Асен Василев: Над 70% от харчените пари в строителството отивали за „наши фирми“ без обществени поръчки

Държавата ще опита да развали договори без обществени поръчки, чието изпълнение не е започнало и да върне парите, каза още той

Икономика / България
3E news
712
article picture alt description

Над 70% от държавните пари, харчени за строителство, са харчени без обществени поръчки. А такива е трябвало да има. Това стана ясно от думите на министъра на финансите Асен Василев. Той обясни, че направените към момента проверки за периода от 1 януари 2019 г. до 30 април 2020 г. са установили сключени договори за 12 млрд. лв. От тях 8.6 млрд. не са били обявявани обществени поръчки, а са сключвани по т.нар. „ин хаус“ процедури.

„8.6 млрд. лв. са всички пенсии за период от 9 месеца. А тези пари са раздадени на „наши“ фирми без обществени поръчки. Няма пари от 2008 г. насам да се актуализират пенсиите, а има да се дадат 8.6 млрд. без обществени поръчки“, каза Василев.

Той обяви, че в тази връзка Министерството на финансите работи за приемане цялостна промяна в нормативната база от ниво закон до ниво наредби тази практика да спряна. Паралелно с това се работи там, където има подготвени за раздаване и харчене пари за „наши фирми“ без обществени поръчки, те да бъдат върнати в бюджета, за да се се обявят за тези проекти обществени поръчки. „Както успяхме с обществени поръчки да построим магистрала „Тракия“, така ще можем да построим и „Хемус“, коментира Василев.

Той обаче подчерта, че всички действия по отношение на спирането на проекти, за които са харчени пари авансово и без конкурси, се предприемат без да се засягат изпълняващи се вече договори, за да не бъдат спирани проектите, без знаечние целесъобразно или не са били сключени. Допълни обаче, че разваляне на сключени договори е много специфично за всеки един от тях. В повечето случаи те са били написани така, че да е трудно да се разтрогнат дори и при липса на изпълнение. Така че в много случаи шансът да се върнат пари е почти нулев.

„Ако спрем тези течове и това неразумно харчене, пари ще има за всичко – и за пенсии, и за здравеопазване, и за пътища“, коментира още финансовият министър. Той допълни и че принципът на „ин хаус“ механизма е да се използва, когато има много спешна нужда от нещо. И риторично попита дали магистрала „Хемус“ е нещо, от което България има много спешна нужда. Мнението му подкрепи и министърът на регионалното развитие и благоустройство Виолета Комитова, която отбеляза, че „ин хаус“ в световен мащаб не е забранена практика, прилага се, но за много специфични дейности, които, например, са във възможностите само на една компания.

По отношение на сключваните договори и раздаваните средства, включително авансово, без обществени поръчки, тя припомни случая с 570-те млн. лв. от бюджета, отпуснати през 2019 г. за ремонта на 84 свлачища и срутища. 221 млн. лв. от тях са били преведени на „Автомагистрали“, която от своя страна в рамките на 2-3 дни е сключила договори с 30 фирми, на които е платила авансово 188 млн. лв. „Получава се, че за всяка фирма сумата се определя по подадена от самата нея оферта. Фирма X отговаря за свалчище Y, дава оферта за 16 млн. и получава договор за 16 млн.“, каза Комитова. 

В същото време от тези 84 свлачища към 1 юни т.г. се е работило само по едно – това по пътя за Рилския манастир. А за останалите няма дори и разрешения за строеж. Друго притеснително нещо, според Комитова, е срокът на сключените договори, който е 2 години. Така те изтичат през декември т.г. „Трудно ми е да си представя как ще ги изпълним, след като досега нищо не се е случило, но ще продължаваме да работим“, каза тя.

Регионалният министър отбеляза и че казусът с принципа на „ин хаус“ договорите за строителството на магистрала „Хемус“ е започнал през 2018 г. с министерско постановление. Още едно такова има от 2019 г, което е за отпускането на 3.71 млрд. лв. от бюджета, които да се използват за изграждането на „Хемус“. Минавайки през МРРБ, след това през АПИ, накрая „Автомагистрали“ получава 1.140 млрд. лв. от тях за строежа на магистралата в края на 2020 г. Държавната компания съответно раздава 976 млн. лв. от тях на 45-50 фирми авансово за бъдещото строителство. „Това пак става без обществени поръчки под прикритието на т.нар. „ин хаус“ процедура“, отбелязва Комитова.

Тя коментира още, че проверките към момента показват, че надуването на цените по някои договори е било скрито в инженеринга. „Това е процедура, при която сметката за строителството може да се надписва в пъти. За едно строителство трябват 100 куб. метра бетон, но при инженеринга можем да напишем 500. Така е и с желязото, пясъка, чакъла и т.н.“, каза тя. Комитова обясни, че инженеринг се възлага на една фирма и после на същата се възлага да изпълни строителството и да си наеме надзор, който да следи за качеството. „Доминира строителната компания, у която са най-много от парите. Затова тя диктува и на проектанта, и на надзора“, обясни Комитова.

От своя страна министърът на икономиката Кирил Петков отбеляза, че както в ръководеното от Комитова ведомство, така и в неговото, се наблюдава една и съща структура, която в единия случай се нарича „Автомагистрали“, а в другия – Държавна консолидационна компания (ДКК). На нея е било поверено изграждане на правителствен комплекс с площ от 90 000 кв. метра. Сградата е трябвало да бъде построена на територията на“София Тех Парк“, а цената на проекта е 182.2 млн. лв. И отново без обществена поръчка на една фирма е възложен пълен инженеринг, проектиране и строителство. „Защо ни трябва такава сграда? Защо тя трябва да е в „София Тех Парк“, където трябва да се правят иновации? Защо нашите пари се дават без обществени поръчки?“, попита Петков.

Той зададе същия въпрос и по отношение на 630-те млн. лв., които дъщерната на ДКК компания „Монтажи“ е раздала на подизпълнители за ремонтите на язовирите и ги е авансирала 100%. А в същото време само 10 от тях са изпълнени към момента. Според думите му, направените проверки са установили, че всички тези 10 изпълнени договора са били с много близки цени. Освен това близо 80% от договорите са били със 7-8. „Наблюдава се голяма концентрация на фирми, с много еднакви цени, независимо къде се намират обектите. И яз. „Пазар дере“, който е до Ловеч, и „Злати войвода“, който е до Сливен, са изпълнени от една и съща фирма“, отбеляза Петков.

Икономическият министър съобщи, че за ДКК вече е назначил комисия за прозрачност и контрол. „В момента проверяват, все още нямам данни, но виждаме дейности, които правят впечатление – рейдърски дейности на ДКК в отбранителната индустрия, включително купуване на цесии – ще ги проучим. Ще има доклад, който ще бъде качен на сайта на Министерството на икономиката и ще бъде достъпен чрез бутона „Прозрачност“, който добавихме“, каза Петков.

От своя страна Асен Василв отбеляза, че тези примери от министерствата на икономиката и на регионалното развитие не са изключения. Но допълни и че събирането на тази информация е станало много трудно, тъй като „ин хаус“ процедурите не се обявяват в регистър и не са публични. И допълни, че и в момента продължава да постъпва информация от проверки.


 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща