Правителството трябва да реши належащите проблеми от пандемията, икономиката ни вече трябва да се пренастрои за новите условия
Трансформационните процеси към зелена, дигитална и кръгова икономика няма как да се случат от само себе си, а е нужна намеса на държавата, смята икономистът Калоян Стайков
„В момента правителството трябва да мисли за най-належащите проблеми и очевидно това в момента е пандемията“, обясни пред 3eNews Калоян Стайков, икономист в Института за пазарна икономика. „Това е като да се събудиш сутринта и да видиш, че къщата ти гори и да стоиш да си мислиш защо не си направил нещо по въпроса преди две седмици“, даде пример той.
Според експерта сега трябва да се решава първият и най-належащ проблем с пандемията: това означава овладяване на последствия, връщане на здравните грижи към някакви адекватни нива, а не медиците да са изтощени и специалистите от Бърза помощ – претоварени.
Здравната система трябва да се върне към нормалния начин на функциониране. И част от този въпрос естествено е свързан и с ускоряване на процеса на ваксиниране, добави икономистът. Той припомни, че се очакваше през първото тримесечие темпът на ваксинация да бъде по-слаб и той да се ускори през второто тримесечие на годината. „Но виждаме, че все още има нежелание и фазите по ваксинационния план не се изпълняват достатъчно бързо. Тоест нужна е кампания в тази насока – уреждане на целия процес и успокояване на хората, че това е наложително.“
Освен този здравен проблем всички останали въпроси са свързани с икономиката. „Свърши вече времето за справяне с последствията от пандемията и вече трябва да се гледа напред. Тоест тази ситуация не е ясно колко време ще продължи. Виждаме, че възстановяването не става за месец или два, а продължава доста дълго и не е ясно дали ще приключи тази година. И ние трябва да сме готови за по-продължителен период на икономически проблеми“, анализира Стайков. В тази ситуация свърши времето да се мисли как да се покриват стари загуби и да се опазват бизнес модели. Според него сега е време да се мисли как да се трансформира икономиката, така че да посрещне по-адекватно новите предизвикателства.
„Ние сме в сравнително добра стартова позиция за периода на възстановяване, но едно е този период да продължи две години, а друго е това да приключи в рамките на година. Възстановяването всъщност трябва да бъде максимално бързо и да се мисли дългосрочно за новите предизвикателства пред икономиката. Част от промените ще бъдат резултат от пандемията – някои бизнес модели ще се променят, потребителското поведение се променя и икономиката трябва да се пренастрои“, добави Стайков.
Друга част от промените трябва да са свързани с дългосрочните цели на ЕС и България като част от тази общност. „Говорим за зелена икономика, дигитална икономика, иновативна икономика, кръгова икономика и т. н. Всички тези трансформационни процеси няма как да се случат от само себе си, да не говорим че дори в самото правителство досега се наблюдаваше нежелание или липса на интерес към подобни теми. Сега новото правителство ще трябва да действа бързо в тази насока“, заключи икономистът.
Всички тези препоръки се отнасят и за Плана за възстановяване и устойчивост. Очаква се до края на април финалният вариант на документа да бъде изпратен до ЕС. „Работи се по него, въпросът е, че когато липсва политическата шапка експертите надолу продължават да действат както досега. А пък при първия и втория вариант на Плана се видяха неговите недостатъци: най-очевидния от тях например е, че голямата част от тези средства се предвижда да се усвоят в края на периода. Няма как планът да е за възстановяване, ако това да не е веднага след кризата и се предвижда подкрепата да дойде в края на пандемията, смята още Стайков. По думите ми тогава вече няма да има какво да се възстановява.
Схеми за подкрепа – въпрос на дебат
На практика схемите за подкрепа на бизнеса в условията на пандемия винаги могат да бъдат удължени и това не е проблем. Подобни процеси могат да продължат, ако се стигне и до назначаване на служебно правителство. „Въпрос на дебат е как да бъдат продължени пандемичните мерки в подкрепа на бизнеса. През миналата година имаше логика да се въведат тези мерки за подкрепа към компаниите. Тогава наистина бизнесът пострада много сериозно и то не само секторите, които бяха затворени. Всички имаха проблем с международната търговия, редица заводи временно затвориха“, припомни Стайков.
Сега може би има логика тези мерки за подкрепа да бъдат ограничени до бизнесите, които са затворени административно. А останалите бизнеси трябва да намерят начини да се приспособят към новата среда, обяснява експертът на ИПИ.
Тази година вече трябва да се мисли за мерки, които помагат на бизнеса сам да се справя в новата среда, да се трансформира и да остава конкурентоспособен. „Вече компаниите трябва да гледат в перспектива накъде се развиват нещата. Няма как да продължим да плащаме по схемата 60 на 40 за Мини „Марица Изток“ например. Шокът бе миналата година, бизнесът се възстановява и не е ясно защо трябва да продължава тази помощ“, уточни Стайков. Според него новото правителство трябва да направи нова преценка – за бизнесите, които работят, но изпитват някакви затруднения, трябва да се прекрати тази практика на подкрепа. Все пак това в крайна сметка е вид държавна помощ, която не е свързана с някакъв директен икономически феномен.
Експертът на ИПИ бе категоричен, че за бизнесите, затворени с административен акт, или за самонаетите лица тези мерки трябва да продължат под някакъв вид.“ Едно ново правителство, независимо дали ще бъде редовно или служебно, просто може да продължи действието на тези мерки“, смята Стайков.