Въпреки COVID инвестициите във вятърни централи растат, но липсват достатъчно нови проекти
Европа е инвестирала 43 млрд. евро в 20 GW нови вятърни мощности през 2020 г.
Европа е инвестирала 43 милиарда евро в нови вятърни паркове през 2020 г. Това е втората най-висока сума за година в историята на сектора. Инвестициите обхващат 20 GW нов капацитет, който ще бъде изграден през следващите години. От този капацитет 13 GW са в ЕС. Това обаче е много по-малко от необходимото на Европа, за постигане на целите за климата и енергетиката до 2030 г., заявяват от Wind Europe (Европейската вятърна асоциация).
ЕС трябва да изгражда 27 GW нова мощности за вятърна енергия годишно, за да постигне поставената нова цел за намаляване на емисиите от 55%. Основният проблем е бавният процес на разрешителните за изграждането на нови вятърни паркове. Парите са налице, но липсват достатъчно нови проекти, заявяват още от асоциацията.
Европа потвърди инвестиции от 43 милиарда евро в нови вятърни паркове през 2020 г. Това е втората най-висока сума в историята на сектора. Инвестициите са със 70% повече от 2019 г. От тази сума 17 милиарда евро са инвестирани във вятърни електроцентрали на сушата и се отнасят за 13 GW нов капацитет. 26 милиарда евро са инвестираните в морски вятърни централи като те покриват нов капацитет от 7 GW.
Сред новите вятърни мощности, добавени към офшорните (морски) вятърни централи се отличават Dogger Bank във Великобритания, която ще бъде най-голямата вятърна електроцентрала в Европа, след като бъде завършена, и Hollandse Kust Zuid в Холандия.
„Вятърната енергия остава привлекателна инвестиция въпреки пандемията“, отбелязва изпълнителният директор на WindEurope, Giles Dickson. По думите му всяка нова вятърна турбина генерира икономическа дейност в Европа от порядъка на 10 млн. евро. „Разширяването на вятърната енергия, предвидено в Националните планове за енергетика и климат може да създаде 150 хил. нови работни места до 2030 г.“, допълва той.
Според данните на WindEurope, от общата сума от 43 млрд. евро инвестиции, 13 млрд. евро се падат на Великобритания, следвана от Нидерландия – 8 млрд. евро. След тях се нареждат Франция с вложения от 6,5 млрд. евро и Германия – 4,3 млрд. евро, инвестирали основно във вятърни централи на сушата.
Турция беше петият по големина инвеститор с 1,6 млрд. евро, а Полша – 6-та също с 1,6 млрд.евро.
Въпреки отчетените добри резултати от асоциацията заявяват, че това съвсем не е достатъчно за постигане на европейските цели за енергетиката и климата. Новата цел на Европа за намаляване на емисиите с 55 % през 2030 г. изисква годишно да се строят 27 GW нови мощности. Тези от миналата година обаче покриват само 13 GW нов вятърен капацитет в ЕС, подчертават от асоциацията. Като причина за тези недостатъчни темпове се посочва бавният процес на разрешителните за изграждане на вятърни мощности от една страна и липсата на достатъчно персонал от съответните органи. „Повечето държави-членки не спазват сроковете за разрешителни, определени в Директивата на ЕС за ВЕИ“, посочват от WindEurope.
Вятърните паркове продължават да се финансират със 70-90% дълг и 10-30% собствен капитал. Банковите финанси остават от решаващо значение и все повече от тях са специфични за проекта, а не за корпоративния дълг, особено при офшорни вятърни мощности. По-големите вятърни паркове все повече се превръщат в бизнес субекти със собствени управленски екипи и финансова отчетност, способни сами да набират дълг. През 2020 г. банките отпуснаха рекордните 21 млрд. Евро нерегусиран дълг на нови вятърни паркове.
Вятърните проекти представляват изключително привлекателна възможност за инвеститорите. Следователно предизвикателството, пред което в момента е изправен сектора, не се крие в достъпа до капитал, а в достъпа на инвестиционните проекти до мрежата, отбеляза от своя страна Edward Northam, ръководител на Green Investment Group (GIG) Europe.
Друга важна тенденция за сектора, според WindEurope е нарастващата роля на корпоративните споразумения за покупка на енергия от възобновяеми източници (PPA) в подкрепа на финансирането на вятърни паркове. Според данните, през 2020 г. са били въведени 24 нови PPA за вятърна енергия, покриващи над 2 GW капацитет от различните сектори като химическа, фармацевтична и пр. „PPA осигуряват стабилни дългосрочни приходи за вятъра. Те улесняват набирането на дълг при ниска лихва. Същото се отнася и за договорите за разлика (ДЗР), които правителствата все повече предлагат на търговете за вятърна енергия: като механизми за стабилизиране на приходите ДЗР намаляват разходите за финансиране и следователно намаляват общите разходи за вятърна енергия,“ уточняват от асоциацията.
Още по темата: IRENA: 238 ГВт слънчеви и вятърни централи са пуснати в експлоатация през 2020 г.