Комерсант: Световният Росатом

„Росатом“ скоро ще представи на правителството план за развитие на нови атомни технологии до 2030 г. да сумата от 506 млрд. рубли, информира руското издание „Комерсант“. От тях около 150 млрд. рубли се предлага да бъдат отпуснати от бюджета. Една от целите на плана е – нарастване на експорта на ядрени технологии. Държавната корпорация иска да стартира серия от малки АЕЦ (до 55 МВт) с надежда в бъдеще да получи 20 % от тези проекти в света. Освен това „Росатом“ разчита да започне продажби на гориво за АЕЦ с чужд дизайн, за да стане лидер на международния пазар на ядрено гориво с дял от 24 %. Лобистката част от плана е насочена към подпомагане на глобалното разширяване на държавната корпорация, която има за цел включване на ядрената енергетика в дневния ред за климата. 

„Росатом“ е подготвил план за развитие на атомни технологии, който трябва да влезе в новата стратегия за социално-икономическо развитие на Русия до 2030 година.

Паспортът на проекта „Нова атомна енергетика“ е бил представен за оценка от работната група на Държавния съвет по енергетика („Комерсант“ притежава документът от 26 април ). Стойността се оценява на 506,34 млрд. рубли за 2021-2030 г., става ясно от публикацията на изданието.

От общата сума за инвестиции, се предлага 150,3 млрд. рубли да бъдат получени от федералния бюджет като се вземат предвид допълнителни 98 млрд. рубли, които по-рано не са били включени.

Останалата част от средствата ще бъдат покрити от непосочени извънбюджетни източници. Предполага се, че в скоро време проектът ще бъде представен пред правителството. От „Росатом“ и Министерство на енергетиката не са коментирали информацията на изданието.

Според публикацията, най-скъпата част от проекта е т.нар. „Малък атом“, която предвижда разработката и строителството на серия от АЕЦ с малка мощност. Стойността се оценява на сумата от 260 млрд. рубли, от които 39,15 млрд. рубли – от бюджета.

Според плана, към 31 декември 2028 година ще бъдат пуснати четири плаващи енергийни блока на реактори РИТМ-200 (55 МВт) за енергоснабдяване на Баймския  миннообогатителен комбинат. В края на декември 2030 г. се планира въвеждане на сушата на първата  АЕЦ с РИТМ-200Н: вероятно става въпрос за АЕЦ в Якутия за находището на злато в Кючутското находище на злато. Към края на 2030 г. „Росатом“ също разчита да доразработи и пусне пилотните инсталации „Шелф М“ (до 10 МВт) и „Елена АМ“ (топлинна мощност от 5 Гкал/ч, електрическа – до 400 кВт), които може да станат източници на енергия за далечните райони в страната.
„Росатом“ се надява да сключи първия експортен договор за АЕЦ с малка мощност в края на 2026 г., а към края на 2030 г. – за 6 енергийни блока. 

През 2030 г. държавната корпорация разчита да стане „лидер на световния пазара на малки АЕЦ с дял не по-малък от 20 %“.

Сега в света съществуват около 70 проекта за малки модулни АЕЦ (до 300 МВт) в различна степен на готовност. От тях 17 са руски. Досега в света е въведена само една малка АЕЦ – руската плаваща централа „Академик Ломоносов“ (70 МВт). В света се строят още три обекта – една централа в Аржентина (CAREME за 30 МВт) и две в Китай (HTR-PM за 200 МВт и ACP-100 за 125 МВт). 

Малките АЕЦ имат бъдеще в рамките на стратегия за декарбонизация, но не трябва да се очаква търговски успех през следващото десетилетие, смята Владимир Скляр от „ВТБ Капитал“. За пълноценни международни доставки предстои да се реши проблема с високата цена, предупреждава анализаторът. 

„Например проектът РИТМ-200 струва 4 хил. долара за 1 кВт, което е четири-пет пъти по-скъпо от ВЕИ по CAPEX и два пъти по-скъпо по себестойност на киловатчас“. 

Сред другите сложни въпроси е надеждността и безопасността. Чуждестранните клиенти искат да видят години или дори десетилетие на безопасна експлоатация на серийно производство като доказателство за безопасността на технологията, а на малките АЕЦ  им предстои да заработят такива часове, което затваря възможността за съществено търсене в средносрочно бъдеще, отбелязва Владимир Скляр. 

Втората посока на проекта на „Росатом“ е „Атом без отпадъци“ и се отнася за разработката на технология на затворен ядрено горивен цикъл и строителството на реактори на бързи неутрони. БРЕСТ-300 с оловен топлоносител се планира да бъде пуснат в края на декември 2027 г., а в края на 2030 г. да бъде готова проектната документация за БН-1200М с натриев топлоносител. Стойността на всички тези проекти е 222,65 млрд. рубли, от които 121,37 млрд. рубли са от извънбюджетни източници. 

Третата посока е за „Чист световен атом“. В този раздел се говори за плановете на Русия за доставка за чужбина на ядрено гориво за АЕЦ с чужд дизайн: през 2022 г. е планиран първият договор (едно пълно презареждане), а към края на 2030 г. – формирането на портфейл от четири договора и разширяване на базата на доставки на 18 блока PWR. Целта на „Росатом“ е през 2030 г. да има 24 % дял на световния пазар (сега – 17 %). „Росатом“ вече има търговски договор за доставката на „ТВС-квадрат“ за шведската АЕЦ „Рингхалс“, а също така и договор за пилотна промишлена експлоатация на гориво с един от операторите на АЕЦ в САЩ.

Сред задачите на „Росатом“ е и получаване на световно ниво на „потвърждение на възможността за признаване на атомната енергия в борбата с измененията на климата“.

Става въпрос за включването на атомната енергия в таксономията и други документи за климата. Общата стойност за тази цел е определена на 23,39 млрд. рубли, от които 10 млрд. рубли се предвижда да бъдат от бюджета.