Поне 20 на сто от работните места в България могат да са организирани дистанционно и след пандемията

Икономика / България
3E news
403
article picture alt description

Поне 20 процента от работните места в България биха могли да бъдат организирани дистанционно и след пандемията, коментира директорът на Балканския институт по труда и социалната политика Иван Нейков, цитиран от БТА. Според него дистанционната работа не трябва да се възприема само като антикризисна и антипандемична мярка. България е на последно място по дял на работещите от вкъщи, показват последните данни на Евростат. С едва 1,2 процента страната ни се нарежда на дъното на класацията в ЕС. Общо 12,3 на сто от заетите европейци на възраст 15-64 години са работили от дома си през 2020 година.
По думите на Нейков, статистиката за България би била по-различна, ако се отчете и 2021 година, тъй като у нас едва през втората половина на миналата година започна да се въвежда по-смело дистанционната заетост. Работата от разстояние съществува в нашето законодателство от 11 години, но пандемията ускори процесите и промени нагласите на бизнеса и на работниците, смята експертът.

Бъдещето е във смесения режим на работа


Иван Нейков прогнозира, че в бъдеще ще се работи на смесени режими във фирмите - някои от местата ще са дистанционни, а други традиционни. Работата от разстояние не може да се въведе на 100 процента за всички работни места в предприятието, както няма да остане и на 100 процента традиционната заетост с присъствие на всички работници в офиса, във фирмата, посочи той. 

Дистанционната работа дава възможност на работниците да съчетават професионалните с личните ангажименти

Пандемията от COVID-19 показа предимствата на дистанционната работа - тя е изключително изгодна икономически за предприятията, защото се спестяват разходи, както за работодателите, които не създават работни места на площадката на предприятието, така и за онези, които вече са създали работни места там, но за периода на работа от разстояние не поддържат оборудването и нямат разходи за електричество и др., смята експертът. Дистанционната работа дава възможност на работниците да съчетават професионалните с личните ангажименти, каза още Иван Нейков. По думите му, работодателите са променили и нагласите, че работникът трябва да е на място, за да бъде контролиран. 

Правото на изключване след края на работния ден трябва да е уредено законодателно

Пандемията показа, че работата от разстояние има икономически и социален потенциал, но за времето, в което тя придоби по-голяма масовост, стана ясно, че и законодателството трябва да се адаптира към новите форми на труд, коментира експертът. То трябва изрично да регламентира трудовата злополука при работа от вкъщи. 
Няма яснота и какво се прави с разходите, които правят хората при работа от вкъщи. При заетост в офиса през зимата, хората могат да изключат кранчето на парното, но при работа от вкъщи, това няма как да се случи. Не е и регламентирано и чия е отговорността електроинсталацията в дома да е изрядна, кой плаща разходите за интернет, посочи Нейков.
По думите му, експертите предлагат да има специално обучение за работниците как да работят от дома, има и предложения работодателите да правят задължителни застраховки за трудова злополука на всички служители, които се трудят дистанционно. Правото на изключване след края на работния ден също трябва да е уредено законодателно, коментира експертът.

На пазара на труда да се въведе пазарно ориентиране каквото към момента няма

Според Иван Нейков, огромното предизвикателство пред българския пазар на труда е да се въведе професионално ориентиране, каквото в момента няма. По думите му, това е ситуация, от която губи цялото ни общество, защото професионалното ориентиране дава възможност на работодателите да работят с мотивирани хора, с такива, които работят това, което ги привлича и им носи радост. Според него липсата на професионално ориентиране е големият проблем, а не липсата на квалификация, защото често един човек е много квалифициран, но ходи на работа с отвращение, защото не му е присърце това, което прави.

Първият кръг на професионално ориентиране в някои от държавите от Г-20 започва от детската градина

Всички държави в Г-20, към които се стремим, имат национални системи за професионално ориентиране, някои от тях от столетия развиват тези системи, каза Иван Нейков. Той посочи, че първият кръг на профеcионално ориентиране в тези страни почва още от детската градина - от петгодишна възраст, а последният е няколко години преди пенсия. "Ние сме свиквали да мислим, че професионалното ориентиране е за децата и учениците и като си се ориентирал веднъж, това е завинаги, а в другите страни гледат на работника като постоянно развиващ се", допълни Нейков.

Необходима е усилена дискусия за промяна на трудовото законодателство

Директорът на Балканския институт по труда и социалната политика Иван Нейков смята, че трябва да има усилена дискусия за промяна на трудовото законодателство, да осъзнаем, че е илюзия, че едно законодателство, създадено преди 40 години, е адекватно на днешния пазар на труда. То е правено само за големите предприятия, защото при създаването му не е имало други, допълни експертът. По официални данни на Агенцията за малки и средни предприятия в България в момента над 93 от всички действащи предприятия са микропредприятия - в тях има по-малко от 10 работника. "Трябва да си голям наивник, за да смяташ че едно такова предприятие може да спазва това огромно трудово законодателство от близо 10 закона, от десетки подзаконови актове и стотици правилници за безопасност", посочи Нейков.
Според него е необходимо да разделим трудовото право - трудово законодателство за микропредприятия и трудово законодателство за средни и големи предприятия. "Иначе тези хиляди български предприемачи в микропредприятия успешно ги превръщаме в перманентни нарушители на трудовото законодателство, защото те не са в състояние да го спазват", допълни Нейков.

Пари за преизчисляване на пенсиите има

Според Нейков по отношение на преизчисляването е коректно да се каже, че става въпрос за увеличение на старите пенсии, които много изостават, защото иначе би имало очакване у всички 2 милиона и 100 хиляди пенсионери да получат промени. Той посочи, че през последните 7-8 години никой не се е изказвал против осъвременяването на пенсиите, но през цялото време се е посочвало, че преизчисляването трябва да се случи, но "пари няма". По думите му, намерените един милиард лева за социално подпомагане на пенсионерите с по 50 лева са показали, че пари има и този аргумент вече не може да бъде ползван. "Сега политиците освен да казват, че пенсиите трябва да се актуализират, трябва да спрат и да казват дежурното, че пари за това няма", допълни Нейков.

Служебният кабинет няма време за сериозни реформи

Служебното правителство няма време за сериозни реформи, коментира Нейков. Сега трябва да се изпълняват всички програми, финансирани от Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”. Служебният кабинет може да начертае политики - за промяна на трудовото законодателство, за система на професионално ориентиране, за законодателно уреждане на новите форми на труд, допълни Нейков.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща