Глобалните хидроенергийни мощности са се увеличили с 1,6 процента до 1330 ГВт
Въведените в експлоатация хидроенергийни обекти в света през 2020 г. са били с 21 МВт повече от 2019 г. , което отговаря горе-долу на нивото от 2018 г. Това се казва в отчета за развитието на световната хидроенергетика през 2020 г. на Международната асоциация за хидроенергетика (International Hydropower Association) - 2021 Hydropower Status Report.
Глобалната инсталирана хидроенергийна мощност се е увеличила с 1,6 % до 1330 ГВт през 2020 г. Секторът е произвел рекордните 4370 ТВтч електроенергия. Средният ръст на инсталираната мощност в годишно изчисление от 2016 г. до 2020 г. е бил от порядъка на 1,8 процента, но този годишен ръст може да варира в зависимост от това кога се пускат в експлоатация големите проекти, разработването, на които тече редица години.
Почти две трети от световния ръст в сектора през 2020 г. се пада на Китай, където новите мощности се изчисляват на 13,8 ГВт. Сред другите страни, добавили нови мощности се отличава само Турция (2,5 ГВт), която е въвела в експлоатация над 1 ГВт.
За най-голям е проект се посочва Wudongde в Китай, в рамките на който са пуснати в експлоатация 8 от 12 планирани енергоблока с общ капацитет от 6,8 ГВт.
Включените в мрежата през 2020 г. проекти на хидроакумулиращи електроцентрали са били от порядъка на 1,5 ГВт. Както се подразбира от тях 1,2 ГВт отново се падат на Китай. Всъщност Китай остава световен лидер по обща установена мощност на хидроакумулиращи електроцентрали – с над 370 ГВт. Сред петорката на лидерите се нареждат Бразилия със 109 ГВт, САЩ – 102 ГВт, Канада – 82 ГВт и Индия – 50 ГВт. Русия и Япония съответно заемат шесто и седмо място с около 50 ГВт. След тях следват Норвегия – 33 ГВт и Турция – 31 ГВт.
Както отбеляза в прогнозата си Международната агенция, през следващите 2 години хидроенергетиката ще расте по-бързо от предходните години – с около 35 ГВт през 2021 г. и 2022 г. именно благодарение на мегапроектите, на които залага Китай.
От Световната хидроенергийна асоциация смятат, че ролята на хидроенергетиката ще претърпи напредък в качествено отношение през следващите десетилетия. „Освен че хидроенергетиката, както и преди осигурява ниски разходи за базов товар електроенергия на много пазари, тя ще бъде все по-ценена и заради своята гъвкавост и предоставянето на значителна подкрепа за огромния ръст на вятърната и слънчева енергия“, се отбелязва в доклада.
Както по-рано отчете и МАЕ, хидроенергетиката ще стане доминиращ източник на гъвкава електроенергия през 2050 г. Позовавайки се именно на МАЕ и IRENA, от хидроенергийната асоциация отбелязват, че светът се нуждае допълнително от около 850 ГВт нови хидроенергийни мощности за постигане на целите климата за ограничаване на затоплянето с 2 градуса по Целзий.
Ако става въпрос обаче за ограничаване на температурата с 1,5 градуса по Целзий, задачата се усложнява и според прогнозата на МАЕ, през 2050 г. ще са необходими 1300 МВт нови хидроенергийни мощности. За постигането на тази амбициозна цел ще са необходим годишен ръст от 2,3 %. Решаването на този проблем обаче се затруднява от това, че световният парк от хидроенергийни мощности остарява и въпреки модернизацията на много обекти не трябва да се изключва и излизането от строя на редица мощности.
Пълният доклад може да прочетете на: https://www.hydropower.org/news/2021-hydropower-status-report-underscores-need-for-rapid-growth-to-achieve-net-zero