Вятърните мощности ще произвеждат половината от цялата електроенергия в Европа през 2050 г.

Електрификацията на потреблението на енергия – пряка и косвена ще бъде най-икономичният и енергоефективен начин за намаляване на емисиите. Това сочи поредното изследване на Асоциацията за вятърна енергетика (Wind Europe) и Европейската платформа за иновации във вятърната енергетика (ETIPWind). Както е известно ЕС пое ангажимент за намаляване на емисиите от парникови газове с 55 % през 2030 г. спрямо 1990 г., което трябва да е в основата на постигането на климатична неутралност през 2050 г.

Според анализът, през 2050 г. електричеството в крайното потребление на енергия може да се увеличи от настоящите 25 % до 57 %. Освен това, 18 % ще бъдат електрифицирани „индиректно“ - става въпрос за зелен водород (9%) и неговите производни (газове и течности ). С други думи, електричеството – пряко и индиректно ще осигурява 75 % от крайното потребление на енергия, а тъй като и енергетиката ще бъде напълно декарбонизирана, съответно и тази част от крайното потребление ще е такава.

Според данните на авторите, които се позовават на „сценарий на Европейската комисия“, вятърната енергетика ще може да произвежда половината от цялата електроенергия в Европа през 2050 г., въпреки че потреблението на електричество ще нарасне повече от два пъти – до 6800 ТВтч от настоящите 2760 ТВтч.

В докладът се твърди, че в промишления сектор, електричеството ще може да покрива пряко 76 % от енергийните нужди, включително и топлината. Някои сектори като например производството на текстил, цветни метали, керамика, стъкло, хранителни стоки, хартия ще бъдат напълно електрифицирани.

Авторите смятат, че средната стойност на наземната вятърна енергия в Европа през 2030 г. ще бъде 33 евро за MWh, а офшорната (т.е. от морските вятърни мощности) – 48 евро.

Достъпността на вятърната енергетика и ръстът на потребление на електроенергия ще доведат до бързо увеличение н мощностите в този сектор. Според данните, мощностите на европейските вятърни електроцентрали на сушата през 2050 г. може да се увеличат до 1000 ГВт. За сравнение днес те са от порядъка на 165 ГВт. За офшорните се посочва очакван ръст до 300 ГВт.

Както отбелязва Elisabeth Brinton, изпълнителен вицепрезидент на Shell Renewables & Energy Solutions, докладът подчертава критичната роля, която ще играе вятърът от офшорните централи за постигане от ЕС на целите за климатична неутралност до 2050 г. В същото време се подчертава, че ще са необходими политически и технологични решения за изграждането на новата енергийна инфраструктура. 

Електрическата мрежа остава гръбнакът на енергийната система

Електрическата мрежа ще бъде гръбнакът на енергийната система, доминирана от възобновяемите енергийни източници. До 2050 г. възобновяемите енергии ще съставляват 81% от електроенергията. 

В докладът се твърде, че нулева енергийна система, работеща предимно на възобновяема електроенергия, може да остане надеждна и устойчива. В същото време се посочва, че европейската електрическа мрежа трябва да бъде разширена и оптимизирана както на сушата, така и в морето. 

В момента Европа инвестира 40 милиарда евро годишно в електропреносните мрежи. Годишните инвестиции за всички нива на напрежение трябва да се удвоят през следващите тридесет години до 66-80 млрд. евро годишно. Проектите за преносна инфраструктура днес редовно се бавят. Разрешаването и одобряването на проектите за инфраструктура за пренос трябва да бъдат рационализирани, като наред с това трябва са се прилага подход и за планиране на морски басейн за разполагането на офшорни вятърни мрежи.