Инвазивни чужди видове завладяват водоемите в България

Инвазивни чужди видове вече завладяват водоемите в България, стана ясно на онлайн уебинар в петък за водните инвазивни чужди видове по повод Световния ден на водата, който беше на 22 март. Най-добрият начин да се справим с тях е да не ги допускаме, защото те колонизират цели водоеми при появата си, обясни Димитрина Ботева, координатор тревни местообитания към фондация „Информация и природозащита“. Със затоплянето на климата се очаква те да стават все по-голяма заплаха и за България. В момента от всички чужди инвазивни видове във водоемите на Европа се разпространяват 12, а в България в момента са разпространени два основни вида- нуталиевата водна чума и канадска водна чума. Тя е многогодишно тревисто растение, изцяло потопено във водата и идва от Северна Америка вследствие на търговия с живи аквариумни растения, у нас видът е открит през 2002 година.

Снимка: Хранителните вещества от хотели и заведения подхранват бързото разпространение на нуталиевата водна чума, която заблатява язовир Батак вместо да бъде привлекателно място за плаж.

Язовир Батак е обсебен от нуталиева водна чума, която е изместила традиционната тревна растителност в язовира, съобщи Валери Георгиев, биолог от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания на БАН. Поради тази причина язовирът е заблатен и вместо красиво място за плажуване и туризъм се превръща все по-трайно в блато. Натоварването с нитрати и фосфати, различните хранителни вещества от хотели и заведения около язовира увеличават разпространението на нуталиевата чума, разказват експертите.

Веднъж разпространени, борбата с тях е много трудна и скъпа

Премахването й става изключително трудно и струва много скъпо. Борбата може да отнеме минимум пет години ако се вземат всички необходими мерки постоянно. Например да се премахва най-лесно при изсушаване след отдръпване на водите. Ако не се изчисти при прилива на водата лесно се разпространява отново, а бреговете стават все по-тинести. Въпросът е, че с птиците и не добре почистени въдици може лесно да премине от един язовир в друг. Само преди седмици български учени са установили и наличието на голям лагаросифон, възможно е това да е следващият чужд инвазивен вид, който да започне бурно разпространение. За съжаление преди тези инвазивни видове да бъдат открити от учените може да минат години, признават специалистите.

Валери Георгиев сравни тази напаст с коронавируса. Най-добре е да не бяхме го допускали да се разпространи, защото да се справим с него ни струва много повече. „За съжаление в природата няма undo”, подчерта той.

Водните инвазивни видове са най-трудни за контрол, трудни за химическа обработка, защото химикалите лесно биха се разпространили в целия водоем, каза Владимир Владимиров от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания.

В България нямаме планове за контрол, важно е да не се изхвърлят в природата

Регламентът на ЕС за защита от инвазивните видове още не е факт в България, но и в много други страни. В момента най-важното е да се идентифицират всички пътища, по които навлизат тези видове и да се подготвят планове за контрол и мониторинг. Най-често навлизането им се случва с изхвърляне в природата на декоративни растения при украса на декоративни водни басейни от градини, паркове в градове и бизнес комплекси, в двора на къщите или в аквариумите на обществени и частни пространства. В България все още няма разработен план за управление и контрол на този път, обясни Владимиров. Най-важното, което трябва да запомнят хората е, че могат най-добре да ги изхвърлят в битовите контейнери, да ги предадат на компостиращи инсталации, но в никакъв случай да не попадат свободно в околната среда или във водоеми.

„Не всичко, което е зелено и фотосинтезира е полезно и безвредно и всячески трябва да разрушим тази илюзия“, каза ръководителят на проекта Светлана Аладжем.

Проблемите, които ни създават водните инвазивни видове

Водните инвазивни видове блокират движението по езера, реки и плавателни канали. Те затлачват дренажни системи, помпени станции и шлюзове като  може да доведат дори до наводнения. Формират плътни плаващи килими, които блокират водния отток. Водните инвазивни чужди видове увреждат съоръженията на ВЕЦ и измервателни станции, намаляват добивите в рибарството, понижават добивите в оризищата. Те влошават качеството на водите предпоставка за развитие на комари, паразитни плоски червеи и охлюви, които са преносители на заболявания. Тяхното интензивно навлизане ограничава използването на водните басейни за отдих (къпане, плуване,гребане) и риболов.

В Холандия през 2000 г. общата сума за контрол на лютичевидното хидрокотиле (Hydrocotyle ranunculoides) е около 1 000 000 евро, а през 2007 г. са изразходвани допълнително 1 800 000 евро над предвидената сума.

В списъка на Европейския съюз влизат много видове, които са изключително красиви декоративни, но оставени в природата могат да причинят големи щети. Такива са голямата цветна лудвигия, воден многолистник, воден зюмбюл, каролинска кабомба, лютичевидно хидрокотиле, алтернатера, гигантска плаваща лейка, сенегалски чай.

Растенията колонизатори на водоемите: важно да запомним

Всички водоеми, особено с бавнотечащи и стоящи води в България са потенциално изложени на риск от бъдещо колонизиране от водните инвазивни чужди видове. Свободната търговия с тези видове като аквариумни растения, вкл. през интернет, допринася за широко разпространение и лесна достъпност.

Най-често попадането им в природни условия става чрез любители акваристи или при заливане на декоративни водоеми при наводнения.

Пътищата на по-нататъшното разпространение са чрез пренасяне на  части от растенията от водолюбивите птици, водните течения, лодки и риболовни принадлежности.

Необходим е мониторинг за навременно откриване на такива видове, с особено внимание на р. Дунав - един от най-честите пътища за навлизане на инвазивни растения в България.

А ценни ли са като източник на биомаса

Тази идея е интересна, защото е добро решение на проблема с безконтролното им разпространение, но и възможност за използване на инвазивните видове като ресурс за биомаса, каза в отговор на въпрос на 3eNews Владимир Владимиров. Правят се проучвания за стойността на биологично активните вещества на инвазивните видове за лечение. Още по-лесно е проучването на въпроса в използването им като биомаса, проблемът е, че сухата биомаса е много малка като обем. Всеки инвеститор търси по-лесен начин за събиране на повече суровина. Тези аргументи напрактика правят такова решение почти невъзможно. Изискват се много средства, а икономическата печалба е почти никаква.

Инвазивните чужди видове застрашават местното биологично разнообразие, здравето на човека и предизвикват алергии, астма, кожни заболявания), нанасят щети на икономиката, водят до загуба на селскостопанска продукция.

Всяка година в ЕС се изразходват повече от 12 млрд. евро за контрол на инвазивните чужди видове

В Европа се срещат около общо 12 000 чужди вида, от които около 6500 са  растения. Около 10% от тях са инвазивни. В България като инвазивни са определени над 60 вида висши растения. Всяка година в ЕС се изразходват повече от 12 млрд. евро за контрол на инвазивните чужди видове.

Проектът за инвазивните чужди видове се изпълнява по програма LIFE и Предприятието на управление на дейностите по опазване на околнат среда (ПУДООС) оф фондация “Информация и природозащита” и Пресцентъра на Министерството на околната среда и водите за популяризиране на тази толкова непозната за широката общественост тема.

Повече информация за всички вужди инвазивни видове в Европа и в България може да намерите ТУК.