Тихата енергийна (р)еволюция – децентрализираните соларни системи

Анализ на Тома Павлов за 3eNews

България е на прага на дългосрочна трансформация на енергийната си система. Като част от този процес ролята на децентрализираните фотоволтаични системи ще нараства все повече. Нов доклад очертава перспективите за развитие на този тип системи, както и основните пречки, които трябва да бъдат премахнати, за да се реализира пълният им потенциал.

Докато управляващите продължават да отлагат решението за бъдещето на енергийния комплекс „Марица Изток“ и строежа на АЕЦ „Белене“, все повече предприятия в България решават сами да станат централи като инвестират в собствени соларни системи – без субсидии и други финансови стимули от държавата. Основната им цел е да намалят потреблението си от мрежата, а от там и разходите си за ток от свободния пазар, където цените продължават да растат до рекордни нива. Процесът на разрастване тече независимо от липсата на нормативна рамка за т.нар. „производители-потребители” (още познати като „просюмъри”) и въпреки наличието на множество административни спънки.

Цените на свободния пазар и разходите за соларни панели – основни „стимули” за инвестициите

С излизането на промишлените потребители на свободния пазар на електроенергия и задължителната търговия по свободно договорени цени от 2018 година все повече предприятия в България търсят алтернативни решения за набавянето на нужната им енергия. Високите и волатилни цени на борсата за ток са един от основите пазарни фактори, които правят инвестициите в собствени системи за енергия от ВЕИ все по-предпочитани.

В същото време, падащите разходи за фотоволтаични системи в последните години отварят ниша на пазара. Така от 2019 година насам се наблюдава осезаем ръст на интереса към фотоволтаични системи за изцяло собствено потребление от малки и средни предприятия, както и от по-големи индустриални играчи. Въпреки че няма точна информация за броя на подобни системи, изчисленията ни показват, че броят на завършените или в процес на изграждане системи е над 250, а общата им инсталирана мощност е над 100 MW. Макар и малка в общ план, това е ясна индикация за пазарната посока на развитие на нови децентрализирани мощности.

От шивашки цехове и производител на бои до вериги магазини и заводи

Примерите за подобен вид системи, най-често покривни, са много и идват от различни кътчета на България. Така например, в края на 2019 година шивашката фирма „Делта текстил - България“ в Русе изгражда фотоволтаична централа с мощност 195 kWp за собствени нужди. През 2020 производителят на бои и лакове „Мегахим” също инвестира в покривна фотоволтаична инсталация с мощност от 112 kWp с опцията да връща излишните количества електроенергия обратно в мрежата. Очакванията е инвестицията да се изплати в рамките на 5-6 години, а генерираната енергия да покрива около 60% от нуждите на предприятието. Друг пример е търговската верига „Метро България”, която в края на 2019 обяви проект за „зелени” магазини в страната чрез използване на покривни фотоволтаични системи, които произвеждат електроенергия за собствени нужди.

Освен малките и средни предприятия, големи промишлени играчи също инвестират в соларни системи. Най-мащабният пример до сега от гледна точка на инсталирана мощност е фотоволтаичната централа на „Аурбис България”. Преди дни започна изграждането на 10-мегаватова централа изцяло за собствени нужди. Очакванията са с нея дружеството да спестява около 11 700 MWh годишно от потребление на електрическа енергия от мрежата (достатъчни за около 12 000 домакинства).

Връщане на излишната енергия в мрежата — нерентабилно и с много главоболия

Въпреки някои облекчения като премахването на мрежовите такси за електроенергията от соларни системи за собствено потребление, продължава да има административни и нормативни пречки, които спъват пълноценното развитие на производителите-потребители. Заради тежките процедури, разходи и ежемесечни отчети, повечето нови проекти за соларни системи на обекти на клиента се конфигурират изцяло за собствено потребление. С цел да се избегне връщане на дори минимални количества електроенергия обратно в мрежата, системите автоматично се спират, ако производството надхвърли консумацията (например, когато предприятието не работи). Нещо повече, при проектирането на инсталациите, те често се оразмеряват под реалния им потенциал с цел да се избегнат ситуации като описаната по-горе. И така тази електроенергия, която може да бъде използвана от някой друг, свързан към мрежата, остава неизползвана.

Производителите-потребители: ни рак, ни риба

България имаше повече от две години да транспонира приетата през 2018 Директива за възобновяемите източници на енергия (RED II), но все още не го е направила и ще изпусне срока, който изтича в края на този месец. Единствената информация от Министерството на енергетиката е, че през 2020 е сформирана междуведомствена група именно с тази цел, но не е ясно нито докъде е стигнала работата на тази група, нито кога ще има обществено обсъждане на проекта за законови промени. Междувременно, тласкани от пазарните сили, индустриалните производителите-потребители намират начини за развитие, основно чрез системи с изцяло собствено потребление, но те все още са бяло поле в законодателството. Пропуски и неяснотите в нормативната база води до абсурдни ситуации, дълги забавяния и разнопосочни тълкувания на закона от местните власти, както и от електроразпределителните дружества.

Докато индустриалните производителите-потребители намират начини, то за сектор домакинства е далеч по-трудно да реализират собствени проекти, защото дори малките инсталации от до 5 кВ са обект на много от същите процедури и изисквания, както и тези с далеч по-големи системи.

Препоръки

Докладът отправя някои основни препоръки, сред които са:

- Създаване на цялостна нормативна рамка за производители-потребители като част от транспонирането на Директивата RED II, в.т.ч. регламентиране на възможността за нетно отчитане, нетно фактуриране и виртуално нетно отчитане.

- Създаване на по-добри условия за отдаване на излишната енергия в мрежата

- Опростяване на процедурите за присъединяване към мрежата за малки инсталации чрез обикновено уведомление.

- Създаване на единен уебсайт-наръчник за потенциални производители-потребители (както индустриални, така и битови).

- Премахване на акциза за енергия от децентрализирани системи, използващи възобновяема енергия.

- Целево използване на европейски средства за подпомагане изграждането на нови системи за домакинствата и малкия бизнес.

Пълният доклад е достъпен на български език тук, както и на английски език тук.

Запис от представянето на доклада с участието на Малинка Николова (Българска соларна асоциация), Васил Стойнов (ГД Енергетика, Европейска комисия), Мирослав Димитров (Техносън ООД) и Тома Павлов (съавтор на доклада) може да намерите тук.

Тома Павлов е младши консултант в областта на възобновяемите източници на енергия и съавтор на доклада за потенциала на децентрализираните фотоволтаични системи в България.