ЕК: След резкия спад българската икономика ще нарасне с 3.5 на сто през 2021, европейската - с над 4 процента

Българската икономика се сви с 4,2 на сто през 2020 година в резултат на ковид пандемията. Износът на стоки и услуги е с брутен отрицателен принос от 7,3 процентни пункта. Частното потребление остана непроменено през 2020 г. в сравнение с нивата от 2019 г. и се определяше спрямо промените в интензивността на мерки за ограничаване през годината. Това посочва в пролетната икономическа прогноза, която Европейската комисия публикувани днес, цитирана от БТА.

Частното потребление бе подкрепено от запазването на работни места по схемите за подпомагане на заетостта и положителната на динамика на заплатите, наличното финансово състояние на домакинствата в началото на криза и относително оптимистичните очаквания за икономическа дейност. Инвестициите се свиха рязко през първата половина на миналата година на фона на увеличената икономическа несигурност и нарасналите промишлени мощности. С постепенното възстановяване на степента на използване на капитала и увеличението на инвестиции в държавния сектор през втората половина на 2020 г. капиталообразуването се върна към предкризисните нива.

Държавното потребление подкрепи общо търсенето през втората половина на 2020 година. Вносът се е свил с 6,6 на сто през 2020 година.

В перспектива икономическата активност вероятно ще отбележи отскок от второто тримесечие на тази година и след това ще набира допълнителен инерция.

Очаква се брутният вътрешен продукт (БВП) да нарасне с ускорен темп от 3,5 на сто през 2021-а до 4,7 на сто през 2022-а, според усвояването на средствата от Фонда за възстановяване и развитие, приет от правителството на 28 април. Износът на стоки ще се възстанови през 2021 г. на фона на увеличеното външно търсене.

Динамиката на износа на услуги ще зависи до голяма степен от развитието в туристическия сектор. Очаква се при тях да настъпи известно възстановява в сравнение с
криза миналата година, но вероятно ще останат през тази година с около една четвърт под нивата отпреди кризата преди тази разлика да се намали още през 2022 година.
Инфлацията в България ще ускори темпа през 2021-а до 1,6 на сто след отчетените 1,2 на сто миналата година, за да достигне 2 на сто през 2022-а, посочва ЕК в пролетните си прогнози.

Безработица ще следва положителна тенденция със спад до 4,8 на сто тази година след регистрираните 5,1 на сто миналата година и още по-силно понижение до 3,9 на сто през 2022-а.

Икономиката в ЕС

Икономиката на ЕС ще нарасне с 4,2 на сто през тази година и с 4,4 % догодина, сочи прогнозата. Предвижда се икономиката на еврозоната да нарасне с 4,3 на сто през тази година и с 4,4 на сто догодина. Това представлява значително подобрение на перспективите за растеж в сравнение с икономическата прогноза, която комисията представи през февруари. Скоростта на растеж ще остане различна в ЕС, но до края на 2022 г. икономиките на всички европейски държави следва да завърнат към предкризисните равнища.

Пандемията създаде сътресения от исторически мащаб за европейските икономики. През 2020 г. икономиката на ЕС се сви с 6,1 на сто, а икономиката на еврозоната - с 6,6 на сто. Въпреки че дружествата и потребителите се приспособиха, за да се справят по-добре с противоепидемичните мерки, някои области, като туризмът и личните услуги, остават потърпевши, отбелязва комисията.

Възстановяването на европейската икономика, започнало миналото лято, беше в застой през четвъртото тримесечие на 2020 г. и през първото тримесечие на 2021 година, тъй като бяха въведени нови противоепидемични мерки. Очаква се ЕС и икономиките от еврозоната да се възстановят силно, тъй като делът на ваксинираните се увеличава и ограниченията се облекчават. Този растеж ще се дължи на частното потребление, инвестициите и нарастващото търсене на износ от ЕС вследствие на укрепването на световната икономика. Очаква се догодина бюджетните инвестиции като дял от БВП да достигнат най-високото си равнище за повече от десетилетие.

Условията на пазара на труда бавно се подобряват след първоначалното въздействие от пандемията. Заетостта нарасна през втората половина на 2020 година, а равнищата на безработица спаднаха от най-високите си стойности в повечето държави в ЕС.

Схемите за обществено подпомагане, включително подкрепяните от ЕС, предотвратиха драстичното нарастване на равнищата на безработица. Пазарите на труда ще се нуждаят от време, за да се възстановят напълно, тъй като има възможност работното време да се увеличи, преди дружествата да наемат повече работници.

Предвижда се равнището на безработица в ЕС да бъде 7,6 на сто тази година и седем процента догодина. Прогнозата за равнището на безработицата в еврозоната е 8,4 на сто през 2021 г. и 7,8 на сто догодина. Тези дялове остават по-високи от равнищата отпреди кризата.

Инфлацията рязко нарасна в началото на тази година заради поскъпването на енергията и временните технически причини, като годишната промяна на коефициентите, дадени на стоките и услугите в потребителската кошница, използвана за изчисляване на инфлацията. Отмяната на намаляването на ДДС и въвеждането на данък върху въглеродното замърсяване в Германия също имаха забележимо отражение.

Инфлацията ще бъде различна тази година, тъй като допусканите цени на енергията и промените в ставките на ДДС пораждат колебания в равнището на цените в сравнение със същия период на миналата година. Сега се предвижда инфлацията в ЕС да бъде 1,9 на сто през 2021 г. и 1,5 на сто догодина. За еврозоната се предвижда инфлацията да бъде 1,7 на сто през 2021 г. и 1,3 на сто догодина.

Бюджетната подкрепа за домакинствата и дружествата изигра жизненоважна роля за смекчаване на въздействието на пандемията върху икономиката, но доведе до увеличаване на равнището на държавния дълг. Съвкупният дефицит по консолидирания държавен бюджет се очаква да нарасне с около половин процент до 7,5 на сто от БВП в ЕС през тази година и с около 0,75 на сто, до осем процента от БВП в еврозоната. Според прогнозата всички държави в ЕС, с изключение на Дания и Люксембург, ще имат дефицит от над 3 на сто от БВП.

Очаква се догодина съвкупният бюджетен дефицит да бъде намален наполовина, до малко под 4 на сто. Предвижда се броят на държавите с дефицит над 3 на сто от БВП да спадне значително.

В ЕС съотношението на бюджетния дълг към БВП се очаква да достигне най-високата си стойност от 94 на сто през тази година, преди да намалее до 93 на сто догодина. Предвижда се съотношението на дълга към БВП в еврозоната да следва същата посока, като нарасне до 102 на сто през тази година и да спадне до 101 на сто през догодина.

Опасностите за перспективите са високи и ще се запазят, докато сянката на пандемията е надвиснала над икономиката. Промените в епидемичната обстановка и ефикасността на програмите за ваксинация биха могли да се окажат по-положителни или по-отрицателни от предвиденото в основния сценарий на настоящата прогноза, отбелязва ЕК. Прогнозата може да подценява склонността на домакинствата да изразходват средства или обратно - желанието на потребителите да запазят високо равнище на спестявания.

Оттеглянето на политиката на подкрепа, ако бъде преждевременно, би могло да застраши възстановяването. Забавеното оттегляне пък би могло да доведе до изкривявания на пазара и пречки пред напускането на неефективните дружества. Въздействието на корпоративните затруднения върху пазара на труда и финансовия сектор е по-лошо от предвиденото, отчита комисията.

По-силният световен икономически растеж, особено в САЩ, би могъл да има по-видимо положително въздействие върху европейската икономика от очакваното. По-силният растеж на САЩ би могъл да повиши доходността на американските държавни облигации, което би могло да доведе до хаотични промени на финансовите пазари и това би засегнало силно задлъжнелите бързо развиващи се пазарни икономики с високи дългове в чуждестранна валута.