„Златните паспорти” на Кипър осветиха корупция и незаконност

Бранислава Бобанац, кореспондент на БНР в Кипър, специално за Дир.бг и 3eNews

Правителството на Кипър е уличено в „масова незаконност”. Констатацията е на независимата анкетна комисия, специално назначена да разследва извършената натурализация на чуждестранни инвеститори и бизнесмени в рамките на спорната програма „гражданство срещу инвестиции”, която вече е прекратена. Юридическите й изводи безспорно тежат – комисията се оглавява от бивш председател на Върховния съд на Кипър /Миронас Николатос/.

Окончателният доклад бе връчен на главния прокурор на републиката Георгиос Савидис в понеделник /7 юни/. Над 780 страници и още 5000 страници приложения са резултат от 9-месечното проучване от анкетната комисия на издаването на т. нар. златни паспорти, включително с показания от публични изслушвания на президента на Кипър Никос Анастасиадис, бивши и настоящи министри.

Сега на ход са главният прокурор на страната, Сметната палата, правителството и партиите, които са изправени пред голям обществен тест. Скандалът с програмата няма да затихне без да бъде поета политическа, наказателна и дисциплинарна отговорност за допуснатите нарушения и замесените с тях, очернили самата страна в международен план.

Още повече, че „златните паспорти” заплашват да изправят Кипър пред Съда на ЕС. В сряда /9 юни/, само два дни след представането на доклада, Европейската комисия отправи „последно предупреждениие” към средиземноморската страна и й даде 2 месеца да отговори на опасенията за продажба на европейско гражданство.

6779 души с нов статут срещу заплащане

Всеки втори паспорт, издаден от правителството на Кипър на чуждестранни инвеститори, е в нарушения на закона, а една трета от останалите „нови кипърци” не отговарят на всички изисквания в него.

Това е най-кратката обобщена статистика на анкетната комисия, чието разследване обхваща целия период на прилагане на схемата за натурализация на богати чужденци срещу заплащане - от 2007 г. до август 2020 г. Разгледани са досиетата на всички 6779 физически лица от трети страни, най-много от Русия, които са се възползвали от условията на „Кипърската инвестиционна програма”, както официално се нарича тя.

53%  от решенията за предоставяне на кипърско гражданство /3609 физически лица/ са незаконни. Те се отнасят до членове на семействата на инвеститорите или мениджъри на компании, които не са имали право, тъй като не са били включени в действащия закон.

34% от останалите 3170 души, взели кипърски паспорт, не отговарят напълно на всички критерии в нормативната уредба. Установените нередности са най-вече за неизпълнение на икономическите изисквания /предвидените плащания за натурализация/ и за постоянно пребиваване на острова.

Като се тегли чертата излиза, че напълно ясни са само 2102 от случаите на натурализация в Кипър на богати чужденци.

Анкетната комисия препоръчва също така властите да разгледат отнемането на гражданството в 85 случая, в които сдобилите се с кипърски паспорт са заподозрени в извършването на криминални или други престъпления, за да си го осигурят.

Без мерки и контрол

Освен статистиката, стряскащи са и заключенията на комисията за самите процедури по спорната схема.

Инвестиционната програма е действала с пропуски и недостатъци, без достатъчна законодателна и почти никаква регулаторна рамка, без подходящи правни указания, констатира анкетната комисия. Според нея са липсвали предпазни клапани, адекватен надзор и контрол дори по отношение на приложимите закони и разпоредби.

Нещо повече – държавните власти са били предупредени още през 2015 г. и 2016 г. от Правната служба на републиката, че натурализациите на членовете на семействата на инвеститорите са незаконни. Това обаче е било пренебрегнато и практиката е продължила до 2020 г., когато законът вече е променен в тяхна полза.

Освен нарушения от страна на правителствените органи, комисията открива редица нередности, извършени от други участници в програмата - адвокатски кантори, счетоводни и одиторски компании, банки, агенти за недвижими имоти, строителни предприемачи. Тези юридически и частни лица не са изпълнили адекватно своите законови и други задължения в процеса на кандидатстването на чуждестранните инвеститори, се твърди в доклада.

Заключенията насочват към политическа отговорност на политици и институции, дисциплинарна отговорност от длъжностни лица в администрацията, а също наказателна отговорност на кандидати за кипърско гражданство и предоставящите им услуги на острова.

Сривът на „най-стабилната” програма

Констатациите на анкетната комисия са възможно най-нелицеприятният и отрицателен завършек на любимата на правителството „Кипърска инвестиционна програма”, подкрепяна силно и от бизнеса, ангажиран с нея, най-вече в сектора на недвижимите имоти. Според президента Никос Анастасиадис тя е била „най-строгата програма за натурализация в ЕС през 2020 г.”

Разследваният период обхваща три правителства /от 2007 г./, но през първите години издадените кипърски паспорти са единици, докато истинският разцвет на програмата „гражданство срещу инвестиции” е от май 2013 г. В тежката банкова криза, която изправи Кипър пред фалит, тя бе разширена и агресивно предлагана на пазара като финансов стимул, с цел спешно привличане на чуждестранни инвестиции за възстановяване на икономиката.

С нея срещу минимална сума от 2 млн. евро и закупуване на жилище за най-малко 500 000 евро бизнесмени от трети страни могат да получат кипърски паспорт и да имат всички права на граждани на ЕС. 

Финансовите критерии и институционалната рамка за контрол на програмата са „затягани” 6 пъти само в периода на правителството на Никос Анастасиадис /след 2013 г./ Последните промени – с два нови закона, бяха приети от парламента през юли миналата година и влязоха в сила от 18 август, когато вече се вихреше скандалът с нея след разкрития на международната информационна мрежа „Ал Джазира”.

Те визираха издаване на кипърски паспорти на съмнителни чуждестранни лица с криминално досие, подозрения за пране на пари, заобикаляне на закона с участието на висопоставени кипърски политици, адвокати и строителни предприемачи.

Нарастващото напрежение в кипърското общество от тези обвинения доведе до оставка на председателя на парламента, лично участвал в съмнителни действия, и до решението на правителството да я прекрати окончателно от 1 ноември.

Цената – над 9 млрд. евро

До последно правителството и големият бизнес защитаваха инвестиционната програма заради нейния положителен икономически ефект. Във всички оценки преди, а и малко след прекратяването й, бе отбелязвано, че тя е допринесла много за възстановяването на кипърската икономика след тежката криза от 2013 г.

Чрез програмата в кипърската икономика са влезли над 9 млрд. евро, посочи президентът Никос Анастасиадис през февруари тази година, по време на 3-часовото си публично изслушване от анкетната комисия. Според доклади на одитни компании сумата дори се доближава до 10 млрд. евро.

Основният печеливш бизнес от схемата „гражданство срещу инвестиции” бяха основно строителството и секторът на недвижимите имоти, най-вече заради задължителното изискване за закупуване на имот на стойност най-малко 500 000 евро. Според отчет на финансовото министерство в него са влезли над 6 млрд. евро.

Затова и основните опасения на бизнеса бяха, че премахването на програмата ще спре строителния бум, който Кипър преживява през последните години благодарение на нея, с изграждането на мащабни луксозни жилищни комплекси, известни като „кули”, яхтени пристанища, голф-игрища.

Сравнения в статистиката за развитие на строителния сектор е трудно да се правят заради пандемичната 2020 г., в която месеци наред Кипър бе затворен и нямаше полети, така че желаещите кандидати по програмата нямаха възможност да пристигнат на острова. Факт от тази година обаче е, че чуждестранните инвеститори не губят интереса си към закупуване на жилищна собственост на острова.

Продажбите на чужденци представляват повече от 30% от общия пазар на недвижими имоти през първите пет месеца /януари – май/ на 2021 г., отчита Статистическата служба. При това повечето от сделките са сключени с купувачи извън ЕС – те са придобили 576 имота, докато новите собственици от страни-членки на ЕС са с 519.

Значението на схемата за икономиката е надценено, смята обаче бившият финансов министър Харис Георгиадис, сега вицепрезидент на управляващата дясноцентристка партия и избран за член на парламента на изборите на 30 май. Най-дългият период на реализация на програмата е точно по време на неговото министерстване.

Според Георгиадис делът на програмата в реалния растеж на БВП е преувеличен. През последните няколко години /преди пандемията/ БВП на Кипър нараства с около 4%, а без програмата темпът щеще да е около 3.7%, казва бившият кипърски финансист № 1.

Икономисти от кипърските университети са твърдо срещу възобновяване на програмата, макар и под различна форма. Учените са категорични, че подобни програми създават изкривявания в икономиката и подхранват корупцията, дават лесни пари като „икономически наем”, а не от развитие и възвръщаемост от производствените фактори в дългосрочен план.

Какво следва? Първо наказателно дело

Въпреки сериозните констатации в доклада на анкетната комисия за нарушения по програмата, още не е ясно какво ще предприемат компетентните и отговорни институции.

Главният прокурор Георгиос Савидис заяви, че докладът е „първа стъпка в задълбочено разследване”. Той увери, че властите ще разгледат случаите, за които се препоръчва отнемане на гражданството, ще изправят нарушители пред съда и ще предприемат дисциплинарни мерки за нарушенията, когато това е доказано. Всъщност, възможността за отнемане на кипърското гражданство бе вкарана в закон едва с промените в сила от 18 август миналата година.

Отнемането на кипърския паспорт от роднините на инвеститори и ръководители на компании, които не са „пряко виновни” за тази ситуация, обаче може да се окаже „особено сложно“ заради кипърското и европейското законодателство, стана ясно от първите реакции на отговорните институции.

Първа проверка за наказателната и съдебна процедура, които могат да бъдат приложени в подобни случаи, ще стане започващото на 24 юни първо дело за нарушения по програмата „гражданство срещу инвестиции”. Пред наказателния съд ще се изправят 9 физически и юридически лица, които ще отговарят по общо 37 обвинения, включително за подправяне на държавни документи, разпространение на фалшиви документи, предоставяне на невярна информация и конспирация за измама.

Делото се отнася за натурализация на лице от Иран и неговите родители и възникна след заключенията на предишната комисия, която бе назначена от правителството, за проверка само на ограничен брой съмнителни случаи по програмата.

Сметната палата между бездействие и активност

В двойствено положение се намира главният одитор на Кипър /председателят на Сметната палата/ Одисеас Михаилидис, който също е наред да действа след изводите в доклада.

От една страна, анкетната комисия е доста критична към него, като констатира 4-годишно бездействие на одиторската служба по оспорваната програма. След одита, извършен през 2016 г. в Министерството на вътрешните работи, и без да бие аларма за сериозни нарушения, следващият интерес на Михаилидис се проявява чак през 2020 г. и то само по случая за възможен конфликт на интереси във връзка с натурализацията на президента Никос Анастасиадис.

В същото време Одисеас Михаилидис проявава бурна активност, като още от скандала при прекратяването на програмата миналата година той настоява многократно правителството да му предаде документите по „златните паспорти”, за да разследва нарушенията по програмата.

Правителството отказа заради стартиралото към този момент разследване на анкетната комисия, в която е включен висш служител от кабинета на главния одитор.

Публично известната война между президента Никос Анастасиадис и главния одитор Одисеас Михаилидис не само, че вече е институционална криза, но и доведе до безпрецедентното отхвърляне на проекта за държавен бюджет за 2021 г. в парламента. Държавните финансови сметки бяха използвани като „заложник” срещу правителството слред ултиматум от опозицията, че тя няма да гласува за бюджета, ако правителството не предаде „златните” досиета на главния одитор.

С интерес се очаква реакцията на Одисеас Михаилидис сега, тъй като редица въпроси – като липсващи държавни приходи от плащанията на кандидатите за гражданство, данъчно облагане на приходите от натурализации и други, са в неговите компетенции и не попадат директно в мандата за разследване на анкетната комисия.

Предизборни и следизборни вибрации

Политическите партии вече четат по свой, различен начин изводите в доклада и се стягат за следващи битки, въоръжени с него.

Прословутата програма „гражданство срещу инвестиции” стана най-големият политически препъникамък през последните месеци и едно от основните оръжия на опозицията в предизборната кампания за парламентарния вот, състоял се на 30 май.

„Златните паспорти” бяха главният коз на опозицията и от ляво, и от дясно в поредицата от удари с обвинения за корупция срещу правителството и управляващата дясноцентристка партия „Демократичен сбор” /ДИСИ/, която въпреки атаките отново стана първа политичесска сила в парламента.

Оповестяването на резултатите от разследването на анкетната комисия „затваря продължителен цикъл на политическо напрежение и токсичен климат, който беше насочен главно към президента и неговото правителство”, обяви в първата декларация още в понеделник говорителят на правителството Кириакос Кусиос. Той изрази и решимостта на управляващите за наказание на лица, замесени в установените нарушения и злоупотреби с Кипърската инвестиционна програма.

Президентът Никос Анастасиадис призна, че „има недостатъци и слабости” в програмата, които разследването е установило, но няма измами и престъпни действия от страна на правителството. Той заяви и че след внимателно проучване на констатациите няма да се поколебае да поеме политическа отговорност за допуснатото в мандата на неговия кабинет.

В същото време основната опозиционна партия – лявата АКЕЛ, видя в констататициите на анкетната комисия потвърждение на своята позиция, че правителството носи политическа вина. „От 2013 г. то е превърнало програмата в индустрия за продажба на паспорти, в която се откроява очевидният, скандален и явен конфликт на интереси на президента и членовете на неговото правителство”, подчертаха от партията в декларация.

Политически анализатори обаче оспорват, че оповестяването на резултатите от завършеното разследване „затваря страницата”, както вижда ситуацията правителството. Според всички оценки проведените на 30 май парламентарни избори са „репетиция” за изборите за президент след 2 години, през 2023 г., кампанията за които на практика вече започна. И несъмнено обвиненията за корупция и закононарушения заради „златните паспорти” отново ще са „на първа линия”.

Европейската комисия с „последно предупреждение” към Кипър

В разбунения от доклада обществен спор на острова за натурализациите се включи и Брюксел. В сряда /9 юни/ оттам съобщиха, че се предприемат по-нататъшни действия по производствата за нарушение срещу Кипър и Малта по отношение на техните програми за инвестиции в гражданство.

Еврокомисията обяви първия етап от наказателно производство срещу Кипър заради тази схема, като изпрати предупредително писмо на 20 октомври миналата година. През декември последва обратно писмо с отговора и обясненията на правителството.

Почти 6 месеца по-късно и след като програмата е прекратена, дойде нова европейска реакция. Еврокомисията посочва, че „въпреки, че Кипър отмени своята схема и спря да получава нови заявления на 1 ноември 2020 г., той продължава да обработва висящите заявления“, което за Брюксел е неприемливо и трябва да бъде преустановено. Затова тя решава да предприеме следващата стъпка в процедурата срещу Кипър, се казва в съобщението.

В новото „последно предупреждение” от Брюксел отново се повтарят изразяваните многократно досега аргументи – че, предлагайки гражданство в замяна на предварително определени плащания и инвестиции, Кипър не изпълнява задълженията си по европейския договор за предоставяне на гражданство на ЕС.

Никозия разполага с два месеца, за да предприеме необходимите мерки за преодоляване и справяне с опасенията на Еврокомисията. Ако отговорът не е задоволителен, Комисията може да отнесе случая до Съда на ЕС.

В отговор Министерството на вътрешните работи на Кипър заяви, че проучва мотивираното становище на Европейската комисия по отношение на „Кипърската инвестиционна програма”. С въпроса се занимава държавната Правна служба в сътрудничество с чуждестранни правни експерти. Правителството уверява, че ще отговори в рамките на дадения двумесечен срок.