Петко Ковачев: Стартът на Националния фонд за декарбонизация се отлага за 2023 година
Служебният кабинет да направи първи стъпки България да се възползва от кредити по Механизма за възстановяване
За срока на своя живот, служебното правителство не би могло да извади напълно нов план, с изцяло променена философия. Първо, защото част от администрацията, която е работила по плана, все още е лоялна на ГЕРБ и второ – защото Еврокомисията няма да погледне с добро око на един чисто нов текст, който не е бил дискутиран с нея, коментира в свой анализ енергийният експерт на “Зелени закони” Петко Ковачев. Правителството не може да си позволи и да приеме нови предложения, които бламират основите на политиката „Следващо поколение: ЕС“, особено по отношение на „зеления преход“. А такива предложения има, ще спомена само идеята за проект за улавяне на СО2. Това правителство по обективни причини не може да включи в ПВУ използване на средства от заемния прозорец на Механизма за възстановяване и устойчивост, но може да създаде експертна работна група, която да създаде основата за такова включване от следващо редовно правителство.
И все пак правителството може да направи много.
На първо място да изпрати ясен сигнал до Европейската комисия, че е решено сериозно да направи подобрения в плана и да влезе в ежедневен диалог както със службите на Комисията, така и с онези български експерти и организации, които имат знанията и добронамереността да предложат такива промени, че планът да проработи за възстановяване на България от кризата на основата на двата европейски стълба: „зеленият преход“ и „дигиталната икономика“.
Правителството, в лицето на МОСВ, трябва да спази законността и да стартира процедурите по Екологична оценка на плана по реда на Глава шеста, Раздел II на Закона за опазване на околната среда и Оценка за съвместимост по реда на чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие.
Да се премахнат големите корупционни бомби за енергийна ефективност, транспорт, хидромелиорации
На второ място правителството може да се опита да премахне корупцията в най-големите проекти – тези за енергийна ефективност, транспорт, хидромелиорации. Големи корупционни бомби по линия на енергийната ефективност са заложени не само в проектите в стълб „Зелена България“, но и в проектите за модернизиране на учебните заведения, болниците, подкрепата за деинституционализацията на грижата за възрастните хора и хората с увреждания и др. Всички тези проекти могат да бъдат значително подобрени чрез предоставяне на конкретна информация за разходите по обекти, прилагането на обосновани и защитими индикативни цени при прозрачна методика за избор на референтните проекти, дефиниране на ясни цели за спестяване на енергия и намаляване на емисиите и др.
На корупция мирише и от проектите, в които са заложени строителни работи със 100% инженеринг. Те изискват специално внимание, защото са свързани и с институционални реформи в структури, в които ГЕРБ съвсем скоро си назначиха удобни управителни органи.
На трето място, правителството може да извади от плана няколко проекта, които освен, че намирисват на финансови машинации, са и несъвместими с целите на самия план или с някои от правилата на ЕС за финансиране на регионите. Тук можем да посочим поне три примера изграждането на газопроводи за ТЕЦ-овете в „Марица изток“ и ТЕЦ „Бобов дол“; довършване на Линия 3 на софийското метро; странния проект за „зелена мобилност“, който предвижда закупуване на автобуси за градски и междуградски транспорт.
Последния проект, макар и формулиран като „зелен“, всъщност е силно рисков както за корупция (скрита помощ за концесионери на междуградски автобусни линии), така и от екологична гледна точка, поне докато не се намерят убедителни доказателства за това, че автопаркът (автобуси), който ще се закупува, ще бъде с най-високи екологични стандарти.
На четвърто място, правителството може да извади на светло предложенията за структуриране Националния фонд за декарбонизация (НФД), които са една от най-строго пазените тайни на плана. По информация на “Зелени закони” стартът на НФД се отлага за 2023 г., за да може преди това спешно да стартират новите грантови схеми за „лепене на стиропор“, с което ще се заложат серия проблеми пред НФД да прилага финансови инструменти, да привлича донори и да изисква участие на бенефициентите със свои средства. Добре е отсега да започне дискусия за бъдещето на НФД, която да ангажира не само експертите, но и политиците, които ще се борят за гласа на хората на 11 юли. Нека гражданите да чуят преди да гласуват кой как предлага да се намират и харчат милиарди за основната политика на ЕС – декарбонизация на живота и икономиката.
Правителството може да подобри някои от проектите, които са необходими, но се нуждаят от доразвиване
На пето място, правителството може да подобри някои от проектите, които са необходими, но се нуждаят от доразвиване и конкретизиране на добрите предложения в тях. Сред тези проекти са: Повишаване на иновационния капацитет на БАН в сферата на зелените и цифровите технологии, Програма за икономическа трансформация, проекти в социалното включване и здравеопазването, и др.
На шесто място, правителството може да провери адекватността на проектите по отношение на принципа „Да не се нанасят значителни щети“. Зад този невинно формулиран принцип, се крие бъдещата финансова гилотина, защото според него и като цяло според Регламент 2020/832 (който също носи невинното име „за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/2088“) ще се определя кои са „зелените“ инвестиции, които ще получават финансиране при по-облекчени изисквания. Погледнато обратно – замърсителите и рисковите бизнеси вече ще получават кредити при по-лоши условия.
За краткия си живот служебното правителство може да свърши достатъчно, за да подобри Плана за възстановяване и устойчивост. Въпрос на политическа воля и експертни знания е това да се случи. За да имаме след два месеца документ, който наистина ще даде основата за провеждането на истински „зелен и дигитален преход“ на България.
Със съкращения от анализ на Петко Ковачев за “Зелени закони”.