Технологиите за улавяне на въглерод могат да помогнат за намаляване на емисиите, като същевременно гарантират сигурността на доставките

Енергетика / България
3E news
711
article picture alt description

Публикация от блогът на AES България

Бързото развитие на климатичната криза кара световните лидери да отделят повече внимание на своята стратегия за постигане на климатична неутралност и да преценят дали очакваните резултати ще бъдат достатъчни, за да доведат до промяна. Европейският съюз имаше ключова роля в ранните действия, насочени към зеления преход. В края на 2019 г. Европейската комисия публикува Европейската зелена сделка, съдържаща пътна карта за постигане на устойчива икономика на Европейския съюз(EC). Като конкретни мерки, ЕС си постави амбициозната цел да бъде първият в света климатично неутрален континент до 2050 г., като междинната цел е намаляване с 40% емисиите парникови газове до 2030 г[1]. Наскоро Съветът и Европейският парламент постигнаха временно споразумение относно европейския закон за климата, повишавайки целта за намаляване до 2030 г. на поне 55%[2]. След стартирането на Европейската Зелена сделка, ЕС предложи няколко стратегии за използване на различни технологии, които подкрепят тази цел, често с акцент върху възобновяемата енергия.

Предвид предизвикателствата, породени от изменението на климата, нивото на емисиите на CO2 трябва да бъде намалено. Сред технологиите, играещи роля в по-широката гама от възможности за постигане на целите за климата, определени от Европейската комисия, технологиите за улавяне и съхранение на въглерод (CCUS) са особено привлекателни за някои сектори на индустрията и пазари, разчитащи силно на производството на енергия, базирано на фосилни горива за покриване на нуждите от електроенергия. Улавянето на въглерод и секвестрацията (CCS) включват методи и технологии за отстраняване на CO2 от промишленото производство чрез улавяне, транспортиране и съхранение в подземни хранилища на тези емисии.

Европейската комисия призна технологиите за улавяне на въглерод като „решаващи за постигането на целите за климата до 2050 г.“. Чрез мрежи като CCUS Project Network[3] и CO2 Value Europe заинтересованите страни имат за цел да повишат осведомеността за различните проекти с внедряването на CCUS и напредъка на тези технологии. Международната агенция по енергетика (IEA) заяви, че технологиите за улавяне на въглерод „са от решаващо значение за поставянето на енергийните системи по целия свят в устойчив курс“[4].

В момента проектите за улавяне на въглерод се разработват главно в Западна Европа (например Великобритания, Нидерландия и Норвегия). В Югоизточна Европа „Хоризонт 2020“ - рамковата програма на ЕС за научни изследвания и иновации, финансира само един проект в Гърция (вижте тук). Основните проекти се отнасят до технологията CCS, приложена към инфраструктури, транспортни проекти, промишлени обекти и в по-малка степен електроцентрали. Например проектът CCS Северно сияние в Норвегия е част от норвежкия широкомащабен CCS проект, включително улавяне на CO2 от промишлени източници за улавяне във фиордния регион на Осло (цимент и  енергия от отпадъци) и доставка на течен CO2 от тези индустриални обекти за улавяне до наземния терминал на западното крайбрежие на Норвегия. Оттам втечненият CO2 ще бъде транспортиран по тръбопровод до хранилище в Северно море за постоянно подземно съхранение.

Важна особеност на CCS е, че те могат да бъдат приложени към съществуващите технологии. Това би позволило продължаване на дейностите на въглищните инсталации и съответно експлоатацията на лигнитни мини чрез използване на CCS в тези централи. Това прави CCS особено привлекателен за минимизиране на социалното въздействие на прехода към зелена енергия. Освен това, докато се правят планове за преход към по-екологични източници на енергия, държавите все още могат да разчитат на съществуващите мощности за производство на топлинна енергия, за да поддържат едновременно надеждно производство на енергия, сигурност на доставките и енергийна независимост.

Инвестициите в CCS са жизнеспособна и рентабилна възможност за премахване на големите такси, които бизнесите заплащат за генерираните от тях емисии CO2. Проучването на казуса с българските ТЕЦ, ако те бъдат модернизирани със CCS, установява, че „опцията за улавяне на въглерод изглежда жизнеспособна и привлекателна за централите в Марица Изток и заслужава по-нататъшна оценка за конкретния обект“[5]. Модернизирането със CCS ще включва инсталиране на устройства за улавяне на въглерод в съоръженията за производство на електроенергия, изграждането на тръбопроводи за транспортиране и постоянно съхранение на CO2. Продължаването на експлоатацията на централите ще им позволи да продължат своята работа за осигуряването на надеждна енергийна мрежа и ще запазят заетостта на 15 000 души.

Наскоро районът на Марица беше определен като един от трите региона в България с геоложки характеристики, подходящи за съхранение на CO2. На тази основа Минно-геоложкият университет подготви подробно предложение за техническо проучване, за да се проучи възможността за съхранение на CO2 в региона (на разстояние до 100 км). По-близкото място за съхранение би позволило по-лесно внедряване на CCS технология в Маришкия басейн.

Алтернатива на съхранението на въглерода е неговата утилизация, което също може да играе роля в по-широкия спектър от технологии за постигане на целите за климата, определени от Европейската комисия. Привлекателността на улавянето и използването на въглерод (CCU) е отчасти произтичаща от техния жизнеспособен бизнес модел и потенциалната икономическа стойност, която те представляват; може също така да създаде синергия с възобновяеми източници като водород от възобновяеми източници за производство на горива. Един от начините за преработване на CO2 е минерализацията, която се състои в трансформиране на CO2 в стабилен и съхраняем страничен продукт, като калциев карбонат.

Друг начин е производството на синтетични газове, използвани в промишлени процеси, като CO или метанол. Въпреки че тези технологии са доказани в малък мащаб, следващата стъпка е тяхното внедряване в търговски мащаб. CCU представлява потенциален начин за AES Гълъбово да продължи да осигурява надеждна енергия и да гарантира сигурност на доставките. Трябва да се извършат повече оценки и дискусии около CCUS и са необходими допълнителни подобрения в политиките и технологиите за CCUS и ценообразуването на въглерода. От решаващо значение е, че тази технология може да помогне за намаляване на емисиите, като същевременно позволява оцеляването на ТЕЦ-ове, които гарантират сигурност на доставките. Това може да помогне по пътя към по-зелено бъдеще.

 


[1] Сравнено с нивата на емисиите парникови газове през 1990 г. Може да се види тук: https://ec.europa.eu/clima/policies/strategies/2030_en

[2] Юроактив, 21 април 2021. Може да се види тук: https://www.euractiv.com/section/climate-environment/news/breakthrough-as-eu-negotiators-clinch-deal-on-european-climate-law/

[3] CCUS Projects Network, 2021. Може да се види тук: https://www.ccusnetwork.eu/

[4] Международна агенция по енергетика, 2021 г. Може да се види тук: https://www.iea.org/commentaries/is-carbon-capture-too-expensive

[5] Проучване на централите в България. Изготвено от Leonardo Technologies, Inc за Министерство на енергетиката на САЩ, Дирекция за енергия от изкопаеми горива, април 2020

 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща