Как Любляна се превърна в европейски шампион по разделно събиране на отпадъците

До момента столицата на Словения Любляна събира 69% от отпадъците си разделно като целта е те да станат 75% до 2025 година. Това съобщи Нина Санкович, ръководител на отдел „Връзки с обществеността“, дружество за комунални услуги Вока Снага, община Люблянa на онлайн семинар на Европейското бюро на ЕП в България и Националното сдружение на общините в България (НСОРБ) на тема „Кръгова икономика- инструмент за бързо възстановяване“

Още през 2014 г. Любляна се превърна в първата столица, която прилага европейската стратегия за нулеви отпадъци, част от европейската Зелена сделка. До 2013 г. Любляна има нула процента разделно събиране и ¾ от отпадъците отиваха в депа, каза още Санкович. В Любляна работи като 100% собственост на общността най-голямото дружество за комунални услуги в Словения, което управлява отпадъците и ВиК услугите.

Система на събиране на отпадъците от врата до врата

През 2013 г. въведохме система за събиране на отпадъци от врата до врата, в момента има 72 локации в общината за събирането, подобрихме мощностите, изградихме най-модерния завод за разделно събиране на отпадъци в Европа и в него се обработват почти всички отпадъци от домакинствата в Словения, обхващаме 57 общини, сподели Санкович. През 2016 г. комуналното дружество вече е обхванало цялата система за управление на отпадъците. Паралелно с това се използват различни подходи за широки информационни кампании. В началото моделът врата до врата не е бил възприет от хората с притеснение, че това няма да промени качеството на живот, а напротив ще създаде допълнителни затруднения.

Системата за плащане се възприема трудно, но с политическа воля всичко е възможно

Големите промени съвпаднаха с намаляване честотата на събиране на отпадъците и с увеличаване сметките на хората, но с политическа воля успяхме да се справим. „Опитвахме да насърчим участие на кмет, на граждани, да покажем, че няма проблеми с намаляване на честотата на събирането и няма да повлияе на събирането“, каза Санкович. Основен проблем беше да въведем добро сътрудничество с медиите, но правихме открити дни на място да покажем как се събират отпадъците и колко много всъщност много бяха отпадъците, годни за рециклиране, гражданите имаха време да се адаптират. 

Система за плащане, която се използва е плащаш толкова колкото изхвърляш, сметката, която всеки потребител плаща зависи от обема на контейнера за смесени отпадъци и биоотпадъци и честотата на извозване на контейнера, средната сметка в Любляна е около 11 евро за контейнер, това е една от най-евтините за управление на отпадъците в Словения.

Разделното събиране на отпадъчните продукти се превозва към първокачествени компостиращи инсталации, основната цел на завода е да се извлекат най-много материали, годни за рециклиране, за превръщане в енергия. След обработката само 5% от отпадъците отиват на депа.

Причините за успеха са свързани с няколко ключови елемента, сред които добро законодателство и много информационни и разяснителни инициативи. В Любляна има много по-строго местно законодателство отколкото в страната. Направени са 7 локации за задължително събиране на биоразградимите отпадъци, което предстои да се случи на държавно ниво. Всичко зависи от политическата воля и уверявам Ви, нямаше негативен ефект върху кмета на общината, напротив, на следващите избори получи повече подкрепа и одобрение, отговори на въпрос от аудиторията Санкович.

Любляна използва повторно хартия от кутии за сок и мляко,

а от чуждите инвазивни видове също прави хартия

Проблемът не е свързан само с рециклирането, а с начина на употреба на ресурсите, концепцията за кръгова икономика може да е сложна, но направихме всичко възможно да обясним по различни възможни начини на гражданите как да прилагат изискванията в ежедневния си живот, коментира експертът. Промяната на поведението изисква огромна промяна в ценностите и нагласите, в кампаниите използвахме музика и изпълнители, видеоклипове, шеги и хумор. В момента училищата в целия град, библиотеки, културни институции използват хартия втора употреба от картонени кутии за сок и мляко. Плевелите се обработват с модерна машина, която използва разтвор от глюкоза и биоразградими органични компоненти и вече не се използват хербециди при обработване на зелените площи.

Освен това общината е превърнала инвазивни растителни видове в свои съюзници, от тях се произвеждат хартиени продукти. По този начин Любляна е един от водещите производители на хартия в Европа на полуиндустриално равнище. Стар автобус от обществения транспорт, негоден вече за употреба, се използва за срещи, събиране на обществеността.

Нерегламентираните сметища не се увеличиха, незаконните сметища в Словения не са свързани с битовите отпадъци, а по-скоро със строителните отпадъци.

В Холандия с прехода към кръгова икономика намаляват инсинераторите до минимум

Ролята на местните власти в кръговата икономика и ефективното управление на ресурсите е много важна, каза по време на семинара Тисе Стелпстра (Нидерландия/ЕКР), член на Изпълнителния съвет на провинция Дренте и докладчик по становището на Комитета на регионите за кръговата икономика. Местните органи трябва да бъдат самостоятелни, да имат възможност да се справят с проблема в различни области, да приближат кръговата икономика към гражданите. За истинска кръгово икономика първо манталитетът трябва да се промени. В Холандия имаме инсинератори, но повече няма да строим, защото дори внасяме отпадъци, за да ги изгаряме. Преходът е свързан с намаляване до минимум на инсинераторите за отпадъци.

Българските общини са пред дилемата за такса битови отпадъци според количеството

Според Стефан Радев (ЕНП), член на комисия ENVE на Комитета на регионите и кмет на община Сливен е трудно прилагането на такса битови отпадъци според количеството, а отлагането й е заложено в националното законодателство. Трябва да се стимулира създаването на инфраструктура поне в големите градове и да се измерва по-ясно икономическият ефект ако се събират раздлено отпадъците. Ние трябва да пропагандираме екологичните ползи и започнем от децата, смята той.

“Трябва ясно да се дефинират отговорностите на всички ангажирани в процеса, включително на общините и на фирмите по събиране на отпадъците. От една страна срещаме неразбиране от страна на гражданите за разделно събиране, от друга страна нежелание на бизнеса за преработка”, посочи Радев. Според него рябва да се даде приоритет за ефективно прилагане на отговорността на производителя. Общините срещат много сериозни предизвикателства с организация на събирането и оползотворяването на отпадъци от излезли от употреба гуми, акумулатори, масла, опасни отпадъци. Единствената възможност общината сама да финансира е основно износ поради липса на възможности у нас. Важна законодателна стъпка е да се даде прозрачност на продуктовите такси, които се плащат към Министерството на околната среда и водите. Ако хората знаят колко плащат за даден продукт, би провокирало повече разделно събиране на отпадъците, каза Радев.

Необходими са ясни механизми за насърчаване и използване на устойчиви продукти, създаване на новаторски модели на производство, търговия и потребление, тази идея все още се приема за нова, но е време тя залегне в законодателството, смята кметът на Сливен. Например трябва да се създаде възможност със законодателни решения да се насърчават операторите да не изхвърлят храни в срок на годност. Преходът към кръгова икономика ще бъде немислим без използването на продуктите по-дълго в икономиката. Това трябва да залегне на всички нива в законодателството.

Конференцията беше открита от Теодор Стойчев, Ръководител на Бюрото на Европейския парламент в България Силвия Георгиева, Изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ).