За хляба, сиренето и доматите през числата на вноса и износа
Анализ на Борислав Георгиев, експерт по външна търговия пред 3eNews
Анализът на износа и вноса в България на пшеницата, млечните продукти и доматите в натура за времето от 2016 до 2020 г. е много показателен за състоянието на нашата икономика. Това са възможности и успехи при производството и износа на пшеница; динамика при износа на сиренето, кашкавала и киселото мляко, но със силен привкус на сухо мляко и палмово масло и за съжаление световно падение при доматите.
За красноречивост използвам световните числа за износа и вноса само в натура – тонове. Сравнявам ги по съседски на Балканите и проверявам за огледални разлики между българската и статистиката на страната партньор. Източник е световната база търговски данни на UN/COMTRADE, обработени от МТЦ – Женева – www.trademap.org.
Пшеницата от митническа тарифна позиция (МТП) 100199 има интересно развитие. Световен устойчив износител на база средногодишна стойност за последната петилетка № 1 е Руската федерация с повече от 34 милиона тона, № 2 е САЩ с 24 милиона тона и № 3 – Украйна с близо 18 милиона тона. На Балканите Румъния ни изпреварва с близо 6 милиона тона, тъй като България има износ от повече от 4 милиона тона. За 2020 г числото е 3,2 милиона, което е повече от 6 пъти от количеството в кризисни периоди, без криза за хляба. Българската позиция в света се променя между 10-та и 13-та позиция в натура. България успешно преодоля субективните ограничения от изминали периоди. България стана водещ световен доставчик. Разбира се това не означава, че експертите в сектора не трябва да се търси усъвършенстване на сортовата структура и/или веригата на производството на брашно.
При млечните продукти има няколко въпроса. Първият произтича от вноса на прясно мляко, сухо мляко и палмово масло. Числата са в приложената таблица. Ние сме внесли 105 хиляди тона миналата година от тези три продукта, а Швейцария три пъти по-малко тона?
Вторият въпрос е свързан с износа. Прилагам таблицата с нашите и съседските данни.
Трябва да се върнат в нашия дневен ред на тези и други подобни базови факти.
- Недостигът на българско прясно мляко се покрива с внос на сухо мляко и палмово масло! Може ли така да има стабилност и развитие и/или здравословно хранене на българина?
- Необходимо е време (практически вече няма такова) за узряване на сектора и всички нас. Трябва да се припомни, че в начало на 90-те години, КООПЕРАТИВ от САЩ инвестира средства, знания и опит. Целта беше създаване на една национална българска асоциация на млекопреработвателите, като опит за ново начало на вековни български традиции. След това се появи раздвояване с още една нова. Дали и колко от членовете на тези две структури са водещите вносители на сухо мляко и палмово масло у нас е лесно да бъде проверено и оповестено, като една първа стъпка във вярната посока.
Иначе казано има някакво развитие при сиренето. Без да сме намерили принципно решение, а правим по-скоро евтини кръпки, често поради търсенето на усвояване на брюкселски средства.
При доматите е трагедията. Българското производство е намаляло в натура десетки пъти в сравнение с минали периоди на българското земеделие. Сортовата структура е силно променена. „Българската“ лютеница доста често се прави с вносно доматено пюре. По същество ние имаме отрицателен баланс от десетки хиляди тона вносни домати. Недостигът на български домати би могъл да бъде проблем и при ефективността от ваксинирането срещу КОВИД-19 у нас. Прилагам таблицата с числата за последните две години.
Една мярка за развитие на нашето земеделие е връщането на България на позицията на нетен износител на домати.
За хляба не би трябвало да се притесняваме, със сиренето трябва да внимаваме, а доматите са остра и вероятно злокачествена диагноза.
Борислав Георгиев е роден в София 1950 г., инженер по автоматизация на промишлеността - ВМЕИ София - 1975. Близо 45 години практически и административен национален и международен опит във външната търговия започвайки, като експерт и достигайки до зам.министър на външноикономическото сътрудничество. Практически опит в българските работодателски организации БСК, БТПП и други. Практически опит в износа на българска промишлена продукция за времето 2005 - 2017 г.
Активно участие за членство на България в Световната търговска организация - Женева - 1996 г., членство във Васенарската договореност -1996, заповането на преговирите за членство в ЕС.
Активно участие в улесняването на търговията в рамките на UN/ CEFACT - Женева, създаването на национална експортна стратегия в рамките на МТЦ/ УНКТАД/ СТО - Женева и др.