Пазарите на акции в Западна Европа затвориха във вторник с преобладаващи печалби

Повечето от фондовите индекси в Западна Европа се повишиха във вторник благодарение на подобрените настроения на инвеститорите на световните пазари, поради спадналите страхове около инфлацията. Някои от индикаторите достигнаха до обед рекордно високи стойности, следвайки възходящия тренд на пазарите в Азия и старта на търговията на „Уолстрийт“ в Ню Йорк.

Изявленията на някои представители от борда на Федералния резерв на САЩ (Фед) успокоиха притесненията на инвеститорите, че нарастващият инфлационен натиск може да доведе до рязко затягане на паричната политика първо в САЩ, а след това и в Европа, отбелязва MarketWatch. Повишаването на инфлацията се счита за основна причина за повишената нестабилност, която се наблюдава на фондовия пазар след публикуването на априлските данни за динамиката на потребителските цени в САЩ миналата сряда. Резкият скок до 4.2 на сто на инфлацията през април породиха опасения, че Фед може да отмени паричните стимули по-рано от очакваното.

От този момент нататък представители на Фед, с редки изключения, уверяват, че увеличаването на инфлацията за временно.

Пазарите получиха подкрепа и от спадналия брой на заразени от COVID-19 в света до най-ниското си ниво от юни насам, вкл. и Индия, която е сред трите най-засегнати страни в света от пандемията. Нарастването се водеше от технологичните акции и компаниите, свързани със здравеопазването.

Германската икономика се е свила с 1.8% през първото тримесечие на 2021 г. в сравнение с предходните три месеца, показаха окончателните данни на Федералната статистическа служба на Федерална република Германия (Destatis), обявени във вторник. Преди това Destatis обяви, че БВП е спаднал с 1.7% през последното тримесечие, затова днешните данни разочароваха инвеститорите. На годишна база БВП на Германия намалява с 3.1% (предварителна оценка беше за спад от 3%).

След известно възстановяване през втората половина на 2020 г. икономиката на страната се върна в рецесия по-рано тази година на фона на кризата, причинена от пандемията COVID-1. "Постоянните и донякъде засилени ограничения за ограничаване на пандемията на коронавирус са засегнали особено потреблението на домакинствата", се казва в прессъобщението на Destatis.

Потребителските разходи в Германия през януари-март са намалели с 5.4% в сравнение с предходното тримесечие, бизнес инвестициите в оборудване са намалели с 0.2%. В същото време инвестициите в строителния сектор са нараснали с 1.1%, държавните разходи - с 0.2%. Увеличава се и обемът на външната търговия на страната през отчетния период. Вносът на стоки и услуги скочи с 3,8% спрямо четвъртото тримесечие на миналата година, износът - с 1.8%.

През октомври-декември 2020 г. германската икономика е нараснала с 0.5% в сравнение с предходното тримесечие. На годишна база спадът на БВП е 3.3%.

Междувременно индексът на доверие на германските предприемачи в икономиката на страната през май се повиши до най-високото си ниво през последните две години. Стойността на показателя, изчислена от Мюнхенския институт за икономически изследвания Ifo, се е увеличил до 99.2 пункта този месец в сравнение с ревизираните 96.6 пункта през април. Експертите, анкетирани от Trading Economics, прогнозираха по-малко увеличение на показателя до 98.2 пункта.

Огромните заеми, които Великобритания тегли, са започнали да намаляват миналия месец за първи път от началото на пандемията от COVID-19 на фона на подобрената икономическа перспектива. Това означава потенциално по-бързо укрепване на държавните финанси, предаде „Ройтерс“.

Нетното кредитиране в държавния сектор през април възлиза на 31.7 милиарда лири (44.9 млрд. долара), сочат днешните официални данни, спрямо рекордните 47.3 милиарда лири година по-рано, когато държавните финанси усетиха най-големия удар на пандемията. През последната година британското правителство харчеше усилено за здравни мерки по ограничаване на последиците от коронавируса, както и за гаранции за заплати, за да спре скока на безработицата по време на най-силния икономически спад от над 300 години, и промяната веднага беше оценена от фондовата борса в Лондон, където основният индекс FTSE 100 се повиши, след като стартира на „червена“ територия.

До обед общият европейски индекс, в който са включени 600-те най-ликвидни компании в Западна Европа, STOXX 600 нарасна с 0.39%, достигайки исторически връх, а от националните измерители на „сините чипове“ с най-висок ръст беше германският DAX (+0.77%), също достигайки рекордно ниво, следван от италианския FTSE MIB (+0.27%), испанския IBEX 35 (+0.19%), френския САС (+0.06%) и британския FTSE 100 (+0.01%). Въпреки че следобед някои индекси забавиха растежа си, повечето затвориха на печалба.

Източник: MarketWatch

От таблицата по-горе е видно, че с най-голям дневен ръст завърши германският индекс DAX, а eдинствен с понижение затвори британският FTSE 100.

Акциите на Deutsche Wohnen заеха лидерска позиция по поскъпване сред компонентите на STOXX 600, като скочиха с 15.71% след новината, че Vonovia, най-голямата компания за управление на жилищни недвижими имоти в Германия, се е съгласила да придобие конкурента си за 19.08 млрд. евро милиарда долара. Сделката ще създаде най-големия играч в Европа на пазара на жилищни имоти. Новата компанията ще управлява имоти на стойност около 90 милиарда евро с пазарна капитализация от около 45 милиарда евро. Затова пък книжата на Vonovia спаднаха с 6.12% и бяха сред лидерите по понижение.

Четвърто поредно дневно понижение отчитат акциите на британската Trainline, които се понижиха с 8.28% и слязоха на дъното на STOXX 600. Компанията, която притежава платформата за продажба на билети, продължава да търпи загуби след приемането от правителството на Великобритания на амбициозен план за реформа в железопътния транспорт, който предвижда държавата да създаде своя платформа за продажба на билети за влак.

Сред печелившите бяха и акциите на френската компания Louis Vuitton (LVMH), които поскъпнаха с 1.04%, след като списание Forbes обяви, че мажоритарният собственик на компанията на модни дрехи и аксесоари Бернан Арно е излязъл начело в класацията на най-богатите хора в света, изпреварвайки предишния лидер - основателя на Amazon Джеф Безос.

От март 2020 г. богатството на Арно се е увеличило с над 110 млрд. долара и възлиза на 186.3 млрд. долара. Заелият второ място Безос притежава 186 млрд. долара, основателят на Tesla и SpaceX Илон Мъск заема третото място в класацията на Forbes, състоянието му се оценява на 147.3 милиарда долара.

Органът за защита на конкуренцията и пазарите (CMA) на Обединеното кралство заяви във вторник, че открива консултация относно планираното поглъщане от AstraZeneca за 39 млрд. долара на американската фармацевтична компания Alexion Pharmaceuticals, за да определи дали това ще повлияе неблагоприятно на конкуренцията. След новината, която се очакваше, тъй като антимополните органи на САЩ и Канада вече се произнесоха, цената на акциите на британско-шведската фармцвтична компания първоначално поскъпнаха, но в крайна сметка затвориха търговията в Лондон с понижение от 0.82%.  

Фармацевтичната група AstraZeneca, един от най-големите производители на ваксини срещу COVID-19, обяви през декември споразумение за придобиване на Alexion и портфолиото от лекарства за редки болести, като бестселъра Soliris, в опит за диверсификация от основния си бизнес лекарствата за борба с рака в отделна компания. Сделката, която ще бъде финансирана с увеличение на капитала на стойност 25 млрд. долара, след като бъде сключена, беше одобрена от акционерите на AstraZeneca преди две седмици.