Кирил Петков: Държавна фирма е харчила баснословни суми за ремонти на язовири
Значим обществен проблем остава нерешен, явно Министерски съвет и Министерството на икономиката не са били добри стопани, казва той
За непрозрачно харчени държави пари и предоставяни на частни фирми, след като са преминали през няколко държавни, алармира служебният министър на икономиката Кирил Петков. Става дума за средства, отпуснати от бюджета на „Държавната консолидационна компания“ (ДКК), което след това ги предоставя на своята дъщерна строителна компания „Монтажи“, която от своя страна плаща милиони на частни дружества за ремонти на язовирите, които държавата взе да стопанисва след наводненията през 2018 г., когато стана ясно, че общините, които допредитова им бяха собственици, не могат да ги поддържат. Така в частни ръце са се озовали милиони левове обществени средства без да е ясно как точно са харчени и за какво, след като проверка само на един от язовирите установява многократно завишени тарифи, по които са заплащани материали и услуги около ремонта.
Това става ясно от публикувано в канала на Министерството на икономиката в YouTube видео, представящо резултатите от проверката на междуведомствената работна група към Министерството на икономиката и някои от компаниите под неговата шапка, едно от които е „Монтажи“.
„През 2018 г. след наводнение става ясно, че общините в България не могат да поддържат сами техните язовири, затова се създава Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, което да приеме собствеността от общините и да започне да се грижи за тяхното ремонтиране и цялостна поддръжка. По същото време Министерски съвет решава да отпусне на Министерството на икономиката 500 млн. лв., които да служат за текущи ремонти на въпросните язовири. Ведомството от своя страна увеличава капитала на ДКК със същите тези 500 млн. лв., а компанията подписва с дъщерното си дружество „Монтажи“ поне 266 договора на стойност 631 млн. лв., изплатени авансово. От своя страна „Монтажи“ превъзлагат ремонта на язовирите на избрани подизълнители, които получават 50% аванс – съответно 64 млн. лв., 26 млн. лв., 6 млн. лв. и т.н. за отделните компании, в зависимост от обема договори и работа, които е получила“, обяснява Петков.
Според думите на министъра така 500 млн. лв. бюджетни средства се превръщат в капитал на държавно дружество, което не е възложител по смисъла на Закона за обществените поръчки. Това позволява то да прехвърли средствата директно към „Монтажи“ и оттам към частни подизпълнители, които извършват голямата част от ремонтната дейност. Което пък от своя страна е ясен индикатор, че фирма „Монтажи“ няма капацитета да изпълни самостоятелно поставените й задачи.
Министърът на икономиката обръща внимание също на факта, че че „Монтажи“ е била със запорирани сметки поради неплатени задължения както към НАП, така и към други кредитори. През 2018 г. дългът й е в размер на 8 млн. лв. към НАП, който е заплатен частично през 2019 г., но остават още 40 000 лв. до 2020 г., когато е погасен изцяло. По време на запора фирмата „Монтажи“ продължава да се разплаща от сметките на дъщерната си „Монтажи София“.
„Намираме това за недопустимо, когато говорим за фирма изпълнител на изключително сериозен обем строителни дейности в полза на обществения интерес. Като резултат след 3 години имаме следното положение: само 10 готови и разплатени ремонти на язовири от 18 предадени. 51 прекратени ремонта след допълнително обследване, което поставя под въпрос първоначалното планиране и приоритизиране на ремонтните дейности. И последното е 120 открити строителни площадки“, отбелязва Петков.
В заключение работната група смята, че въпреки сериозната инициатива на държавата, един значим обществен проблем остава нерешен. „Министерски съвет и Министерство на икономиката не изглежда да са работили като добри стопани, тъй като значителни обществени средства са планирани без ясни приоритети и в последствие разходени без прозрачен процес и адекватен контрол“, казва още Петков.
Във видеото се дава пример с язовир „Пазар дере“ до Ловеч, чийто ремонт е струвал 2.35 млн. лв., но визуално не личи да са инвестирани толкова много средства.
Във видеото се включва и инж. Барзов, който, според представянето му от страна на Кирил Петков, от 40 години строи различни стени и водоеми и е част от Междуведомствената работна група за прозрачност и контрол на дейността на ДКК. „Обектът е завършен, представена е отчетна документация и имаме поглед върху цените. Те са малко бутикови. Цена на един специфичен хидротехнически бетон, който в София струва 126 лв., тук е актуван за 219 лв., плюс 30 лв. транспорт. Т.е. приблизително двойни цени за бетона. По-фрапиращи са цените на транспортните разходи. Обикновено те варират между 15 и 20 стотинки на тонкилометър, а тук цените, които са поискани и съответно платени от държавата, са 1.16 лв. на тонкилометър – т.е. над 5 пъти по-скъпо“, отбелязва инж. Барзов.