Транспортната дейност ще се удвои, а емисиите от трафика ще се увеличат с 16 на сто до 2050 година
ITF Transport Outlook 2021: Това изисква да се въведат амбициозни нисковъглеродни политики сега; засилване на положителните поведенчески промени, причинени от пандемията, да се въвеждат технологии, стимулиращи декарбонизацията.
Транспортната дейност в световен мащаб ще се удвои, емисиите ще нараснат допълнително, показват последни прогнози, представени на глобалната среща на върха на министрите на транспорта. Глобалната транспортна активност ще се удвои до 2050 г., а емисиите от трафика ще нараснат с 16% в сравнение с 2015 г. - дори ако съществуващите ангажименти за декарбонизиране на транспорта са изцяло изпълнени.
Всички очаквани в момента намаления на емисиите ще бъдат компенсирани от увеличеното търсене на транспорт. Въпреки това, емисиите на CO2 от транспорта могат да бъдат намалени с почти 70% за периода 2015-2050 г. с правилните политики. Намаляването на тази величина ще достигне целта на Парижкото споразумение да ограничи глобалното затопляне до 1,5˚C. Това изисква да се въведат амбициозни нисковъглеродни политики сега; засилване на положителните поведенчески промени, причинени от пандемията, да се въвеждат технологии, стимулиращи декарбонизацията.
Това са ключовите констатации на ITF Transport Outlook 2021, водещият доклад на Международния транспортен форум, партньорска организация на ОИСР. Докладът беше представен на пресконференция с министъра на транспорта на Ирландия Иймън Райън и генералния секретар на ITF Йънг Тае Ким. Пресконференцията открива Годишната среща на върха на министрите на транспорта, която ще се проведе дистанционно от 17 до 28 май 2021 година. Програмата може да откриете ТУК.
Докладът представя три основни сценария за бъдещето на пътническия, товарен транспорт и всички видове транспорт. Сценариите включват подробни прогнози за транспортни емисии на CO2 при различни условия, позволяващи оценка на потенциалните въздействия на бъдещата транспортна дейност върху изменението на климата.
Какво показват данните?
Въз основа на данните от 2015 г., днес:
- градската мобилност генерира 40% от всички емисии на CO2 от движението на хора,
извънградският транспорт е отговорен за останалите 60%;
- 75% от всички емисии от градския пътнически транспорт идват от частни автомобили;
товарът отделя повече от 40% от целия транспортен CO2; делът му нараства леко.
Ако настоящите политики останат в сила до 2050 година
- пътническата транспортна дейност ще се увеличи 2,3 пъти (измерена в пътнически километри);
активността на товарния транспорт ще нарасне 2,6 пъти (измерена в тонкилометри);
- емисиите от градската мобилност ще спаднат съвсем слабо, с 5%; емисиите на CO2 от товари ще нараснат с 22%.
При амбициозни политики, които да блокират непредвидимите мерки за намаляване на CO2 от COVID-19, градовете могат да намалят емисиите на CO2 от градската мобилност с до 80% до 2050 година. Регионалният пътнически транспорт (напр. въздушен, железопътен, автобусен) би могъл да намали наполовина своите емисии на CO2;
товарните емисии могат да бъдат със 72% по-малко.
Докладът дава шест препоръки на правителствата
Докладът дава шест препоръки как правителствата могат да насочат света към по- устойчива мобилност, за да постигнат целите на Парижкото споразумение за климата и да подкрепят целите на ООН за устойчиво развитие:
Привеждане в съответствие на пакетите за възстановяване на COVID-19 за съживяване на икономиката, борба с изменението на климата. Възстановяването от кризата в предлага изключителен шанс за съчетаване на икономическото развитие с промяна на поведението на мобилността и увеличаване на нисковъглеродните технологии, като същевременно се увеличават възможностите за гражданите чрез подобряване на достъпа.
Необходимо е да се приложат много по-амбициозни политики, които ще преобърнат тенденцията за нарастването на транспортните емисии на CO2. Правителствата трябва да поставят амбициозни цели при преразглеждането на национално определените вноски по Парижкото споразумение през 2021 г., да ги подкрепят с конкретни политики и да ги подсилят, като използват пакетите за възстановяване, за да ускорят и задълбочат декарбонизацията на транспорта.
За всеки от секторите на транспорта трябва да се подготвят стратегии, които отразяват техния специфичен потенциал и предизвикателства за декарбонизация. Не всички стратегии за „избягване, промяна и подобряване“ са приложими в сектора по един и същи начин, посочва докладът.
Правителствата трябва да подкрепят иновациите за ускоряване на технологичните пробиви, необходими за декарбонизиране на транспорта. Технологичният напредък е от решаващо значение за ефективното декарбонизиране на транспорта, особено в иначе трудно декарбонизиращите се райони като авиация и товарни превози на дълги разстояния. Приоритетът трябва да се насочи към подобряване на достъпността. Транспортното планиране има тенденция да свързва увеличения капацитет с подобрената достъпност. И все пак пътуването все повече и по-далеч не означава, че гражданите имат лесен достъп до мястото, където трябва да отидат. Транспортното планиране, което обслужва гражданите, разглежда желаните от тях дестинации и се фокусира върху това колко добре ги свързват транспортните опции.
Не на последно място е особено важно да се засили сътрудничеството с нетранспортни сектори, между публични и частни участници. Декарбонизацията на транспорта е неделима от развитието в други сектори. Устойчивата мобилност е възможна само с чиста енергия. На свой ред нисковъглеродният транспорт е от основно значение за устойчивата търговия и туризма.