Комплексът „Марица Изток“ може да бъде нисковъглероден индустриален хъб

„Явно никой не смее ТЕЦ Марица изток 2 да не продължи работа без държавна помощ. Проблемът е много чувствителен и засяга много хора, а и няма изградена и алтернатива“. Това обясни пред БНР Юлиян Попов, старши съветник на Европейската климатична фондация и бивш служебен министър по повод на  решението на министъра на енергетиката Андрей Живков ТЕЦ „Марица-изток 2“ да доставя 1 милион мегаватчаса електроенергия за регулирания пазар до 30 юни 2022 г.

„Всеки политик казва година след година, търсим решение, работим, има решение, но никой не иска да каже истината на хората – "Цялата тази история с въглищата свършва, а ние не знаем какво да правим“, подчерта още Попов.  „Оскъпяването на тока ще стане от 1 юли, а нищо радикално в краткосрочен план не се решава за централата, защото с едно такова решение тя да работи на минимален капацитет, тя така или иначе работи на минимален капацитет. Последната година и половина тя работи с капацитет 15 на сто, тогава какво се променя?", пита експертът.

"Едно такова решение може да даде глътка въздух до изборите, но това е решение.  Необходимо е да се търси цялостен комплексен подход към целия регион Марица изток, въглищната енергетика и към потенциала на този регион, който е огромен“, поясни експертът.

По думите му досегашните действия са поддържане на изкуствена кома.

Според Юлиян Попов България е единствената страна, в която се смята, че енергийната система не може да поеме висок дял ВЕИ: "България е вече част от интегрирания европейски електроенергиен пазар и всяко решение трябва да се разполага в тази рамка. Регионът има ценни активи за енергийния преход - огромен парцел консолидирина земя, най-силният електропреносен възел в Югоизточна Европа, квалифицирана работна ръка, висок соларен и вероятно вятърен потенциал, много добра географска позиция. Тези активи поставят Марица Изток във великолепна позиция за развитие на ниско въглероден индустриален хъб", посочи още Попов.

"Реалистично е да се изградят 10-12 гигавата предимно соларна, но и вятърна мощност, комбинирана с батерии и електролизатори за зелен водород и така да се създаде енергийно-индустриален водороден хъб. Това се прави в редица подобни региони в Западна Европа, а в последната година и в Гърция. Ако подобна стратегия не бъде реализирана, Старозагорският регион ще загине като потенциално проспериращ регион. Новата енергетика ще се изгради, но с този подход,  вместо тя да се концентрира в Марица Изток, тя ще бъде изградена навсякъде, но не и в Марица изток", заяви още Юлиян Попов.