Антон Иванов: Свеждането на енергетиката до управление на финансови потоци създава погрешна представа за проблемите

След средата на тази година ситуацията в енергийния сектор ще е значително променена, а наложителните действия – значително по-кардинални

Енергетика / Анализи / Интервюта
Маринела Арабаджиева
1412
article picture alt description

Енергийните възможности на национално ниво изглеждат все по-ограничени, но възможностите на локално ниво тепърва ще се разгръщат. За България остава проблемът със собствеността на енергийни активи за милиарди, които могат да станат ненужни. Става въпрос за активите в ТЕЦ Марица Изток 2 и свързани активи в мините. Стойността е трудно да се оцени сега, но вероятно ще е над 2 млрд. лв.

Свеждането на електроенергетиката до управление на финансови потоци е твърде ограничено и създава погрешна представа за проблемите в сектора. Такава представа подкрепя тезата, че ниските сметки за ток следва да са водещ принцип при взимане на решения, а надеждността на доставките е оставена като оперативна задача на дружествата. Без осигуряване на необходимите ресурси за поддръжка и планиране на устойчиви инвестиции, доставките на електрическа енергия у нас все повече ще зависят от регионалния пазар. Това казва в интервю за dir.bg и 3еNews енергийният експерт Антон Иванов.

Господин Иванов, през първите месеци на настоящата година сме свидетели на силен натиск върху европейските електроенергийни пазари. Основното обяснение е засилване на енергийния преход. Как се вписва България в тази картина?

Приемането на по-амбициозни цели за намаляване на въглеродните емисии към 2030 година от Европейския съюз в края на 2020 година определено допринесе за ръст на цените за емитиране на СО2 на европейската търговска платформа. Също така икономическото възстановяване, след критичния спад през миналата година, води до ускорено повишаване на цените на всички основни енергийни суровини. Като добавим, че в енергийния микс на Европа въглищата и природният газ продължават да играят основна роля, а именно при тях се плаща високата цена за емисиите, става ясно, че тенденцията за повишаване на цените на електроенергийните пазари е устойчива.

Поради високата степен на трансгранична свързаност на страната ни, референтните цени на едро у нас са и ще останат близки до средните за Европа.

Производството от въглища и природен газ на електрическа и топлинна енергия у нас страда от високите цени на изходни суровини и на СО2 емисии. Разликата между цените на едро и производствените цени на тези производители се покрива от потребителите у нас.

Може ли малко да разширите гледната точка - около енергийните възможности на България в тази ситуация и вечното недоволство на бизнеса срещу високите цени на електроенергията?

В този контекст се обсъждат най-вече две теми - ниските цени за бита, което съответства на разходите за доставка на ниско напрежение, и наличието на високи ценови добавки, които са свързани с компенсации за инвестиции в сектора или за политики за подкрепа.

Основният проблем, върху който се акцентира, е нуждата от добър баланс между прехвърляне на системните разходи между различните участници на пазара от производителя до потребителя. Засега позицията на бизнеса е насочена към изисквания за по-ефективно управление на енергийните дружества, но и за по-ефективно използване на разполагаемите финансови източници за развитие на сектора. Очаквам, обаче в обозримо бъдеще все повече да се използват възможностите на децентрализираното производство за задоволяване на нуждите на индустриални площадки.

Така че енергийните възможности на национално ниво изглеждат все по-ограничени, но възможностите на локално ниво тепърва ще се разгръщат. За България остава проблемът със собствеността на енергийни активи за милиарди, които могат да станат ненужни. Става въпрос за активите в ТЕЦ Марица Изток 2 и свързани активи в мините. Стойността е трудно да се оцени сега, но вероятно ще е над 2 млрд. лв.

Първоначалната пътна карта за реформи в енергетиката предвиждаше на 1 юни дългосрочните договори с двете американски централи да отпаднат и те да излязат на свободния пазар. Това обаче не се случи. Как предвиждате да продължи реформата в енергийния сектор след това забавяне?

След дълга, и не дотам прозрачна подготовка, през месец февруари тази година бяха публикувани за обществено обсъждане два документа - Енергийна Стратегия и План за изпълнение с график за приемане на мерки за премахване на установените регулаторни отклонения. С последния бяха "официализирани" идеите за реформи в сектора, при което ключова роля има т.нар. Механизъм за заплащане на капацитета. Именно този механизъм се сочеше за пътя за постигане на баланс, при който всички производители да работят при пазарни условия, но да се гарантират допълнителни плащания за осигуряване на необходимите капацитети, особено през зимния период. Още тогава беше ясно, че за да се случи всичко описано в Плана са необходими законови и нормативни изменения, както и че няма време за тях.

Практически сега е трудно да говорим за продължаване на реформата в сектора. По-скоро става дума за преоценка на базови допускания и формиране на нова рамка за работа на ключови дружества на пазара. Мисля, че ситуацията в сектора след средата на тази година ще е значително променена, а наложителните действия - значително по-кардинални.

Анализът на служебното ръководство на Министерство на енергетиката сочи, че моделът на действие на БЕХ е сбъркан - холдингът играе ролята на "банка" за финансиране на енергийните дружества, а не на стратегическа институция и води до дългова спирала. Това ли е причината за вътрешната задлъжнялост в сектора?

Когато беше създаден БЕХ, идеята беше посрещната топло в енергийните среди, защото се очакваше утвърждаване на нова мощна оперативна компания с пълноценно използване на ресурсите и компетенциите за развитие на производствените мощности и инфраструктура в сектора. Сега Холдингът има финансови компетенции и съответно се е ограничил до управление на финансови потоци, генерирани от съставните му дружества. Холдингът не е причина за дълговата спирала, но не помага за преодоляването й - напротив виждаме разширяване на финансовите спасителни мерки не само за въглищни централи, но и към топлофикационни дружества, чието оздравяване е твърде проблематично.

Мисля, че свеждането на електроенергетиката до управление на финансови потоци е твърде ограничено и създава погрешна представа за проблемите в сектора. Такава представа подкрепя тезата, че ниските сметки за ток следва да са водещ принцип при взимане на решения, а надеждността на доставките е оставена като оперативна задача на дружествата. Без осигуряване на необходимите ресурси за поддръжка и планиране на устойчиви инвестиции, доставките на електрическа енергия у нас все повече ще зависят от регионалния пазар.

Има ли шанс за преодоляване на дефицита от над 2 млрд. лева в НЕК?

Фактически задълженията на дружеството към 31.12.2020 възлиза на 4 051 милиона лева, като в тази сума влиза дефицита, свързан с регулаторната дейност на Дружеството, който се оценява на 2 262 милиона лева. По този повод у нас използваме терминологично израза "регулаторен дефицит", което само по себе си е дълбоко противоречиво и дава негативна оценка за работата както на собственика на Дружеството, така и за регулатора. Сега заложеният в закона за енергетиката принцип за осигуряване на баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите се прилага с преимуществената защита на краткосрочните интереси на клиентите.

При този модел на ценово регулиране и стратегическо управление на държавната собственост, е трудно да се види изхода от негативната спирала. Въпреки, че беше създаден специален Фонд за Сигурност на енергийната система, на когото беше възложена задача за компенсиране разходите на обществения доставчик (НЕК), дефицитите в системата се повишават. Ясно е, че без радикални действия за оздравяване няма да може да се продължи стария модел на работа.

Такива радикални промени се обсъждат отдавна и включват разделяне на дейностите по лицензии и отделяне на функцията на НЕК като обществен доставчик, преоформяне на задълженията на НЕК по дългосрочните договори и извеждане от НЕК на неефективните инвестиции в ядрени мощности. Сега е дошло време такива промени да се приложат, но липсата на стратегическа рамка за действия е твърде осезателна и насочва към частични решения без видим ефект.

Засилва се натиска върху "Булгартрансгаз" и в частност върху "Балкански поток". Защо? Фатална ли е ситуацията при това дружество?

"Газовата" тема изисква отделно подробно обсъждане, но в рамките на БЕХ развитието на електроенергийния сектор и на газовия сектор имат взаимно влияние. До скоро "Булгартрансгаз" беше нетен вносител в общия баланс на БЕХ, но новите проекти ще променят това за дълго. По отношение за самото дружество вероятно променената финансова рамка няма да е критична, но на по-високо корпоративно ниво се създават допълнителни затруднения при управление на финансовите потоци.

Пак с оглед на горните въпроси бих искала да попитам дали има шанс да се вместим в разчетите за "пълна либерализация" до 2025 година?

Пълната либерализация на пазара на едро следваше да се случи до средата на 2021 година, но дори да се забави, то няма да е с повече от година, защото вече са поети редица ангажименти в тази посока. Текущият процес на извеждане на голям брой малки стопански обекти също ще завърши през тази година, но е добре да се анализира опита от работата с тези 300 000 потребителя, която определено не беше подготвена добре.

Когато говорим за 2025 година, това е по отношение на пазара на дребно и по-точно този за битовите потребители. За да се случи реформата в този пазарен сектор, много е важно да се осъществи цялостна промяна в подхода за защита на енергийно уязвимите потребители. Тази тема е обсъждана дълго, но липсата на подготовка за необходимите законови рамки, ме кара да мисля, че отново ще се търси отлагане до последния възможен срок, т.е. до 2024 година. Сега с излизане на свободен пазар на стопанските потребители се видя, че има нужда от значително по-голям ангажимент от страна на Държавата, а когато говорим за битовите потребители, то следва да се подготви процес, обхващащ над 3 милиона потребителя.

За съжаление поредното отлагане на пазарното преориентиране води само до негативи - трупане на дългове в системата и забавяне на широкото навлизане на новите технологии. Последното е много важно, защото сега се случва в Европа и има целево финансиране, като е необходимо и привличане на частно и заемно финансиране. При настоящите ниски цени на електрическата енергия за всички битови потребители липсват необходимите условия за масово прилагане на мерки за енергийна ефективност, но и внедряване на интелигентните технологии и чисто енергийно производство близко до дома. След няколко години фондовете за подпомагане ще бъдат значително намалени, цените по заемите по-високи, а технологичното производство - усвоено в други страни.

Важно е да се подчертава, че пазарната среда е важно условие за икономическо развитие, което следва да е основната цел.

Очевидно нито на дружествата, нито на енергийният регулатор ще е лесно през новия регулаторен период. Как преценявате създадената ситуация? Няма ли опасност този тънък баланс, който се поддържа в един момент да бъде нарушен от една страна, заради обедняването по време на пандемията на основни групи от населението и от друга, заради стесняването на разходите на енергийните дружества?

Надявам се да се намери достатъчна управленска решителност, за да не се допусне нарушаване на "тънкия баланс". Липсата на готовност за работа по план за постепенен преход е твърде опасна.

Прогнозирането е трудна работа, но с оглед на случващото се как виждате бъдещето на електроенергийния пазар в България?

Самият електроенергиен пазар се развива добре - страната ни успешно се интегрира на регионалните и Европейски пазарни платформи, а електроенергийната ни свързаност е с доста висок капацитет. Тук въпросът по-скоро е, дали при необходимост ще може да разчитаме на енергийна помощ от вън, но ми е трудно да отговоря на него.

Не е добре да се остави Енергетиката на чисто пазарните сили, а е необходимо да се осигурява надеждността на инфраструктурата и непрекъснатост на доставките при всички условия. Сега липсва план за системно развитие, по който хилядите специалисти в сектора да работят, за да не се допуснат критични ситуации през зимата. Това е сектор, в който заложените идеи днес могат да дадат резултат след десетилетие.

Кои са възпиращите фактори в българската енергетика - и в миналото, и очертаващите се днес?

Допуснахме инвестиции, които предизвикаха остра реакция, а след 2013 година търсенето на решения се ограничаваше единствено до поддържане на ниски цени за битовите потребители. Сега натрупаните дългове пречат за развитието на нови мощности, а печеливши дружества в сектора осигуряват единствено покриване на загубите. За съжаление, държавата не се оказа добър собственик на активи за милиарди.

Стъпките, които трябва да бъдат предприети от един следващ парламент и правителство вероятно са много. Все пак кои, според вас трябва да бъдат основни?

Следва да се преоцени анализът на системната адекватност и да се обосноват действия за работа до 2025 година, когато възможностите за предоставяне на допустима държавна помощ ще бъдат силно ограничени. До тогава е важно да се започнат алтернативни проекти, които да оформят новия облик на енергийната ни система след 2030 година. Няма да може да се продължи без привличане на свеж финансов ресурс за инвестиции, така че вероятно ще е необходимо да се намали държавното участие в собствеността на енергийните дружества.

Една разумна алтернатива за енергиен преход е да бъде подкрепена децентрализацията при производството и потреблението на електрическа енергия, но за това също е необходимо време. Възможностите за локални решения вече са на пазара, но следва да се подкрепят инициативи за създаване на енергийни кооперативи или индустриални зони с висока степен на собствено производство. Не трябва да се забравя, че общините могат да бъдат моста от централизирани към локално енергийни решения, но те също имат нужда от подпомагане.

Ако се върви по сегашния път на забавени реформи рискуваме ли да останем на опашката в енергийния преход?

Ние сме на опашката в енергийния преход, но дали това ще продължава зависи от нас. При наличие на значителен финансов ресурс по Плана за възстановяване и устойчивост, може да се планира и реализира промяна, която да се основава на новите технологии. Но такава промяна не е само "енергийна". Необходимо е последователна подкрепа за вериги на доставките, които се реализират у нас. Най-лошият сценарий е да останем потребители на нови технологии, които се произвеждат другаде. Енергетиката е инфраструктура и работи добре, когато е в синхрон с икономиката.

Трябва ли да бъде изхвърлен популизмът от този сектор и как да стане това? Какво трябва да знае обществото?

Не смятам, че политиката на най-ниската цена на тока е полезна. Тя води до декапитализация на енергийния сектор и загуба на предимства, които бяха създадени у нас назад в годините. Социалната защита следва да се простира в рамките на нужното, но не и като доминираща политика, която не отчита икономическите реалности. Уверен съм, че обществото е наясно, че всяка стока на пазара има своята цена, и че електрическата енергия също е стока. Колкото повече спекулираме с базови фактори, толкова по-висока цена ще плащаме след време.

Интервюто е публикувано първо в dir.bg

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща