Как се развива българската външна търговия в условията на пандемия?

Анализ на Борислав Георгиев

Българската икономика има силно отворен характер. Затова числата износа и вноса във времето в евро и в натура са много показателни за икономиката.

България заема от 65-та до 60-та позиция в световния стокообмен през годините. За 2020 е на 61-ва позиция при износа и на 62-ра при вноса. България има близо 60 % обвързаност с ЕС. През 2020 г. КОВИД 19 ни върна малко назад на нивото на 2017 г. Балансът на българския стокообмен е устойчиво отрицателен между – 2,4 и – 9,9 млрд. евро годишно.

Износът на услуги от България последните години е в диапазона между 5 и 8,5 милиарда евро годишно. Вносът е между 2,6 и 5,1 милиарда евро годишно. Устойчивия положителен годишен баланс при услугите е между 2 и 3,3 милиарда евро.

Балансът при услугите неутрализира отрицателното българско външнотърговско салдо. С КОВИД-19 обаче услугите търпят значителни щети. Затова срочно и задълбочено трябва да осмислим и възстановим дейността в сектори като туризъм, транспорт и други.

Обобщавайки картина със стоките и услугите и отчитайки растящия външен дълг трябва изрично да посочим необходимостта от създаване и прилагане на българска доктрина за възстановяване и устойчивост. Става дума за българско разбиране за икономическо развитие поне до 2050 година. Битуващите партийни и институтски визии за 2-3 години или пък необходимите за усвояване на средства на ЕС са помощно и ограничено, а не основно средство..

Съществени особености на българската външна търговия, които не се обсъждат или анализират са свързани с търговската политика, някои интегрални показатели и разбира се пригодността и функционалната грамотност на различните обществени структури.

България няма собствена търговска политика. В качеството си на пълноправен член на ЕС, България има задължението да следва търговската политика на ЕС. Разбира се има и правото да участва в нейното формиране, което ние прилагаме в твърде ограничен брой случаи.

Търговската политика на ЕС за 2021 – 2027 г. с хоризонт поне 2030 г. към февруари 2021 г. има три приоритета и шест области. Цитирам приоритетите:

1. На първо място, оказване на подкрепа за възстановяването и коренната трансформация на икономиката на ЕС в съответствие с неговите екологични и цифрови цели.

2. На второ място, оформяне на световни правила за по-устойчива и по-справедлива глобализация, като следва да се използват всички налични инструменти, за да се подкрепят социалната справедливост и екологичната устойчивост.

3. На трето място, увеличаване на капацитета на ЕС да преследва интересите си и да прилага правата си, включително самостоятелно, когато това е необходимо.

За да постигне трите цели, изложени по-горе, Комисията ще се съсредоточи върху шест области.

1. Реформиране на СТО

2. Подкрепяне на екологичния преход и насърчаване на отговорни и устойчиви вериги за създаване на стойност

3. Подкрепяне на цифровия преход и търговията с услуги

4. Засилване на регулаторното въздействие на ЕС

5. Укрепване на партньорствата на ЕС със съседни държави, държави, обхванати от процеса на разширяване, и Африка.

6. Засилване на вниманието на ЕС към изпълнението и прилагането на търговските споразумения и осигуряване на еднакви условия на конкуренция

Всеки разговор по търговската политика трябва да е свързан и отчита тези цели и области, още повече някои от тях, въпреки на пръв поглед значителните трудности, са съществени и стратегически за българската икономика. Всичко това не означава и не пречи да имаме национална политика.

Разбра се трябва да се отчитат някои съществени български фактори като огледалните разлики, геополитически фактори и административен капацитет.

Огледални разлики във външната търговия. Последните десет години българските данни за вноса от РФ са винаги значително по-големи по стойност от руските данни за износа за България (между 240 млн. евро и близо 3,5 млрд. евро). Съществени огледални разлики в стойността има и при търговията ни с Швейцария, Канада, САЩ, Египет, Украйна и др. Българският годишен износ за РФ по стойност е съвсем малко по-голям или практически равен на българския износ за Република Северна Македония за всяка от последните 10 години. Тези числа нито се осмислят  нито се анализират с цел промяна.

Геополитическите фактори и Балканите - ЕС, Германия, Китай, РФ и САЩ– Макар и непълно, но свързаността с ЕС-28 в някаква степен може да бъде определяна чрез дела на износа и вноса на всяка от държавите с ЕС. За 2019 водеща е Северна Македония с 81% при износа и 62 % при вноса, следвана от Румъния с 76 % при износа и 74 % при вноса, Сърбия – 67 % за износа и 58 % при вноса, България с 66 % за износа и 63 % при вноса, Гърция с 56 % за износа и 50 %, Германия е с близо 58 % при износа и близо 56 % при вноса и Турция с 49 % за износа и 34 % при вноса. Страните от Балканите са по-скоро външнотърговски силно интегрирани с ЕС и в частност Германия. България образно казано е в яхтата на всички балкански държави през последните години. Често сме в средата на лодката без да сме на мостика. От гледна точка на партньори течението по което ни носи се определя от  ЕС и специално Германия, като Руската федерация (но с милиардни огледални разлики) и Китай играят и ще играят активна роля в стокообмена на Балканите.

Функционалния капацитет на различните държавни и обществени административни структури. Например митницата, различните министерства, десетките агенции, няколкото работодателски организации. След близо три петилетки членство в ЕС има значителна промяна в тях, която обаче трудно може да се види стратегическия български интерес. Това са например три групи въпроси:

1. Функционална грамотност, знание и опит на служителите в тях . Има известна такава, но фокусирана върху средствата по програми на ЕС и еднопосочна проводимост в посока от Брюксел към София. Правителствен и работодателски  приоритет например е членство в ОИСР. Техният доклад за България беше представен през януари 2021. Докладът трябва да бъде четен/ препрочитан многократно и задълбочено обсъждан от всички нас.

2. Финансови средства, съществената част от които за редица сектори се управляват от държавни търговски дружества или банка. Това не е добра европейска практика за ролята и мястото на техния принципал – министър.

3. Информацията и данните от Света и България (не само Евростат данни) трябва оперативно и стратегически да се използва за да постигнем киберустойчивост и цифровизация на управлението. Българският превод за курдисването на компютър в ненужна агенция и/или министерство е върха на електронното управление е много далеч от развитието.

Унгария и Канада имат министерства обединяващи в едно това което ние сме кръстили отделно външна политика и икономика. Защо България също да направи това, още повече че за българския мащаб значими са между 40- 50 държави и 7-9 световни организации.

Тук можете да видите и примерен протокол за работа в условия на пандемия по темата външна търговия:

П Р О Т О К О Л

с препоръки за пандемично разпространение на световни данни, най-добрият световен опит и практични знания, тъй като по оценка на ITC/ UNCTAD/WTO неизползвания потенциал на българския износ е поне 16 млрд. евро:

1. Да се изготвя/ предоставя периодично и пандемично разпространява световна външнотърговска информация на UN/COMTRADE с данните за няколко годишен период с преглед по темата огледални разлики.

2. Да се изготвя професионална информация поне за позициите от българския с износ от милиард лева годишно и намиране на възможности за подобряване на тяхната ефективност и развитие.

3. Да се анализират, „бивши“ и сегашни инвестиции в България - например на автомобилни седалки, китайски автомобили, ел. оборудване за високо и ниско напрежение и др. Няма развитие без памет и анализ. Българска е поговорката „за един бит дават двама небити“.

4. Да се изготвя/предоставя публично професионална информация в НАТУРА и стойност. Примери - с тоновете палмово масло и сухо мляко ли ще бъдем конкурентноспособни (това ли е най-добрата храна за нашите деца) в киселото мляко, сиренето и кашкавала. Искаме ли да останем страна на лавандулите? Как ще се развива стратегическо партньорство в земеделието с Китай (с увеличаване на вноса на китайски чесън)? Ще възстановим ли производството на българските домати?

5. Да се образоват ръководителите/ администрацията/ обществото за прилагане съществените изисквания за безопасност на продуктите и надзор на пазара. Това е формално правното и по същество изискване към доказана компетентност и контрол чрез АКРЕДИТИРАНИ не ведомствено „назначени“ лаборатории.

6. Да се образоват  ръководителите/ администрацията/ обществото за изисквания за киберустойчивост. Мантри, като цифровизацията и/или компютърната сигурност са в най-добри случай работа на парче. Курдисването на компютър на каруца не я прави Тесла. Първо се променя системната същност на ведомствата съгласно принципите за киберустойчивост. Всичко друго идва след това.

7. Българското стратегическо развитие може и трябва да идва от София, не от други столици. При това да се роди от българите във и извън България. Да се осъществява и измерва с календара на нацията – с десетилетия, а не с часовника на партийността – месеците на мандатите на власт.

Борислав Георгиев е роден в София 1950 г., инженер по автоматизация на промишлеността - ВМЕИ София - 1975. Близо 45 години практически и административен национален и международен опит във външната търговия започвайки, като експерт и достигайки до зам.министър на външноикономическото сътрудничество. Практически опит в българските работодателски организации БСК, БТПП и други. Практически опит в износа на българска промишлена продукция за времето 2005 - 2017 г.

Активно участие за членство на България в Световната търговска организация - Женева - 1996 г., членство във Васенарската договореност -1996, заповането на преговирите за членство в ЕС.

Активно участие в улесняването на търговията в рамките на UN/ CEFACT - Женева, създаването на национална експортна стратегия в рамките на МТЦ/ УНКТАД/ СТО - Женева и др.