Вицепремиерът Атанас Пеканов: Планът за възстановяване и устойчивост трябва да има дисциплиниращ ефект

В средата на месец юли служебното правителство ще представи за обществено обсъждане подобрен вариант на Плана за възстановяване и устойчивост. В него са заложени повече средства за образование и здравеопазване. Това заяви вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов в “Денят започва с Георги Любенов” по БНТ. Заедно с това той смята, че голямата зависимост от европейските фондове не е добра дългосрочна стратегия и трябва да се търси начин за излизане от нея. 

„Тази седмица представихме нашите предложения за промени пред службите на ЕК. Новите проекти трябва да минат процес на одобрение през службите. Ще бъдат необходими около две седмици, за да получим обратно техните коментари. Към средата на юли се подготвяме за представяне на Плана пред обществото, като се надяваме тогава да сме получили обратна връзка и от службите на ЕК. В края на юли ще сме готови с нашата версия на плана“, обясни Пеканов.

„Хората очакват от нас стабилно функциониране на държавата, но същевременно - подобрение и промени. Аз съм дошъл от Виена, защото смятам, че мога да допринеса в тази посока. Всички искаме обществото да се развива по-добре, затова трябват бързи действия и добро взаимодействие между властите“, добави той.

По отношение на спора със столичния кмет Йорданка Фандъкова вицепремиерът коментира, че темата се преекспонира. “Казаното от мен има добра икономическа логика и обществото я споделя. Столицата се развива добре, това е отчасти автоматично – така е със столиците почти навсякъде по света. Изказванията ми не са били атака към конкретен проект и метрото няма да бъде засегнато”, заяви вицепремиерът.

„За съжаление екипът на г-жа Фандъкова не я информирал достатъчно добре за някои детайли – в чл. 3 на Регулацията, създаваща Механизма за възстановяване и устойчивост, ясно е посочено, че Плановете трябва да допринасят за териториалната и социална кохезия”, обясни Атанас Пеканов.

„Проектът за метрото няма да бъде ощетен. Търсим възможности заложените 560 милиона, концентрирани за софийски проекти, да бъдат намалени. Тези 200 млн. лв, които бяха споменати, са за ВиК, относно които имаме дискусии дали е правилно да бъдат реализирани, защото тези ВиК мрежи са под концесия и не е ясно дали може да се помага така на концесионера“, каза още той и подчерта, че е поел поста с няколко лични приоритета, отнасящи се най-вече до образованието и здравеопазването, където в новия вариант на Плана за бъдат отпуснати повече средства.

„Имаме сериозен проблем с проекта за напоителните системи. Има сериозни притеснения дали във вида, в който е заложен в момента, проектът няма да навреди на околната среда“, разясни още той по отношение на някои от проектите в стария вариант на Плана. 

„Може да се каже, че подобрихме Плана. Някои проекти бяха вече добри, други оптимизирахме, трети са изцяло нови. По около половината от проектите има оптимизация. Залагаме и  по-амбициозни цели на оперативно ниво как ще се реализира Планът – кой ще следи изпълнението, как ще се контролира разходването на средствата. Ще искаме помощ и от ЕК, за да се надгради капацитета на българската администрацията. Планът е много различен нов механизъм, който ще изисква на всеки 3 месеца да следим как се реализират и изпълняват целите“, коментира Пеканов.

„Абсолютно необходимо е Планът да има дисциплиниращ ефект. От години тече дебат как да се упражни натиск за реформи. Има един такъв механизъм – Европейският семестър – където получаваме критики всяка година, но той не е много ангажиращ. Сега ситуацията ще се промени, като в този Механизъм за възстановяване и устойчивост, ще бъде заложен принципът пари срещу реформи – и това е правилен подход“, обясни той.

Обвързването на средствата с дадени реформи е добър подход, категоричен е Атанас Пеканов, който обясни по-подробно процедурата зад новия механизъм.

„Относно парите и дали те ще дойдат като грантове или кредити, е важно да се обясни малко по-внимателно на обществото. ЕК има много висок кредитен рейтинг и Комисията взима кредит от финансовите пазари, който тя ще изплати напред във времето. Тя получава парите и ги дава на страните членки на две части – грантова част, която не изисква да бъде връщана, и допълнителна кредитна част, която страните-членки ще трябва да върнат.  Предишните управляващи взеха решение България засега да се възползва само от грантовата част. Ние като служебно правителство не можем да отключим кредитната част, тъй като няма действащ парламент. За мен е важно да активираме и тази част и смятам, че следващото редовно правителство трябва да мисли върху това. Не е късно това да се случи, има време страните-членки тепърва да вземат решение за активиране и на кредитната част“.

„След това, когато страната получи грантове, тя може да реши дали да ги даде също като грантове на отделните бенефициенти, или част от парите да ги даде като кредити, тоест  бенефициентите да ги получат, да направят нещо, и да ги върнат, така че те отново да се завъртят към други бенефициенти“, обясни той. 

„Със сигурност твърде голямата зависимост от европейски фондове не е добра дългосрочна стратегия и трябва да търсим начин да излезем от нея. От друга страна, дали без тях щяхме да наваксаме е много спорно. Но трябва да се движим с много по-бързо темпо. Ако сравним своето развитие с това на други източноевропейски страни ще видим, че не се справяме достатъчно добре и като темпове би трябвало да растем много по-бързо. Други страни се развиват по-бързо от нас, така че употребата на тези средства може да е по-добра“, завърши вицепремиерът Атанас Пеканов.