Декарбонизация в Европа е възможна, само ако е справедлива и не понижава жизнения стандарт на хората

Преходът към декарбонизация на Мини „Марица Изток“ може да се случи, само ако е справедлив и не води до намаляване на жизнения стандарт на хората и задлъжнялост. Това заяви в интервю за ТВ Стара Загора Николай Диков, председател на съвета на директорите на държавното дружество. Според него технологично решение за бъдещето на мините и централите има и то ще бъде реализирано. „Оперативната програма за развитие на регионите до 2027 г. предвижда общо 3,1 млрд. лв. за трансформация на икономиката, зависеща от въглищата, които ще бъдат насочени към Стара Загора, Перник и Кюстендил. На 19 април предстои публично обществено обсъждане дали е възможно към тези три града да бъдат добавени още осем, сред които са Сливен, Ямбол и Хасково“, припомни Диков.

По повод на бъдещето на комплекса той бе категоричен, че „не става дума да даваме напразни надежди на хората, а експертно и политически да даваме най-добрите решения, свързани с въпроса може ли българската енергийна система да функционира стабилно, да се осигурява балансът в системата и да се гарантира приемлива цена на електричеството за потребителите“. Комплексът „Марица-изток” има голям социален ефект за хората от региона и ръковдството на компанията няма да позволи въглеродната неутралност да се случва за тяхна сметка, категоричен бе шефът.

Комплексът „Марица-изток” поставя стандарти, които обуславят добрите показатели на Стара Загора в социален, демографски и икономически аспект. „Имаме конкретни насоки на работа, които са плод на последователни действия през годините и единственото, което искаме от бъдещите народни избраници е, да се вслушат в нуждите на комплекса и да отстояват националните ни приоритети в защита на българската индустрия и икономика“, добави още Диков.

Той сподели идеята, че подготвяните от правителството Регионални планове за справедлив преход трябва да постигнат намаляване на емисиите. „В Дружеството се води стабилна финансова и икономическа политика, а това, че миналата година показваме загуба, е обусловено единствено от ниския товар в комплекса. И сме направили всички постъпки за намаляване на разходите, без да засягаме персонала, но да гарантираме инвестициите и ремонтите, така че дружеството да функционира и да изпълнява своите ангажименти към заявките на централите“, добави още директорът.

В контекста на „Зелената сделка” и изготвянето на Териториалните планове, Мини Марица Изток отстоява позицията за реализиране на проект, свързан с улавяне, съхранение и използване на въглероден диоксид. „След Ковид-пандемията Европа трябва да предприеме сериозни действия по възстановяване на икономиката си. И трябва сериозно да преосмисли т.нар. „зелени идеи”, които са със съмнителен и недобре обследван ефект – социален, икономически и екологичен“, смята Диков.

„Зелената сделка” дава и възможности за трансформация на сектор енергетика, който да бъде базата за цялостна трансформация на икономиката на съответната държава. Това е решението, което търсим и към което се стремим – да съхраним този изключително важен местен ресурс, от който зависи стабилността на електроенергийната мрежа, като същевременно намерим решение за намаляване на въглеродните емисии“, обясни Диков визията за развитие на мините. Според него това е комплексна задача и подходът също трябва да бъде такъв. „Затова виждам перспектива в обединението на всички заинтересовани страни, правителството, местната власт, бизнеса, научния потенциал, синдикатите и т.н. За целта ЕС заделя много ресурси, които ще достигнат до нас чрез Териториалните планове и Фонда за справедлив преход. Затова, заедно с местната власт, поставяме фокуса върху българските региони, тъй като нито една от целите, поставени на европейско и национално ниво, няма да е изпълнима без тях. Убеден съм, че ще бъдат избегнати икономически и социални трусове и до необходимия срок, 2030 г., тази технология ще бъде факт“, обясни директорът. Той остава оптимист за бъдещето на комплекса и според него трябва да се използва всяка една възможност за защитата на българския въгледобив.