Задълбочаването на климатичните промени ще засили разделението между богатите и бедните страни според последно проучване

Светът трябва да предприеме "незабавни и драстични действия", за да се справи с климатичните промени. Това показва проучване на Института за политически интегритет на Нюйоркския университет. В противен случай това може да му струва около 1,7 трилиона долара годишно до средата на десетилетието и около 30 трилиона годишно до 2075 година, показва още докладът. Изследването, най-голямото до момента в световен мащаб включва анкета от над 730 експерти по климатичните промени, 90 процента от анкетираните посочват, че измененията в климата ще задълбочат неравенството в доходите между богатите и бедните страни.

Сред участващите експерти 75 процента са на мнение, че незабавно трябва да бъдат предприети решителни действия в защита на климата. При анкета на института от 2015 година такъв отговор са дали малко над 50 на сто.

Според учените, за да бъдат избегнати катастрофални климатични промени, светът трябва да постигне нулеви нетни емисии до 2050 година, което означава хората да не добавят в атмосферата повече емисии, отколкото неутрализират. За 75 процента от участниците в анкетата цената на инвестициите за постигане на тази цел ще бъде по-малка от икономическите ползи, които тя ще донесе, като предотвратяване на природни катастрофи, запазване на крайбрежна инфраструктура и активи и защита на хранителните доставки.

Повишаването на температурите може да създаде изключителни трудности за страните, които вече са обременени с икономически проблеми и високи нива на бедност.
Според икономистите, когато се прави оценка на разходите за мерки за намаляване на емисиите, правителствата може би подценяват евентуалната цена на климатичните промени като например последиците от екстремни метеорологични условия и нарушаване на икономическата дейност, отбелязват авторите на проучването.

Най-тежко ефектът от измененията в климата ще бъде усетен в развиващите се страни заради фактори като по-голямата зависимост от земеделието и уязвимостта от необичайно високите температури, посочва Дерек Съливан, директор по стратегиите в мозъчния тръст и съавтор на доклада.
По думите му "цената" на климатичните промени ще бъде усетена в целия свят заради "ефекта на доминото" от последици като нарушаване на търговските маршрути и веригите за доставки, както и бежански кризи, причинени от климатични фактори.

Цената на мерките за намаляване на емисиите спада бързо с поевтиняването на производството на електроенергия от слънце и вятър, допълват авторите, като 65 процента прогнозират подобно поевтиняване и при други "зелени" технологии. Според повечето анкетирани причината за засилването на притесненията им от климатичните промени през последните пет години е ескалацията, която се наблюдава напоследък при екстремните климатични явления, с които са свързани горски пожари и горещи вълни.

В света са регистрирани над 7300 големи природни катастрофи между 2000 и 2019 година, които са причинили смъртта на 1,2 милиона души и щети за 3 трилиона долара, по данни на ООН. За сравнение, през предходните 20 години, е имало 4200 природни бедствия, довели до смъртта на 1,19 милиона души и щети за 1,6 трилиона долара.