Чужденци искат да инвестират у нас в улавяне на СО2, съхранение на ел.енергия, производство на коли на ток

В рамките на 5 седмици у нас са постъпили 602 писма от фирми от цял свят, изявили желание да инвестират у нас, да изнасят българска продукция и да си сътрудничат с наши компании и научни звена. Това е станало в рамките на обявеното „състезание“ между търговските ни аташета в чужбина кой може да привлече повече чужди компании да правят бизнес у нас или с наши фирми. Новината съобщи на специален брифинг министърът на икономиката Кирил Петков.

От получените писма от въпросните чужди компании, 129 се отнасят до намерението за директни инвестиции в България и експорт на наша продукция, 218 са за такъв интерес, а 255 са за желание за сътрудничество с наши фирми. Петков уточни, че той е бил изненадан от постъпилия брой, тъй като е очаквал не повече от 300, вместо постъпилите 602. Икономическият министър отбеляза, че голяма част от тези 602 писма се отнасят до територията на цялата страна и дори няма някаква ясна концентрация в определен район.

До дни се очаква обявяването на голяма инвестиция

Едно от тези намерения по всяка вероятност ще бъде обявено като директна инвестиция в България още тази събота, когато се очаква да бъде подписан меморандум отбеляза икономическият министър. Става въпрос за европейска компания, която иска да произвежда ново поколение електромобили. В момента сме във финална фаза на преговорите с нея. Не става въпрос само са сглобяване на електромобили у нас, а и голяма част от компонентите ще бъдат закупувани от компании, които са част от българския автомобилен клъстър, като така ще се реализира по-голяма добавена стойност от това производство. Петков допълни, че инвестицията ще бъде около 140 млн. евро, а също така се надява, че подпише ли се меморандумът, пред ръководеното от него министерство ще бъдат паркирани две от тези коли. Той допълни и че едно от най-хубавите неща в случая е, че заводът няма да бъде в София. 

Търсим по-добри контакти с агенциите за инвестиции в държавите от „Три морета“

Изпълнителният директор на Българската агенция за инвестиции (БАИ) Стамен Янев отбеляза, че в много кратки срокове екипът му, както и този на Министерството на икономиката, ще се опитат тези желания да бъдат конвертирани в реални сделки. Желанието му е в рамките на следващите няколко месеца поне част от тези интереси и намерения да започнат да се реализират, да стартират процедурите и да се стигне до реални резултати в привличане и увеличаване на преките чуждестранни инвестиции.

В рамките на предстоящите в четвъртък и петък у нас срещи по инициативата „Три морета“, Янев отбеляза, че се надява и там да бъдат постигнати конкретни сделки, но и да се постигнат много по-добри контакти с агенциите за инвестиции от останалите 12 държави от „Три морета“, за да може да се работи и с тях по-добре в сферата на привличането на реални инвестиционни проекти по линията на т.нар. европейски проекти от взаимен интерес, които се реализират в рамките на две или повече държави-членки.

Петков отбеляза, че в рамките на състезанието не е имало нито едно търговско аташе, което да не е представило писма за намерение. Най-голям брой са заявените интереси, пристигнали у нас чрез търговските ни представителства в Лондон и Вашингтон. Той уточни и че не става въпрос просто за приказки, а за реално подписани официални писма с логата на съответните компании, които казват, че се интересуват и искат да инвестират в България.

Интересни и иновативни проекти

Съветникът на Петков Виктор Насър, който е бил част от организацията, даде конкретни примери за част от писмата. При някои се касае за разкриване на нови производства, при други – за разширяване на съществуващи, при трети – за отваряне на логистични центрове, има проекти в сферата на недвижимите имоти, има и доста намерения за сътрудничество в сферата на науката и иновациите. Според думите му някои от проектите са особено интересни. Едната е иновативна европейска компания, които иска да отвори у нас мултифункционален център. Има неедно желание за разширяване на производства в автомобилния сектор, също така за високотехнологични медицински изделия, има и проект на европейско-азиатски консорциум отново свързан с автомобилната индустрия. Сред изпратилите писма има американски компании, възнамеряващи да инвестират в системи, улавящи емисии CO2, което е важна тема, свързана със „Зелената сделка“. Друга европейска компания пък се интересува от инвестиции в системи за съхранение на електроенергия. Отново фирма от Европа пък се интересува от инвестиция в производство на космически технологии, по-конкретно за 3D-принтиране на компоненти за малки спътници.

Имаме капацитета да привлечем много от тези инвестиции

Петков отбеляза, че страната ни има капацитета да реализира всички тези намерения за инвестиции и партньорства. Конкретно за космическата област са били водени разговори с Европейската космическа агенция, от където са обявили, че ще дойдат в България през септември, за да оценят нашия капацитет в областта. Оказало се е също, че има много български компании, които развиват дейност в областта на космическите храни, макар това да го имаме още от 70-те години на ХХ век. В същото време най-добрите радиоусилватели за изпращане на сигнали между Земята и Космоса, са производство на българска компания, като по този начин сме изпреварили дори японците и американците. Наша фирма стои и зад разработка, която помага да се различават отделните обекти в снимки, направени от Космоса. 

Икономическият министър отбеляза, че с част от компаниите вече са водени преговори, дори има такива, които са посетили страната ни и са разговаряли тук. Той отбеляза и че не става въпрос за огромни компании. „България не трябва да е дестинация само за мултимилиардните компании. А трябва да е дестинация и на малкия и среден бизнес на Европа, който иска да има възможност да оптимизира търговската си дейност през България“, каза Петков. Той даде пример с германска семейна компания за медицинско оборудване, под 10 млн. евро са й годишните продажби. Те искат да направят завод за медицинско изделие, което е уникално. Искат да го направят в Плевен, защото там има голям клъстър за шивачески услуги. Вече са си намерили територия.

Големи заводи, използващи електроенергия, притеснени от високите товари през зимата и нощта

Може би най-голямото предизвикателство за България в следващите 5 години ще бъде преструктурирането на енергетиката, коментира още Петков по повод състоянието на електроенергийната ни система и цените на тока. Според думите му трябва да се намери алтернатива и начин това да се случи по най-адекватния начин, запазвайки работните места, но и оценявайки реалността, че емисиите вече са с висока цена. „Затова проблемът трябва да бъде решен бързо. Част от идеите в Плана за възстановяване и развитие са насочени точно в тази посока“, каза Петков.

От негова гледна точка вече са били загубени 10 години време, без да имаме нова базова мощност. Големият проблем е именно там, според Петков. Без да се ангажира с достатъчно експертиза по въпроса, той допълни, че зимно време през нощта е времето, когато на България й трябва най-много електроенергия. Поради тази причина компании, които използват много интензивно ток в производствата си, започват да се страхуват. „Ако не решим този проблем, има опасност да загубим тези енергоемки бизнеси. Затова приоритет №1 трябва да ни бъде именно това, защото в един скорошен момент може да станем неконкурентоспособни“, каза икономическият министър.