни институционални инвеститори, ангажирани да прехвърлят инвестиционните си портфейли към  нулеви емисии на парникови газове до 2050 г., наскоро се обявиха в подкрепа на приемането на механизъм за ценообразуването на въглерода за регулиране на емисиите в световен мащаб. Алиансът многократно призовава правителствата да прилагат стабилни и надеждни климатични политики, необходими за постигане на целите на Парижкото споразумение, както и да управляват разходите за изменението на климата и да гарантират стабилността на глобалната финансова система.

Günther Thallinger, член на управителния съвет на Allianz SE и председател на свикания от ООН Алианс на собствениците на активи Net-Zero Asset коментира недостатъчните мерки. „Към днешна дата политическите рамки в повечето страни от Г-20 не са достатъчни, за да насочат реалната икономика към нулев преход за постигане на глобалното затопляне с 1.5 градуса по Целзий“. Според него новите национални планове за нетни нулеви емисии през 2050 г. на някои държави от Г-20 „са добре дошли, но обещанията и целите сами по себе си няма да са достатъчни за промяна на курса. Спешно е необходимо разработването и публикуването на надеждни планове за намаляване на емисиите до 2030 г.“ По думите му в тях трябва да се визира върху нарастваща цена на въглерода, да са с ясни регулаторни стандарти и да включват  финансовата страна, касаеща климата “.

Постепенното премахване на подкрепата за изкопаемите горива, особено въглищата, и пренасочването на финансирането към възобновяеми енергийни източници е основно за целите на COP26 и решаваща стъпка за ускоряване на прехода към чиста енергия. 

Докладът обаче констатира, че правителствата на всички 19 отделни страни членки на Г-20 продължават да предоставят значителна финансова подкрепа за производството и потреблението на изкопаеми горива. Въпреки че правителствата на Г-20 обявиха амбициозни климатични ангажименти за постигане на целите на Парижкото споразумение, същите тези държави продължиха да предоставят подкрепа за въглища, нефт, газ и енергия от изкопаеми горива, включително 3,3 трилиона долара между 2015 и 2019 г. При днешните цени , тази сума може да финансира 4 232 GW в нови слънчеви електроцентрали - над 3,5 пъти размера на сегашната електрическа мрежа в САЩ.

Държавите от  Г-20 колективно намаляват финансирането на изкопаеми горива с 10% от 2015 до 2019 г., като осем държави-членки постигат забележителен напредък в намаляването на своите субсидии за изкопаеми горива с 10% или повече (Аржентина, Германия, Италия, Саудитска Арабия, Южна Африка, Южна Корея , Турция и Обединеното кралство).  За да остане в съответствие с целите на Парижкото споразумение в началото на COP26, Г-20 не може да разчита на действията на няколко държави. Всяка държава от Г-20 трябва да предприеме незабавни действия, за да прекрати подкрепата за проектите за изкопаеми горива и да ускори тяхното прекратяване. 

През същия период (2015-19) осем от държавите, членуващи в Г-20  увеличиха подкрепата си  (за изкопаемите горива) заявяват от BNEF. Това са по-специално Австралия, Канада и САЩ с насърчаване на използването и производството на изкопаеми горива, изкривявайки цените. 

За постепенното премахване на въглищата и другите изкопаеми горива преди COP26, страните от Г-20 според BNEF, трябва да внедрят механизми за ценообразуване на емисиите, чрез които да държат замърсителите отговорни за истинската социална цена на своите действия. Към днешна дата 12 държави от Г-20 са установили национални цени на емисиите на парникови газове или чрез въглероден данък, или чрез пазарни механизми. Франция и Германия са постигнали най-голям напредък по отношение на дела на емисиите чрез въглероден данък или пазарен механизъм. Това отчасти се дължи на участието им в ЕС и в частност на системата за търговия с емисии (ETS) и националните политики, в които увеличението на емисиите се обхваща и от цената.

Осем от страните, които са приели ценообразуване на емисиите, са постигнали смесени резултати поради по-свободни политики, като или цената на въглерода е твърде ниска, или отстъпките за емитерите са твърде щедри. Например в САЩ програмите на държавно ниво обхващат по-малко от една десета от националните емисии, а на колективно цените са сравнително ниски. Няколко държави от Г-20, като Саудитска Арабия, Русия и Бразилия, все още не са определили цена за емисиите на парникови газове.

В доклада се обръща внимание и на ролята на централните банки о отношение на климата и в частност при различни климатични сценарии. 

„Като се има предвид, че на Г-20 се падат почти три четвърти от глобалните емисии, напредъкът от тези правителства в тези три области  ( постепенно премахване на подкрепата за изкопаеми горива, определяне на цената на емисиите и насърчаване на оповестяването на климатичните рискове). ще отбележи огромна стъпка напред към справяне с изменението на климата. Засега те все още не са стъпка към чинията “, коментира  Victoria Cuming,, ръководител на глобалната политика в BloombergNEF .