София, Скопие и Тирана подписват споразумение за доизграждането на жп коридор №8

София, Скопие и Тирана се задействат за реализацията на железопътния коридор №8. В сряда у нас пристигат генералният директор на „Македонски железници - Инфраструктура“ Хари Локвенец и изпълнителният директор на „Албански железници“ Ани Дирмиши, които ще имат тристранна среща с генералния директор на НКЖИ Красимир Папукчийски. Те се организира като своеобразно продължение на срещата на върха „Три морета“, която се проведе в София миналия четвъртък и петък. По време на срещата шефовете на операторите на железопътната инфраструктура в България, Северна Македония и Албания ще представят стратегиите на трите компании за осъществяването на „Паневропейски транспортен коридор VIII”.

След това ще бъде подписано споразумението за тристранно сътрудничество, касаещо железопътната връзка между Адриатическо и Черно море.

Транспортен коридор №8 свързва Адриатическо с Черно море. Той преминава през Албания, Република Македония и България. Обхваща пътни и жп трасета, а общата дължина е малко над 1200 км. Около 52% от пътищата и над 55% от железопътната инфраструктура на коридора са на българска територия. Този коридор е най-късото разстояние между Черно и Адриатическо море. Tpaceтo вĸлючвa вcичĸи дeтaйли нa интepмoдaлния тpaнcпopт, aвтoмaгиcтpaли, жп линии и летища.

Kopидopът щe ocигypи eднa oт нaй-бъpзитe пpeĸи вpъзĸи oт Южнa Eвpoпa и Cpeдизeмнoмopиeтo, пpeз Бaлĸaнитe ĸъм Kaвĸaз, peгиoнa нa Цeнтpaлнa Aзия и Дaлeчния изтoĸ. Той е eдинcтвeнaтa xopизoнтaлнa вpъзĸa в Eвpoпa c пocoĸa изтoĸ-зaпaд, пpecичaщa други 5 тpaнcпopтни ĸopидopa нe caмo c peгиoнaлнo и eвpoпeйcĸo знaчeниe, нo и cъc cвeтoвнo. Peaлизиpaнeтo нa пoдoбнa тpaнcпopтнa вpъзĸa би cъĸpaтилo вpeмeтo зa пpeвoзи нa cтoĸи oт Kитaй дo cъpцeтo нa Eвpoпa c цeли 2 ceдмици. Коридорът е от огромно транспортно значение и би ce пpeвъpнaл в eднa oт ocнoвнитe ocи нa иĸoнoмиĸaтa и pacтeжa мeждy Eвpoпa и Изтoĸa.

В България усилията да се построи подобна жп връзка започват от 1897 г., когато тогавашното българско правителство решава да строи жп линия от Радомир през Кюстендил до Гюешево с перспективата тя да продължи до Македония. През 1904 г. е подписано споразумение с тогава все още Османската империя, според която България до 1910 г. трябва да изгради жп инфраструктурата до Гюешево и границата с Македония, а османската страна трябва да подготви отсечката от Куманово до Крива Паланка и границата. Така със заем в размер на 100 млн. лева влакът стига до Гюешево през 1910 г., а към границата с Македония започва и строителството на тунел, който съществува и до днес.