Кой предлага по-добри правила и продукти за търговия или пръв сблъсък на двете газови борси на полето на КЕВР

Правилата за организиран борсов пазар на природен газ на Газов хъб Балкан са обективни и създават равнопоставеност на участниците. Такива са и правилата на втората газова борса – Българска енергийна търговска платформа.  Около това становище най-общо се обединиха участниците в общественото обсъждане, проведено в онлайн режим в КЕВР по проектите за Правила на организиран борсов пазар и на двете газови борси. Забележки обаче имаше по някои от правилата, но по-скоро по отношение на поправките в енергийния закон. Проблем, който не е в правомощията на регулатора. Нещо повече, някои от участниците в общественото обсъждане отличиха като по-добри условията за обезпеченост на сделките на втората газова борса – БТЕП. Естествено повечето изисквания бяха насочени към Газов хъб Балкан, тъй като в момента това е работещата борса. На БТЕП  на този етап още не се осъществява търговия, тоест тя все още съществува само на теория. 

По същество правилата уреждат отношенията между участниците в цялост те са точни, коректни. Подробно и  (в проектите за Правила) от едната и другата борса са изброени почти всички хипотези за уреждане на отношенията между търговци и борса. Има само няколко неща, които искам да отбележа по-скоро като проблем на който от Газов хъб Балкан трябва да обърнат внимание, заяви в изказването си Веселин Тодоров председател на управителния съвет на Асоциация на търговците и производителите на природен газ и водород.

В тази връзка той отправи критики в частта, касаеща финансовите услуги и механизми за управление на кредитния риск и в частност за предвидената за случай „кредитна матрица“. По думите на Тодоров тя не е достатъчна за предотвратяване на пазарни манипулации и липсата на достатъчно обезпечение създава несигурност, може да се отрази на работата на Газов хъб Балкан, а в допълнение се изкривява и свободния пазар.

„Първото нещо, което искам да отбележа е кредитната матрица. Докато във втората борса (Българска търговска енергийна платформа - БТЕП) няма кредитна матрица, там предварително се искат разрешения да се сключват сделки на обезпечителен пазар, то при Газов хъб Балкан имаме нещо, което е наречено кредитна матрица и няма обезпечение. От тази гледна точка липсата на обезпечение създава несигурност, защото когато два субекта се срещнат и осъществят някаква сделка, макар и малка или голяма има несигурност по отношение на това дали ще бъдат изпълнени финансовите задължения на едната или другата страна“, каза той, като изрази очакване това да бъде променено чрез въвеждане на клирингова къща.

„Дотогава на Газов хъб Балкан ще действа нещо, което е наречено кредитна матрица. Кредитната матрица е една обикновена екселска таблица, в която всеки потребител на Газов хъб Балкан вътре в нея отбелязва с кой търговец да търгува и с кого не. Сами разбирате, че това вече не е свобода. Тук вече елемента на свободния пазар се изкривява, тъй като може да зачеркне определени търговци, с които ние искаме да търгуваме“, каза той като допълни, че  „се губи елемента на свободната търговия, която да бъде анонимна, най-вече“ в тази връзка Веселин Тодоров даде пример как недобросъвестен търговец може по думите му „да блокира борсата на природен газ“. Разбира се председателят на Асоциацията каза, че по темата вече е воден разговор с ръководството на Газов хъб Балкан.  „Те знаят много добре за проблема и казват, че чисто системно е направено така, че да не могат да се случват манипулации на пазара. Да, но от друга точка това е нож с две остриета. Може да не се случват манипулации чисто технически, но от друга гледна точка с пазарни прийоми при тази кредитна матрица, когато се отбелязват един или друг контрагент може да се случват такива манипулации. Това е най-главният проблем. Всичко друго е коректно, правилата са точни“, заяви Тодоров и постави въпрос кога може да се очаква клиринг, за да отпадне този проблем.

Изпълнителният директор на Газов хъб Балкан Кирил Равначки от своя страна по-късно в рамките на обсъждането заяви, че са наясно, че „кредитната матрица“  е временно решени. „Същевременно трябва да отбележа, че като решение матрицата, а и съобразно Правилата (за търговия на организиран борсов пазар на природен газ) пазарните участници нямат право да посочват един участник. В правилата е ясно отбелязано, че трябва да отбележат поне двама. Да това е едно временно решение. Активно работим по имплементирането на клирингови процеси и клирингова къща“, каза той като уточни, че са в преговори с много партньори и се опитват да „селектират такъв тип партньор, който да не създава допълнителни проблеми“. Равначки обаче каза, че не може да се ангажира със срок.

Весели Тодоров обърна внимание и на друг проблем – определянето на цената за дисбаланс.

„Вече, имайки две борси как определяме цената за дисбаланс“, попита той като в частност се спря на прилагането и промяната на т.нар. „малка корекция“ според правилата за изчисляване на дневна такса дисбаланс при изискването за три сделки.

„В правилата за изчисляване на дневна такса дисбаланс е казано и управителния съвет на Булгартрансгаз е взел решение, че … в общия случай цената за дисбаланс се определя на плюс/минус осем процента малка корекция от администрираната цена на Булгаргаз. Дотук добре. Въпросът е, че тази малка корекция от плюс/минус осем процента се променя, когато има извършени над три сделки над обем от 1500 МВт за деня. Въпрос е къде са извършени тези три сделки? На коя борса ? На едната борса, на другата борса, или на двете заедно ?“, постави въпрос той, наблягайки, че търговците искат правила, които да им позволяват да управляват собствените си портфолиа.

Тодоров постави и въпрос за по-голяма гъвкавост на графиците за търгуваните на Газов хъб балкан времеви продукти, като се мотивира с голямата динамика на пазара на природен газ. Изпълнителния директор на Газов хъб Балкан от своя страна посочи вече постигнат напредък и възможност за преразглеждане на други.

Допълнително председателят на Асоциация на търговците и производителите на природен газ и водород обърна внимание на една от промените в енергийния закон, според която абсолютно всички договори за търговия с природен газ, които са със срок на действие по-малко от една година трябва да минават през борсата.  „Важно е да се отбележи, че по този начин се изкривява пазара. Понякога търговците имат нужда извън борсовите отношения да уредят свои сделки. Не е задължително това да минава през борсата“, каза Тодоров, като изрично посочи, че това не е въпрос, който е в правомощията на регулатора.

Главният юрист на Булгартрансгаз Боряна Брънгова видя възможност Газов хъб Балкан да облекчи условията за участниците на пазара.

В рамките на общественото обсъждане на проекта за Правилата на организиран борсов пазар на природен газ Марин Филиповски от Булгаргаз заяви, че от дружеството са констатирали, „че за разлика от другата платформа (Газов хъб Балкан), правилата за работа на организиран борсов пазар на Българска енергийна търговска платформа включва 100 % механизъм за обезпечаване на плащанията по сделките и въвеждането на клирингова къща, която да обезпечава на 100 % и да гарантира сделките и на двете страни.

Булгаргаз оценява като положително и въвеждането на нов тип продукт на българския пазар – т.нар „твърд продукт“ като всеки член на пазара на БТЕП може да възложи на БТЕП провеждането на търг, в който да залегнат специфични условия свързани с начина на образуване на цената и доставката на количествата природен газ“.

Становища по проектите на Правила за организиран борсов пазар на природен газ могат да бъдат внесени в КЕВР в срок до 14 дни. Комисията ще се произнесе с окончателно решение след закрито заседание на 17 юни, обяви председателят на КЕВР Иван Иванов.