Размразяване на декарбонизацията на българската икономика: анализ на проекта за Интегриран план в областта на енергетиката и климата на България

Какви са целите на дългосрочната енергийна политика на България и кои са критичните мерки, които правителството трябва да набележи, за да осигури успешен енергиен преход на страната в рамките на Европейския съюз? Това са част от въпросите, на които Центърът за изследване на демокрацията търси отговор в доклада си, „Декарбонизация на ниски обороти: оценка на българския Национален план за енергетика и климат“, който беше представен на 23 април по време на кръгла маса в сградата на Центъра с основните институции, формиращи енергийната политика на страната. Докладът бе представен днес по време на кръгла маса, в която участваха представители на експертната общност, на държавни институции и обществени организации.

Като част от своя ангажимент да осигурява по-голяма прозрачност на българската енергийна политика и да информира обществеността относно последиците от управленските решения в тази област, Центърът прави подробен преглед на основните въздействия на Интегрирания национален план за енергетика и климат на България (НПЕК) включително по отношение на целите за 2030 г. и съответните мерки и стратегии за изпълнение. Анализът предоставя възможни идеи и решения за подобряване на НПЕК и по-ефективно интегриране на страната в политиките на ЕС, като оценява доколко стратегическият документ е съобразен с постигането на дългосрочните цели на ЕС в областта на декарбонизацията.

В сегашния вариант на НПЕК липсват амбиция, дългосрочна перспектива и ясна визия за посоката на българския енергиен преход. На първо място, Планът разчита, изненадващо, основно на участието на въглищни, газови и атомни енергоносители в енергийния микс на България до 2030 г. На второ място, липсата на стратегия за поетапно закриване на въглищните мощности, ниските цели по отношение на устойчивата енергия (25% за дела ВЕИ в крайното енергийно потребление, 27% за енергийната ефективност и 15% за междусистемната свързаност) и недостатъчните регулаторни мерки не способстват за създаването на благоприятна рамка за участието на граждани, енергийни общности и други по-малки енергийни субекти. Предложените мерки не изглеждат адекватни за постигане дори на заложените по-неамбициозни цели. Предвижданията на Плана относно развитието на българската енергийна система не съответстват на съществуващите модели за прогнозиране на бъдещия енергиен баланс на страната, които би следвало да залегнат като основа на дългосрочната енергийна стратегия на България. В НПЕК липсват

подробно развити сценарии, които да демонстрират възможни бъдещи отклонения от основните допускания, което се отразява негативно върху обосновката на целите за ВЕИ и за подобряване на енергийната ефективност.

Проектът на плана не предвижда дългосрочна енергийна стратегия за поетапно извеждане на въглищните електроцентрали. Отлагането на този процес може да е пагубно за енергийния преход и може да доведе до много по-високи разходи в бъдеще. Правителството не трябва да разчита на дерогации от европейското законодателство, за да поддържа изкуствено тези централи. Вместо това, има спешна потребност от разработването на стратегия за запазване на работните места в съответните региони след затварянето на централите. Липсата на национална стратегия за трансформация на зависимите от въглища райони може да изостри както социалното напрежение, така и финансовите рискове за държавния енергиен сектор.

Вместо да приоритизира подкрепата за вятърната, соларната и геотермалната енергия, проектът на НПЕК предвижда съществено увеличение на дела на биомасата в микса от ВЕИ. Прекомерната зависимост от биомаса може да има редица странични ефекти, като например обезлесяване на огромни територии и влошаване на качеството на атмосферния въздух. За по-екологично използване на дървесината е необходимо да се следва дългосрочна стратегия за прилагане на мерки за повишаване на качеството на биомасата, спирането на незаконната сеч, модернизирането на методите за изгаряне и възстановяване на капацитета за съхраняване и обработване. НПЕК предоставя на българското правителство уникална възможност за улавяне на потенциала на ВЕИ, за намаляване на общите системни загуби и за преодоляване на недостатъците на енергийния пазар. Самото развитие на проекта на Плана се характеризира с липса на прозрачност относно методиката, по която Енергийното министерство е подготвило стратегическия документ. Проведени бяха ограничен брой закрити обсъждания с гражданското общество, синдикатите и съсловните организации. Правителството възложи външна оценка на въздействието, която моделира различни сценарии, но нито публикува анализа, нито съгласува резултатите му със съответните заинтересовани страни и министерства. Настоящият анализ установява, че в крайна сметка Енергийното министерство не е взело предвид констатациите от изследването, а е разчитало на палитра от допускания и прогнози, които в една или друга степен се вписват в сценария за продължаване в сегашното русло без поемането на конкретни цели за декарбонизация на енергетиката. Липсва ключова информация за това, на каква база са направени заключенията в НПЕК, тъй като не са посочени конкретните използвани методики.

В светлината на направения анализ на проекта на българския НПЕК, следните препоръки могат да бъдат разглеждани като начин за подобряване на окончателната версия на този стратегически документ:

- Необходима е дългосрочна стратегия за поетапно закриване на въглищните електроцентрали. НПЕК следва да представи визия за трансформирането на зависимите от въглища райони в центрове за производство на електроенергия от ВЕИ и зелени иновации.

- Без сериозна ревизия на целите, заложени в сегашния проект на НПЕК, България няма да постигне „въглероден неутралитет“ до 2050 г.

- Трябва да се извърши предварителна оценка на въздействието на целите и на прогнозите за развитието на енергийната система, заложени в НПЕК, за да се гарантира съответствието им с общата политическа рамка на енергийния преход в ЕС.

- Правителството следва да разгледа съществуващите модели и да ги използват за определянето на по-амбициозни цели по основните стълбове на Регламента за управлението на Енергийния съюз.

- Един по-интегриран подход, обхващащ секторите за отопление и охлаждане, електроенергия и транспорт, в съчетание с мерки за енергийна ефективност, е от първостепенна важност за увеличаване на въздействието върху потреблението и за усвояване на огромния потенциал за съхранение на енергия.

- Необходимо е да се разработят специални програми за стимулиране изграждането и включването в мрежата на малки ВЕИ електроцентрали с оглед увеличаването на енергийната независимост на домакинствата.  Доколкото стимулира употребата на биомаса, НПЕК трябва да предвиди и специален финансов механизъм, който не се ограничава до подмяната на остарелите печки и котли на дърва, а стимулира изграждането на общи средни по величина мощности за централизирано отопление в селските райони и малките градове.

Доклада на Центъра със заглавие "Декарбонизация на ниски обороти: оценка на българския национален план за енергетика и климат".