Навършиха се 33 г. от ядрената авария в АЕЦ "Чернобил"

Енергетика / Свят
Георги Велев
1155
article picture alt description

Преди 33 години, на 26 април 1986 г.,  се случва една от най-големите ядрени катастрофи в историята на човечеството - избухва четвърти реактор на съветския АЕЦ Чернобил. Причината за инцидента се крие в експеримент, целящ да провери работата на реактора при затруднени условия. По-специално екипът е трябвало да тества самозахранващата му система. Учението е продиктувано от инцидент, станал няколко години по-рано, при който израелска ракета удря иракска атомна централа, строяща се със същия тип РБМК реактор.

Персоналът на АЕЦ Чернобил решава да имитира авария в електросистемата на Украйна, при която реакторът и неговото управление не получават ток отвън. Въртящият се по инерция вал на турбината би трябвало да произвежда ток още няколко часа, достатъчен за собствените нужди на реактора. През тези няколко часа персоналът трябва да изключи реактора.

Тестът

При теста управляващите графитни пръти, които регулират скоростта на ядрената реакция, са извадени от активната зона на реактора над допустимата височина според инструкциите за безопасност. Циркулацията на охлаждащата вода в реактора бива намалена, в резултат на което се образуват парни джобове в тръбите, пренасящи охладителната течност.

Заради повишената температура мощността бързо се увеличава. Операторите опитват да спрат реактора като нареждат ръчно спиране - бързо и пълно вкарване на управляващите реакцията графитни пръти в реактора.

Бавната скорост на механизма, задвижващ прътите и тяхното изваждане над допустимото преди това са една от причината за катастрофата.
Другата по-съществена причина е конструктивна грешка в дизайна на реактора, комбинирана със създалите се преди това парни джобове. Оказва се, че при подобна ситуация вкарването на графитните пръти увеличава, а не забавя скоростта на реакцията.

По време на строежа на централата КГБ подава няколко доклада за процедурни нарушения в изграждането, които обаче са подминати безмълвно.

Активирането на аварийната защита става в 01 ч. 23 мин. 40 сек. на 26 април. Взривът се случва едва 20 секунди по-късно.

Автоматичната аварийна система, заливаща реактора с вода, също е била дезактивирана заради експеримента, като дезактивирането е станало по меко казано странен начин - чрез отстраняване на електрическите връзки на системата. Заради това е било невъзможно тя да се активира бързо след първите видими белези на задаващата се катастрофа.

В рамките на няколко секунди мощността на реактора скача многократно повече от мощността в нормален режим. Прътите с ядрено гориво започват да се топят, а налягането на парата бързо се увеличава и предизвиква голям взрив. Този взрив изхвърля и разрушава капака на реактора, тежащ 1200 тона, счупва охладителните тръби и разрушава част от покрива. Когато въздухът влиза в съприкосновение с графитните пръти във вътрешността на реактора те се възпламеняват.
Последвалото радиоактивно замърсяване е резултат предимно от огъня, който разпръсква радиоактивните частици в атмосферата.

Счита се, че процедурните нарушения и конструкционните недостатъци на реактора са основната причина за инцидента. Роля играе и недостатъчната комуникация между операторите и служителите, отговарящи за безопасността.

Будните хора в Припят виждат ярко сияние над 4-ти реактор. Те стават първите свидетели на катастрофата.

Борбата с радиацията

Последвалата битка с ядрената катастрофа е много тежка. Разтопеният графит, ядрено гориво и други материали образували своеобразна лава с температура от 1200°C. Ако тя влезе в досег с вода, то можела до последва много по-сериозна, дори ядрена експлозия.

Доброволци копаят тунели буквално под реактора, като там се излива течен азот. Над реактора летят хеликоптери, а по покрива работници разчистват отломките и правят приготовления за построяването на бетонен "похлупак". Максимално допустимото време, за което може да се работи там е само 2 минути. В следствие от радиацията много от електрониката дефектира, което допълнително затруднява трудът на "ликвидаторите".

Според данни на Украинското министерство общият брой на "ликвидатори", участвали в справянето с последствията от аварията, достига 650 000 души. От тях около 25 000 са починали под 40 година възраст, а 200 000 са обявени за инвалиди.

В последствие реакторът е "облицован" с пясъчни торби, олово и облян с борна киселина. През декември 1986 е завършен и бетонният саркофаг, а в края на 2016 година бе завършен новият саркофаг, който ще предпазва централата до 2116 година.

Информацията

Жителите на намиращият се само на 3 километра от АЕЦ-а град Припят не са уведомени веднага за катастрофата и на практика прекарват целия 26 април в неведение за станалото. Много от тях започват да чувстват главоболие и да усещат странен металичен вкус в устата си.

В 11 часа преди обед на 27 април по високоговорителите на град Припят звучи съобщение, известяващо хората за аварията. Гласът съобщава, че ще бъде извършена временна евакуация на жителите, като автобусите ще очакват жителите на града в 14 часа следобед.
В 9 часа вечерта на 28 април в ефира на предаването "Время" на Първи канал в Съветския съюз само за 20 секунди е съобщено за аварията. "В Чернобилската АЕЦ е станала авария. Един от реакторите е повреден. Последиците от инцидента се отстраняват. Предоставя се помощ на засегнатите хора. Съставена е разследваща комисия", гласи заявената информация.

Международните новинарски емисии съобщили за трагедията по същото време, като базирали информацията си на доклади за повишена радиация, засечена от Швеция.

На спешно заседание на Политбюро на КПСС, свикано на 30 април, било решено майските тържества в Киев, Москва и останалите градове в европейската част на СССР да се проведат, като времетраенето им бъде намалено с един час.
В крайна сметка над 100 000 души напускат родните си места, а около Припят е формирана широка зона, забранена за достъп.

У нас - празник за 1 май и пълно информационно затъмнение

В България също има информационно затъмнение, като за аварията е съобщено чак 3 дни след нея. Не са взети мерки за предпазване на населението, а много от хората участват в манифестациите за 1-ви май. Манифестиращите тогава си спомнят, че в София дори се е изсипал дъжд в този ден, а хората са били изпратени да крачат бодро по жълтите павета под дъжда. Никой не е предупредил и хората тогава да спрат да консумират свежи салати и други хранителни продукти.
Информацията е била известна само на ограничен кръг хора от политческия елит, частите в радиозаглушителните станции и част от персонала на АЕЦ "Козлодуй". Уредите тогава са отчели повишена радиация, но партията в София не е разрешила обявяването на данните.

Равносметката

Около 0.1% от населението на Земята е пряко засегнато и около 1% е косвено пострадало от аварията.Случаите на рак нарастват значително, особено в териториите, в които е паднал радиоактивен дъжд. Най-големи щети понася Беларус, към където се насочва най-смъртоносния радиоактивен облак.

Катастрофата повлиява и на дизайна на новото поколение ядрени реактори и променя процедурите за работа в АЕЦ, като целта е подобен инцидент да се повтори никога.

Противно на разпространеното мнение обаче, докато в Припят не живее никой, в Чернобил все още живеят около 500 човека, като на улиците и в сградите нивата на радиация са сходни с тези в София, заради направеното почистване. В момента хиляди туристи се стичат всяка година на екскурзия в града и околностите му. Достъпът до централата остава силно ограничен.

Любопитно е, че докато 4-ти блок на чернобилската АЕЦ е разрушен, а централата - радиоактивна, то останалите първи, втори и трети блок продължават да функционират. Всъщност Чернобилската АЕЦ произвежда електричество до самият край на 2000 година, но и сега има специалисти, чиято работа включва посещение на авариралата централа.

Чернобил вече е природен резерват

33 години по-късно отцепената 30-километрова зона около АЕЦ Чернобил се е превърнала в същински природен резерват.

Забележителният обрат в района кара учените да смятат, че радиационното замърсяване не пречи на дивия свят да процъфтява. Наблюдава изобилие от различни видове елени, лосове и диви прасета, като броят им е приблизително същият като в 4 незасегнати от радиация природни резервата в района.

Популацията на вълци в отцепената зона на Чернобил е 7 пъти по-висока спрямо тази в природните резервати в региона, показват още данните на проучването.

Тези данни карат някои учени да заключат, че човешкото въздействие е много по-опасно за животинското царство от радиационното.

След аварията, на 45 км от Припят е построен град Славутич, който подслонява по-голямата част от евакуираните жители на Припят.


Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Свят:

Предишна
Следваща