Алексей Гривач: Иска ми се да вярвам, че няма да бъде провокирана нова газова криза през Украйна

Господин Гривач, какво може да очакваме от предстоящите тристранните преговори във формат ЕС- Русия-Украйна?


Може да се очаква всичко, тъй като не знаем кой може да участва в преговорите. По начало форматът (в началото на годината б.р.) бе странен. Знаете ли кой участваше от страна на Украйна ? Министърът на външните работи. За Украйна това е  икономически или политически въпрос ? Кой показва политическата страна в този случай? Украйна. Затова в този случай не мога да прогнозирам. За съжаление не мога да прогнозирам, че Украйна няма да бъде използвана за това да създаде транзитна криза. Това е така, защото за съжаление, за съжаление, Украйна невинаги действа за националните си интереси. Националният интерес на Украйна от гледна точка на транзита е да запази ролята си на страна транзитьор. Както вече казах - ако се държиш неадекватно по отношение на този, който купува транзитните услуги, то той рано или късно ще си тръгне. Той няма да купува непрекъснато лоши услуги – ще пренасяме..., няма да пренасяме. А и искат предплата. Украйна се държи по този начин. Тя не казва, дайте да се договорим. Те казват – не вие ще правите това, което казваме ние. Това не е правилно. Ако това се промени....Интересът на Русия е в това руският газ за стига до Европа , за да изпълним договорите си. Интересът на Украйна е в това – да транзитира украинският газ през газотранспортната си система, за което да получават пари, да влагат в развитие. Но е възможно и да има сили, които искат руският газ да не стига до Европа, да се подкопаят позициите му на този пазар и да прокарат някакви собствени интереси. Големият въпрос е дали Украйна играе за своите интереси или за интересите на трета страна.

Доколко е сериозно предложението на „Газпром“ да участва като оператор на  газотранспортната система на Украйна ?

Това не бе предложение на „Газпром“. Това бе предложение на украински политици. Коментарите може да са различни, но фактът си е факт -  преди първи тур на президентските избори в Москва дойдоха представители на т.нар. „опозиционен блок“, които казваха, че трябва да се нормализират отношенията с Русия, че сме  съседи и това не е нормална ситуация и те предложиха да се върне към този газотранспортен консорциум, но това не трябва да се смята за сериозно предложение. По начало това бе добра опция за Украйна и този консорциум се обсъждаше дълго преди предложението за  първия „Северен поток“. Мога да кажа, че се обсъждаше дори паралелно със „Син поток“ и фактът, че Украйна тогава се отказа да разговаря за съвместно управление и от намаляване на всички политически, и инвестиционни, и технически рискове за доставката на газ за Европа в крайна сметка допринесе в това число и за осъществяване на многото алтернативни проекти, включително и „Турски поток“.

Ако се продължи транзита на газа през Украйна, то той ще е в намалени обеми ?

Обективно ще се понижи, тъй като сам по себе си, първо украинският транзит е скъп във всичките си варианти. Второ - системата е стара , там са възможни загуби, технически проблеми, системата работи повече от 30 години. Някои газопроводи вече са изведени от експлоатация, тъй като не могат да изпълняват безопасно функциите за транспортиране. През годините не са правени никакви инвестиции в украинската газотранспортна система. Съответно тя постепенно, технически деградира. За поддържането й са необходими нови инвестиции, за да може да работи в определени рамки. Украинците се опитват да привлекат инвестиции от европейските компании, но засега доста недалновидно.  Що се касае до транзита – теоретично в Европа потреблението на газ трябва да расте, поради отказът от въглища и необходимостта от създаване на резервни мощности за възобновяеми източници на енергия. Просто газа е добър енергиен ресурс. Той е чист, достъпен, безопасен. Нишата за внос ще расте. Част от тази ниша обективно може да се заеме от руския газ и в този смисъл,  ако той изкуствено не бъде ограничен, украинският транзит ще бъде необходим при привлекателни икономически условия и гаранции. Ако те кажат: „Дайте да повишим три пъти тарифите, или пет пъти“, то разбира се, разговор, диалог няма да се получи. Ако те ни шантажират и кажат:  „Дайте ни Крим, иначе няма да има транзит“, също няма да се получи диалог. Всичко трябва да е разумно, да има разумни взаимоотношение.  За съжаление тези отношения сега са силно изкривени. Създават допълнителни рискове за нормален транзит.

Къде е пресечната точка с азербайджанския газ ?

Азербайджанският газ е нов ресурс. Може да видим как това се случи в Турция. Азербайджанският газ стигна до Турция през 2006 г. и не притесни руския газ. Напротив руският газ се увеличи на турския пазар, тъй като икономиката на Турция нарасна. Ако икономиката расте, то и търсенето на енергоносители расте и това е ситуация, при която всички печелят. В случай, че  се създават проблеми, ограничения, като се казва, че газа е нещо лошо, особено газа от Русия, то тогава се пречи на цялото развитие се създават  проблеми за всички.
Азербайджан също иска да продава газа на привлекателни за тях цени и, не е логично от страна на регулаторът да се казва,  че азербайджанският газ е добър, а руският лош.
Но това е сложно и когато се смеси и газа попадне в тръбата, молекулата няма гражданство.


Предстои през месец май да бъде създадена компания за Йонийско-Адриатически газопровод. Той ще представлява ли конкуренция за руския газ по „Турски поток“ ?

Не това не е конкуренция. Това е опит за създаване на газотранспортна инфраструктура на Западните Балкани. Сега там тя просто липсва.  Няма газопроводи, няма потребление на газ, самите пазари са много малки и там всъщност става въпрос за газификация. Естествено, доколкото въпрос става за Албания, откъдето  ще преминава Трансадриатическия газопровод (ТАР) там става въпрос за газификация, за азербайджански газ.  Това не е проблем. Азербайджанският газ в Европа, според договорите, който може да бъде доставен е 10 млрд. куб м. Руският газ в този регион е 200 (млрд.куб м). Добре, да добавим Турция (към доставките на азербайджански газ б.р.)  - с 6 (млрд. куб м).  Сега в Турция достигат 10 (млрд.куб м) с още 6,  общо стават 16, да кажем 20 млрд. куб. м. Но все пак това е 10 пъти по-малко. Разбира се, това може да има някакво  въздействие, ако пазарът пада, ако бъде ограничен. Това ще е проблем за всички  доставчиците, за всички играчи. В случай, че пазарът расте, расте икономиката, расте потреблението на газ  – това е добре за всички. Това е проблемът. Нещо повече, когато всичко спада руският газ остава най-привлекателен. Вече споменах – ние имахме проблем на европейските пазар в началото на това десетилетие за периода от 2010 до 2014 г. Европа загуби 25 % от пазара, тоест потреблението на газ намаля с 25 %. Това е много, това  е дегазификация. Сериозен проблем. А дела на руския газ нарасна.  Другият газ си отиде, а руският остана, разбирате ли? Тоест, опитите да се играе срещу руския газ доведоха до .обратен ефект, до ръст на руския газ. Говори се за зависимост, зависимост..., а в Турция дела на руския газ е 50 %. Има ли проблем с Турция ? Купувачът иска да купи, търговецът да продаде -  това са нормални търговски отношения. Когато се намесва политиката в газа има проблеми.  
Когато бе свален руският самолет, спрян ли бе газа за Турция ? Не. Всичко течеше като по часовник. Газа има стабилизираща роля. Той не е проблем, а решение за нестабилността.
Втечненият природен газ днес може да дойде, но утре го няма – какво ще се прави тогава ? Какво ще се прави, ако няма тръба ? Добре е да има тръба.

2020 г. се очертава като знакова за газопроводите – „Турски поток“, „Северен поток 2“, газопроводът ТАР ( за азербайджански газ). Как ще изглежда 2021 г. ?

Иска ми се да вярвам, че няма да бъде провокирана нова транзитна криза в Украйна. Тъй като, ако бъде направено това ще създаде много големи проблеми за общото нормално развитие и за европейския пазар и за руския, общо за европейското сътрудничество. Такива рискове за съжаление има. Затова, ако това не се случи 2021 г. ще е хубава.  

Тоест ще имаме „Турски поток“ ?

Изобщо за България това, че има „Турски поток“ е добра новина. Особено като се отчита настоящата инфраструктура, която може да се използва. Но Турция си реши проблемите. След дострояването на терминала (приемният терминал за газопровода „Турски поток“ б. р.) за Турция няма да има проблем с украинска криза. Принципно, България също може да реши този проблем образно казано, чрез изграждане на съответната инфраструктура. Сърбия е по-уязвима, въпреки че там също има варианти за газоснабдяване. Но това е екстремна ситуация, до която Русия се надява да не се стига. Много се надявам Европа и европейските страни да са по-отговорни. Надявам се, че това не го иска и Украйна. Това означава да сме по-отговорни и с общи усилия да направим така, че да не се случи.


Алексей Гривач е заместник-директор на руския Фонд за Национална енергийна сигурност. В това си качество той отговаря за изследванията и анализите, свързани с газовата и енергийна политика, най-вече в контекста на взаимоотношенията между Русия и Европейския съюз. Пред това е работил над 10 години като икономически журналист, отразяващ газовата индустрия. Алексей Гривач взе участие в организираната от БТА и ТАСС в София дискусия за газовите проекти на Балканите.